Може ли да се върне контролът върху епидемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли да се върне контролът върху епидемията

Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември

Може ли да се върне контролът върху епидемията

Плахите действия на управляващите дотук не дават нужния резултат. Изборът е между контролиран, временен мек локдаун по европейски модел сега или още от същото

Ани Коджаиванова
5557 прочитания

Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември

© Reuters


Темата накратко
  • Плахите действия на управляващите дотук просто следват хода на заразата и не успяват да я ограничат.
  • Изборът е между контролиран, временен мек локдаун по европейски модел сега или още от същото и продължителна агония с поредица кризи в близко бъдеще.

Точно две седмици след първите затваряния от пролетта насам - на нощните клубове и гимназиите, ефектът от тези частични решения е малък, ако въобще го има, а България затъва във все по-тежка и сложна здравна криза. В идните поне три седмици страната ни ще мине през труден и много неприятен период на претоварване на здравната система, защото ефектът върху нея е ретроспективен. Сериозните проблеми на спешната помощ и болниците сега са резултат от нивата на заболеваемост преди две седмици, а след още две седмици броят на нуждаещите се от линейка и болнично легло ще се удвои, защото за това време и заразените се удвоиха. За съжаление това развитие е неизбежно. Периодът след това обаче може да бъде контролиран.

Има два пътя, по които управляващите могат да поемат. За съжаление и двата минават през кризи. Изборът на правителството (всъщност лично на Борисов, защото той е поел лично реакцията на държавата) е между това да има контролирана криза - такава, която може да се управлява, или неуправляема каскада от взаимосвързани кризи.

Единият път е този, на който сме в момента - ограничени мерки и усилия на мускули за спешно организационно и финансово подсилване на здравната система. Техният недостатък е, че те следват епидемията, а не я контролират. На теория могат да се окажат успешни само ако има ограничаване на заразата по естествен път. В момента няма друга европейска държава, която да следва този подход. Неговият проблем е, че той ще има сериозна цена - в човешки жертви и вероятно и в икономически щети от различните кризи.

Ефектът от ограничените мерки е като тях - ограничен. Частичните затваряния в най-добрия случай забавят ръста на епидемията - в последната седмица случаите са се увеличили с 40% на седмична база спрямо 70 - 80% в предходните седмици. Тъй като тези мерки обаче са изолирани, не може да се стигне до спад - гимназистите не са в клас, а в моловете, а купонджиите не са в дискотеките, а в кафенета и ресторанти, чието работно време дори на практика бе удължено до 23:30 ч.

За забавяне на ръста още малко вероятно ще помогне и фактът, че все повече хора започват да избягват публични места и да работят и прекарат повече време у дома. Това обаче няма да е достатъчно, за да се обърнат тенденциите, тъй като делът на непредпазливите е много голям.

Така ефектът от сегашните мерки може да бъде в най-добрия случай стабилизиране на сравнително високо ниво на заразените за дълги седмици напред.

Другият път е веднага да се прибегне към по-комплексно затваряне на най-опасните места и дейности, за каквото настояват от много време и здравни експерти. Става дума за "мекия", частичен локдаун от европейски тип, в който се затварят само най-рисковите дейности (най-вече ресторанти, молове, спортни центрове и събития), но икономиката продължава да работи пълноценно, а ограниченията в социалния живот не са така тежки като тези през пролетта.

Първият вариант крие няколко големи риска:

  • да продължи твърде дълго - месеци, и да изтощи силно обществените системи
  • да удължи агонията на здравния сектор до нива, които ще причинят сериозни дългосрочни проблеми
  • да донесе повече щети на бизнеса, тъй като високите нива на заболеваемост лесно могат внезапно да блокират работата на компании или цели системи и да доведат до кризи.

Вторият вариант от своя страна е единственото познато дотук решение за сложната обстановка, в която България вече е. Контролираното затваряне на най-рисковите места и дейности позволява на правителствата да преминат през управляема криза, в която решенията какво кога да затвори и отвори взимат те, а не обратно. То би могло да даде резултати в рамките на месец - спад на случаите до нива, които здравната система да може да поеме. В същото време в този вариант бизнесът продължава да работи в огромната си част, а дълготрайните щети за него ще са по-малки. Малкото сектори с ограничения пък могат да бъдат целево компенсирани. Това е стратегията на повечето европейски страни.

Не локдаун, а локдаун

Думата локдаун предизвиква огромни страхове у хората и бизнеса заради болезнените за икономиката и обществената психика спомени от пролетта. Сега обаче нещата са различни, различен е и локдаунът. Здравните експерти вече знаят къде и как се разпространява ефективно заразата, а целта на новите, по-меки затваряния не е да спира, а да запази бизнеса работещ.

В Европа в последните две седмици много страни затвориха в една или друга степен обекти за период от приблизително месец - с цел епидемията да се свие до контролируеми нива преди празничния декември. В новите локдауни обаче почти няма затворени бизнеси с изключение на тези, чиято същина е да работят с големи потоци хора или предлагат рискови дейности - това са основно заведенията, големите търговски центрове, спортните центрове, събитийният сектор и някои културни прояви и забавления - кина, театри, игрални зали и др. В някои случаи засегнати са и хотелите - там, където има забрана за туристически пътувания.

