България най-вероятно няма да купи първата готова ваксина срещу COVID-19

Правителството е преценило да не сключва договор с Pfizer, но участва в европейските сделки за други три ваксини, които са във финална фаза на изпитания

България най-вероятно няма да купи първата готова ваксина срещу коронавирус, стана ясно от изявленията на здравния министър проф. д-р Костадин Ангелов. По думите му страната продължава да е заявила участие в общата европейска поръчка за производство и доставка на бъдещите ваксини само с три от шестте възможни производителя, както беше и в началото на октомври. Тогава Ангелов в отговор на депутатско питане обяви, че са сключени договори само с три производителя "заради изискването за транспорт, което да става при -70°C, което се счита за изключително рисково".

С подобни изисквания е единствено кандидатът за ваксина на Pfizer и BioNTech. Тази седмица от фармацевтичната компания обявиха, че според данните от трите фази на клинични проучвания тяхната ваксина е с изключително висока ефективност - около 90%. Toва беше неочаквано положителен резултат - учените щяха да се зарадват и на 70%, а новината изстреля пазарите по целия свят нагоре, защото даде много ясен срок, в който сегашната криза може да приключи. Очаква се ваксината да получи разрешение за спешна употреба в САЩ и ЕС до края на годината. Компанията вече е започнала производство, като до края на годината ще бъдат произведени около 25 млн. броя. Вчера беше обявено, че ЕС е постигнал общо споразумение за покупка на 300 млн. дози от ваксината. Според председателя на европейския център за контрол и превенция на болестите (ECDC) Андреа Амон оптимистичната прогноза е ваксинацията в страните, които са заявили от ваксината, да започне в "началото на следващата година", като уточни, че не може да се ангажира с по-конкретен срок от първото тримесечие.

България няма да е сред тези страни. По информация на "Капитал" от два независими източника от пазара обаче договорът на национално ниво дори не е с трите компании, с които ЕК се е споразумяла, а само с една от тях.

Освен договорът с Pfizer, ЕК е сключила сделки с AstraZeneca, Sanofi-GSK и Janssen Pharmaceutica NV и е завършила успешни проучвателни разговори с CureVac и Moderna. Според Брюксел това диверсифицирано портфолио от ваксини "ще гарантира, че Европа е добре подготвена за ваксинациите, когато разработките се докажат като ефективни и безопасни".

Дори България да не е избрала само един производител, явно позицията за разширяване на кръга компании, с които се преговаря, не се е променила от октомври, въпреки че производителите на ваксината, която се съхранява на ниски температури - Pfizer и BioNTech, междувременно обявиха, че ще осигурят необходимите хладилници за съхранението ѝ, а освен това се оказа, че първи представят клинично проучване в трета фаза за 90% ефективност на продукта и засега са най-близо до разрешаването ѝ за употреба. Цената, на която вероятно е сключено споразумението с ЕС, е между 16 и 20 американски долара за доза, в която се включва и цялата инфраструктура за транспорт и съхранение. Това е сравнително ниска цена, която е постигната от ЕС и благодарение на това, че съюзът финансира разработката на ваксината.

От здравното министерство вече три седмици не отговарят на въпросите на "Капитал" с кои производители е сключено споразумение в рамките на общоевропейската поръчка и защо. Така рискът в България за разлика от останалите европейски страни да не са достъпни всички ваксини, изглежда, се увеличава.

Информацията за това в договорите за кои ваксини участва България не може да се получи от Европейската комисия, която прецени, че за това трябва да отговаря българското правителство, което (вижте по-горе) не го прави.

Европейската комисия: питайте правителството

Говорителят на Европейската комисия по здравните въпроси Стефан де Киерсмакер обясни пред "Капитал", че преговорите с разработчиците на ваксини се извършват от преговорен екип с представители на ЕК и на няколко страни - членки на ЕС. Целта е "да се уверим, че нуждите на всички страни членки са взети предвид". Когато завършат успешно, преговорите водят до сключването на т.нар. споразумение за предварително закупуване. "Намерението е да се изгради диверсифицирано портфолио с различни компании, използващи различни технологии, от което да се възползват всички страни членки", посочи Де Киерсмакер. На уточняващ въпрос дали България е заявила участие в този механизъм и дали ще има ваксини на тази база той отговори: "Да, стратегията за ваксините на ЕС е одобрена от всички страни членки и ние преговаряме от тяхно име. Все пак те имат възможността да решат да не участват в сделки, сключени с разработчиците на ваксини, ако така поискат". На настояването на "Капитал" дали българското правителство е изявило такова желание говорителят на ЕК коментира: "Ние не споделяме имената на страните членки, които са взели решение да не участват в договорите с разработчиците на ваксини. Това решение се взема от въпросната страна членка. Ако желаете повече информация, ви приканвам да се свържете с българските власти".

Какво се случи с Нанев и Москов

Темата за ваксините е доста деликатна за Бойко Борисов. Преди две седмици в едно от включванията си във facebook премиерът обясни, че имаме един договор и за да се подпише втори, трябва "здравният министър да се разбере с Гешев". Причината е, че прокуратурата може да повдигне обвинение, ако е сключен втори договор, от който на теория може и да няма нужда. Това вече се е случвало два пъти.

Здравният министър от първото правителство на Борисов през 2009 г. - д-р Божидар Нанев, си отиде, защото беше обвинен, че е ощетил бюджета с договор за покупка на противогрипен препарат. Договорът беше одобрен от парламента, но това не попречи Нанев да бъде обвиняем цели четири години, а накрая - напълно оправдан. Другият обвиняем за ваксини министър е д-р Петър Москов заради два договора за продукти за имунизация с Турция. Договорите, сключени от Москов, бяха одобрени от Министерския съвет. Обвинението срещу министъра беше повдигнато точно две седмици след като той престана да изпълнява длъжността.

Страхът от тези две случки сега вероятно е в основата на това ваксинацията срещу коронавирус в България да започне по-късно вероятно месеци, отколкото в други европейски държави.