Коронавирусът отново ни прибира у дома

Данните на Google Mobility за България показват, че все повече хора започват сами да спират да посещават оживени места и работата си

Ани Коджаиванова

Управляващите може и да не искат да налагат рестриктивни мерки срещу разпространението на коронавируса и да затварят отново бизнеси въпреки несекващия ръст на случаите в последните седмици, но немалка част от хората изглежда сами взимат мерки, като ограничават посещенията си на оживени публични места и прекарват повече време у дома си. Това показват данните на Google Mobility за България, които анализират как хората по света променят навиците си на придвижване от началото на пандемията досега. Данните са анонимни и от компанията не показват конкретния брой потребители на дадено място, но те се приемат за представителни, предвид колко са разпространени услугите на Google, между които е и операционната система Android, ползвана от голяма част от смартфоните в страната (над 85% към края на миналата година).

COVID-19 Community Mobility Reports представляват ежедневни записи на различни нива на административно деление, които показват колко са се променили процентно броят посещения или продължението на посещенията в шест категории места. Категориите са работното място, вкъщи, магазини за хранителни стоки и аптеки, обществен транспорт, места за търговия и свободно време и паркове и природа. Промяната се изчислява спрямо базова референтна стойност, калкулирана от месеците преди началото на пандемията, като трябва да се има предвид, че базата е сравнително ниска, тъй като се отнася за зимен период, когато хората не са твърде активни. Разликата е по-голяма за работните дни, защото през уикендите така или иначе хората прекарват повече време вкъщи. На това отношение се дължи и периодичността, която виждаме в кривите, които винаги трябва да се интерпретират спрямо референтния период.

Това всъщност е ясно видимо и през останалите данни на Google Mobility, които показват процентната промяна на времето, прекарано в различни дейности като пазаруване в търговски центрове и молове, ежедневно пазаруване в хранителни магазини и аптеки, а също и времето, прекарано на работа, в транспорта и в парковете.

Посещенията в офисите и други работни места като цяло започват да намаляват още в началото на месеца, като падат под базата от 15 февруари. През последната седмица на октомври обаче те се свиват драстично, падайки от -8% на -29%. Тенденцията е още по-ясно изразена в столицата, където в края на октомври посещенията на работното място спадат с цели 38%.

В София като цяло ходенето на работа остава малко под базата почти през цялото време от пролетта насам, като изключения са месеците май и юни. Това е обяснимо, тъй като в столицата има концентрация на големи офиси за услуги, а не производство, при което хоум офисът е невъзможен. Немалко големи работодатели, особено в IT сектора пък, преминаха в режим хоум офис за неопределено време.

Като цяло обаче прави впечатление, че в София хората са по-предпазливи и ограничават дейностите си по-рано и по-видимо спрямо средните стойности на страната. Това важи за всички дейности, като особено видими са разликите в пазаруването - независимо дали става дума за посещенията в търговски центрове или супермаркети, като в столицата, времето прекарано в тези обекти, както и в други обекти за свободното време (заведения, кина, театри и др.) е значително по-малко от средното в страната, особено през летните месеци. Част от обяснението вероятно е и в повечето възможности за пазаруване онлайн в столицата.

Парковете през летните месеци са били изключително популярни за всички, а в страната дори значително повече отколкото в столицата. Сега обаче заради по-хладното време спада времето, прекарано в тях.