Правителствата са сметнали, че цената на държавната подкрепа за оцеляването на тези бизнеси за период от месец (или дори повече, ако се наложи) е приемлива на фона на ползите - да се държи епидемията в "разумни" граници, т.е. такива, каквито здравната система може да поеме, без икономиката да страда, както бе през пролетта.

Друга част от мерките се отнасят до поддържането на здравословна социална дистанция и ограниченията тук в масовия случай също са доста по-меки отпреди. На практика локдаун в момента в Европа в повечето случаи означава, че хората ходят на работа - физически, ако няма друг начин, или в хоумофис - когато това е възможно, пазаруват свободно ежедневните си покупки (на места и над ежедневните) - с изискване да пазят дистанция, ходят на фризьор, разхождат се и спортуват в парка, пътуват по работа, срещат се с приятели и роднини, но в по-ограничен кръг. По-малко са страните и регионите, в които има по-затегнати правила, като Франция, където всяко излизане трябва да се докладва на властите, а списъкът със затворени обекти е по-дълъг.

Какви са вариантите

Ако България наложи подобни ограничения сега, би могла да излезе от най-тежката фаза на епидемията преди средата на декември, а празничният сезон ще има шанс да е по-светъл. Навсякъде в Европа мекият локдаун този път ще е ограничен във времето и след това ще има разпускане на мерките. Този сценарий вече се разигра в Израел, които затвориха много малко преди здравната им система да рухне. Месец по-късно започна постепенно отваряне и животът там в момента внимателно се връща към нормалността. По подобен път се движи и Чехия, която наложи своя локдаун преди близо три седмици и успя досега да намали случаите си от 12-15 хил. на 4-5 хил. дневно, като усилията продължават.

За България много по-неприятната алтернатива е в някакъв момент друг, по-лош локдаун да стане абсолютно неизбежен - ако болните станат достатъчно много, така че цели бизнеси да са блокирани заради липса на персонал, а болниците просто да не могат да поемат повече пациенти. В този вариант обаче властите няма да имат контрол над събитията и над развитието им.

"В момента правителството се проваля тотално, защото отрича карантината, трябва карантина, спешна картина. Няма да издържи никаква здравна система и легла, защото няма кой да ги обслужва. Ако спешно не върнат децата вкъщи, не затворят заведенията и не вземат мерки, няма да овладеем епидемията. Няма как да стане без затваряне по един или друг начин - ще се затвори с 200 умрели на ден, с 500 или 100, да си избере правителството колко хора иска да умори на ден. От 58 проби вчера (понеделник - бел. ред.) в Тутракан, обработени в Силистра, 57 са положителни. Числата говорят сами за себе си", коментира емоционално пред "Капитал" собственикът на лаборатория "Цибалаб". Мнението, че отдавна трябваше да се прибегне до по-решителни действия, се споделя и от здравните експерти, които от седмици настояват безуспешно за тях пред премиера.

Времето за този избор отминава, а забавянето му с още няколко седмици носи реален риск по-лошият сценарий да застигне държавата точно по празниците.

Сегашните действия за подсилване на здравната система в България носят известно облекчение и задължително трябва да продължат. Но без да бъдат въведени по-комплексни мерки по примера на други европейски страни броят на хората, които се нуждаят от болница, вероятно ще продължи да расте по-бързо от темповете, с които властите могат да постилат нови легла. Те, разбира се, трябва да бъдат съобразени и с българската реалност, а точната формула могат да дадат здравните експерти, които най-добре знаят кои са и най-опасните места и дейности за заразяване в страната и могат да прицелят ограниченията точно в тях.

Страховете на мнозина за икономиката, разбира се, са релевантни, но временното затваряне на ограничен набор от обекти е предимно управляем процес, който ще помогне на останалата, огромна част от бизнеса в страната да остане жизнеспособнна, намалявайки тежестта от концентрацията на много болни в една компания или офис.

Но България първо има нужда да влезе спешно в режим на диалог за вариантите за управление на епидемията. В момента такъв липсва: здравните експерти умоляват за действия, а премиерът повтаря "не, не и не" и опитва да реши проблемите по начина, по който е свикнал - с пари. Коронавирусът за момента обаче изглежда неподкупен, а времето за "мекия локдаун" отминава все повече.

А училищата?

Чувствителен въпрос остава и затварянето на училищата, като в Европа практиката е различна. В повечето големи държави те остават предимно отворени, с вариации. Много здравни експерти са категорични, че училищата са силен фактор за разпространение на заразата. Когато обаче са въведени достатъчно други ограничения в обществото, рискът от отворените училища става приемлив и управляем, предвид че пълното им затваряне би донесло много негативи. Не само защото образованието е изключително важно, но и защото ще има и съществен ефект върху икономиката - родители ще трябва да гледат деца, вместо да работят.

