Николай Костов, съсобственик на аптеки "Ремедиум" и председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, коментира, че всеки ден има краткотрайни или по-дълготрайни липси на антибиотици от тази група, както и на кортикостероиди, например дексаметазони, които също се използват в лечението на коронавирус, за да намалят резкия имунен отговор.

В момента в България има регистрирани за употреба 13 търговски наименования на активната съставка азитромицин и 12 на дексаметазон. Заради огромното търсене обаче складовете и аптеките временно изчерпват наличностите и някои от марките липсват за дни и седмици.

"Това, за което най-често се стига до дефицит на тази антибиотична група, е неистовото търсене - лекарите изписват по 5-6 кутии и пациентите се презапасяват. Самите рецепти нямат ограничение колко пъти да се изпълнят и така един пациент може да обиколи няколко аптеки и да си купи колкото иска опаковки", допълва Антон Вълев, магистър-фармацевт и председател на Националната аптечна камара. Той допълва, че се злоупотребява и с изписването на дексаметазон, който пък е необходим на пациенти след трансплантация, с рак, проблеми със щитовидната жлеза, отоци и др. "Говорим за недостиг, а за определени лекарства говорим за лимитирано отпускане на например по пет кутии на седмица на аптека. Казусът се дължи основно не на това, че количествата не са планирани, а има свръхпредписване на определени лекарства", казва Вълев.

Двамата казват още, че липсват и антивирусни медикаменти, които се изкупуват за минути след доставката.

Вълев допълва, че свърхпотреблението на антибиотици и кортикостероиди е изключително вредно и преди няколко години от камарата предложили те да се отпускат на специална розова бланка, както наркотичните вещества се отпускат със зелена рецепта.

"Тя би трябвало да важи не за най-популярните антибиотици, но за всички останали. Заради неправилно предписване и ниска цена през следващата година, ако не вземем мерки, практически трябва да зачеркнем от възможните лечения азитромицинът - всеки ще го е пил около корона кризата и почти всеки ще бъде резистентен", смята Вълев. Той допълва, че в България няма орган, който да контролира безконтролно високите дози на предписване и презапасяването с лекарства, и се притеснява, че с увеличаването на корона кризата то ще продължи.

Защо няма антитромботични лекарства

Антиагрегантите или антитромботичните лекарства са продукти, които се изписват като превенция срещу образуването на тромби, а оттам и на по-тежки състояния като инфаркти, инсулти, белодробна тромбоемболия и др. Те се използват масово в болниците. Тъй като образуването на тромби и при COVID-19 също е често срещано, търсенето на тези продукти е още по-голямо.

В същото време 20% от световното население страда от тромбофилия, при което тялото по-бързо отделя тромби. По данни на акушер-гинеколози поне около 5000 от бъдещите майки имат проблеми с износване на плода, застрашени са от спонтанни аборти и увреждания, поради които им изписват разреждащи кръвта инжекции.

Бременните с вродена или придобита тромбофилия в момента са около 3600, не достигат над 2400 бройки нискомолекулни хепарини, коментира Мариана Александрова от Сдружение "Диабет и предиабет".

Според информация на "Капитал" производителят на едното от двете най-търсени лекарства - "Аспен фарма", се изтегля от България и процесът по снабдяване се управлява от Полша, като обещанието е, че до ноември 2021 г. доставките да вървят по обичайния ред. При другия производител - френския концерн "Санофи", към момента няма проблеми с доставките на нужните количества.

Обикновено лекарите препоръчват двата продукта като взаимозаменяеми, но заради липсата на единия цялото потребление се прехвърля на другия и по данни на пациентите от миналата седмица има дефицит навсякъде.

На този етап на хартия изглежда, че са внесени достатъчно количества. Сега започва проверка на лекарствената агенция как се разпределят тези количества, за да стигат не само за болниците, но и до аптеките.

Първоначалната информация е, че болниците са се заредили с възможно най-големи количества, за да помагат на вълната от заразени свои пациенти.

Според пациентите търсенето е три пъти по-голямо от доставените количества. През пациентските платформи също се получават непрекъснати сигнали за липса.

Една от идеите недостигът да бъде преодолян е да се спре експортът на тези продукти, но те така или иначе не са обект на износ. Императивните забрани за износ на каквито и да било лекарства пък настройват партньорските страни от ЕС и те обикновено въвеждат реципрочни мерки за България. Така, ако се наложи бърз внос на дефицитни лекарства, може да се окаже, че няма възможност.

Вероятно след кризата трябва да се изследват по-дълбоко причините, поради които редица лекарства и фарма компании напускат България и всяка година пациентите се лишават от средно 500 медикамента, които престават да се продават. Те са ясни от години - България е малък пазар с изисквания за най-ниска цена в ЕС на ниво производител и непрекъснат натиск за допълнителни отстъпки, на които компаниите все повече отказват да отговорят.

Освен това не съществуват и законови процедури за бърз внос от другите европейски страни на дефицитни медикаменти.