Важно е обаче да се обсъдят по-гъвкави модели в образованието, които да позволят на родители на по-малки деца, които нямат друг избор, да продължат да работят, докато тези, които могат да си позволят и искат децата им да учат от дома, също да имат тази възможност.
Темата накратко
  • Плахите действия на управляващите дотук просто следват хода на заразата и не успяват да я ограничат.
  • Изборът е между контролиран, временен мек локдаун по европейски модел сега или още от същото и продължителна агония с поредица кризи в близко бъдеще.

Точно две седмици след първите затваряния от пролетта насам - на нощните клубове и гимназиите, ефектът от тези частични решения е малък, ако въобще го има, а България затъва във все по-тежка и сложна здравна криза. В идните поне три седмици страната ни ще мине през труден и много неприятен период на претоварване на здравната система, защото ефектът върху нея е ретроспективен. Сериозните проблеми на спешната помощ и болниците сега са резултат от нивата на заболеваемост преди две седмици, а след още две седмици броят на нуждаещите се от линейка и болнично легло ще се удвои, защото за това време и заразените се удвоиха. За съжаление това развитие е неизбежно. Периодът след това обаче може да бъде контролиран.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • smt16557695

    Единица за уплашеност от Коронавирус - 1 Коджаиван! Единица за слагачество на властта чрез писания за Коронавирус - 1анкоджа! Тази жена не разбра, че пишейки тези глупости в една сериозна медиа каквато Капитал засега е внася главно вреда!

  • 2
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev

    Може пък и пътя на БГ да е успешен ... Вместо дълга агония - бързо решение ще се получи! Аз съм оптимист-при този темп на заразяване - до 2-3 месеца тоя вирус ще е минал през ВСЕКИ (хайде-не 100% ама едно 70-80% от населението). И естествения подбор ще си каже думата. Всъшност, в човешката история все така е ставало ... и сега ще е така. Всякакви мерси само поотлагат такъв финал ... 6 месеца като не стигнаха на здравната система да се подготви, още 6-12-24 месеца ще е пак с такъв капацитет , или с по-голям с 10-20% - това НЕ решава проблема...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "smt16557695":

    Капитал не е сериозна медия. Това е най-необективната и паникьосваща БГ медия. Може би Прокопи е инвестирал във ваксини?? И подчинената му Ана паникьосва хората, за да се втурнат на ваксините му , когато?

    Съспенсът с к-истерията на Капитал реално даде рамо за блокажа на здравната система и доведе до безумия като фургони пред болници, колцентрове, наречени Координационни незнамкаквоси и клиники по трансплантология да се превръщат в ковид-отделения.
    Та от два месеца трансплантираните, тези с инсулти, инфаркти, онкозаболявания просто са обречени, докато Ана ни вторачва в една вирусна инфекция. И я молих преди месеци да съпостави колко в БГ от началото на годината са починали от ковид и колко от сърдечно-съдови, онко и ендокринни заболявания. Не ще да пише, защото фактите не наливат вода в нейната воденица.
    Мъката е, че простият човек от Банкя е поел на ръчно всечки системи в държавата, вкл. и здравеопазването. И докато овластените доктори Му правят масовка по магистралите, неовластени доктори дадоха решението отдавна: ковид болници във всяка област. Никой (и Ана) не ги чу.

    Що Ана не вземе да стане министър на здравеопазването? По-зле няма да стане. Я колко случайници се извървиха там?

  • 6
    martinganev avatar :-P
    Мартин Ганев

    Дълга статия, някой намери ли вътре думите имунна система?

  • 7
    Silverman avatar :-|
    silverman

    Контрол над епиденията ще има когато се изгради стаден имунитет!

  • 8
    u2 avatar :-|
    u2

    Единичкаджия, обясни кое точно са глупости.

    Д-р Д, ако си лекар очевидно си от тия дето гледат короната само по телевизора. Иди доброволец за няколко седмици в Ковид отделение, да можеш по убедително да обясняваш, че това е прост грип.
    Относно ковид болници - това е по-добро решение, от сегашното ковид да се лекува навсякъде, но няма нищо общо с ограничителните мерки, защото ако такива няма - колкото и болници да има, все ще се препълнят.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "u2":

    Нещо не се разбираме.
    |Пре милиционерско е да ми казваш какво да правя. Никога не съм играл по чужда свирка, няма да го направя и сега.
    Чети Конституцията. В този обществен договор пише коя от страните какви ангажименти е поела пред другата страна. Не аз или Драган и Петкан като граждани, а държавата (в лицето на оня) е поела задължението да се занимава с епидемии, бедствия и аварии и пр.
    Да бъде любезна. В новата БГ всички проблеми на некакърниците във властта опряха да се спасяват с жертвоготовността на стадото.

    Властта (извън Средновековието) не е рахат и джип воаяжи, а ОТГОВОРНОСТ.

    Приликата сега и тогава (Средновековието) са затворите за прокисналите управленци. Това е абсолютна закономерност, до която ще стигнем и в БГ. Неминуемо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK