Може ли да се върне контролът върху епидемията

Плахите действия на управляващите дотук не дават нужния резултат. Изборът е между контролиран, временен мек локдаун по европейски модел сега или още от същото

Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември
Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември    ©  Reuters
Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември
Много страни в Европа затвориха в една или друга степен обекти за месец с цел да овладеят епидемията до контролируеми нива преди празничния декември    ©  Reuters
Темата накратко
  • Плахите действия на управляващите дотук просто следват хода на заразата и не успяват да я ограничат.
  • Изборът е между контролиран, временен мек локдаун по европейски модел сега или още от същото и продължителна агония с поредица кризи в близко бъдеще.

Точно две седмици след първите затваряния от пролетта насам - на нощните клубове и гимназиите, ефектът от тези частични решения е малък, ако въобще го има, а България затъва във все по-тежка и сложна здравна криза. В идните поне три седмици страната ни ще мине през труден и много неприятен период на претоварване на здравната система, защото ефектът върху нея е ретроспективен. Сериозните проблеми на спешната помощ и болниците сега са резултат от нивата на заболеваемост преди две седмици, а след още две седмици броят на нуждаещите се от линейка и болнично легло ще се удвои, защото за това време и заразените се удвоиха. За съжаление това развитие е неизбежно. Периодът след това обаче може да бъде контролиран.

Има два пътя, по които управляващите могат да поемат. За съжаление и двата минават през кризи. Изборът на правителството (всъщност лично на Борисов, защото той е поел лично реакцията на държавата) е между това да има контролирана криза - такава, която може да се управлява, или неуправляема каскада от взаимосвързани кризи.

Единият път е този, на който сме в момента - ограничени мерки и усилия на мускули за спешно организационно и финансово подсилване на здравната система. Техният недостатък е, че те следват епидемията, а не я контролират. На теория могат да се окажат успешни само ако има ограничаване на заразата по естествен път. В момента няма друга европейска държава, която да следва този подход. Неговият проблем е, че той ще има сериозна цена - в човешки жертви и вероятно и в икономически щети от различните кризи.

Ефектът от ограничените мерки е като тях - ограничен. Частичните затваряния в най-добрия случай забавят ръста на епидемията - в последната седмица случаите са се увеличили с 40% на седмична база спрямо 70 - 80% в предходните седмици. Тъй като тези мерки обаче са изолирани, не може да се стигне до спад - гимназистите не са в клас, а в моловете, а купонджиите не са в дискотеките, а в кафенета и ресторанти, чието работно време дори на практика бе удължено до 23:30 ч.

За забавяне на ръста още малко вероятно ще помогне и фактът, че все повече хора започват да избягват публични места и да работят и прекарат повече време у дома. Това обаче няма да е достатъчно, за да се обърнат тенденциите, тъй като делът на непредпазливите е много голям.

Така ефектът от сегашните мерки може да бъде в най-добрия случай стабилизиране на сравнително високо ниво на заразените за дълги седмици напред.

Другият път е веднага да се прибегне към по-комплексно затваряне на най-опасните места и дейности, за каквото настояват от много време и здравни експерти. Става дума за "мекия", частичен локдаун от европейски тип, в който се затварят само най-рисковите дейности (най-вече ресторанти, молове, спортни центрове и събития), но икономиката продължава да работи пълноценно, а ограниченията в социалния живот не са така тежки като тези през пролетта.

Първият вариант крие няколко големи риска:

  • да продължи твърде дълго - месеци, и да изтощи силно обществените системи
  • да удължи агонията на здравния сектор до нива, които ще причинят сериозни дългосрочни проблеми
  • да донесе повече щети на бизнеса, тъй като високите нива на заболеваемост лесно могат внезапно да блокират работата на компании или цели системи и да доведат до кризи.

Вторият вариант от своя страна е единственото познато дотук решение за сложната обстановка, в която България вече е. Контролираното затваряне на най-рисковите места и дейности позволява на правителствата да преминат през управляема криза, в която решенията какво кога да затвори и отвори взимат те, а не обратно. То би могло да даде резултати в рамките на месец - спад на случаите до нива, които здравната система да може да поеме. В същото време в този вариант бизнесът продължава да работи в огромната си част, а дълготрайните щети за него ще са по-малки. Малкото сектори с ограничения пък могат да бъдат целево компенсирани. Това е стратегията на повечето европейски страни.

Не локдаун, а локдаун

Думата локдаун предизвиква огромни страхове у хората и бизнеса заради болезнените за икономиката и обществената психика спомени от пролетта. Сега обаче нещата са различни, различен е и локдаунът. Здравните експерти вече знаят къде и как се разпространява ефективно заразата, а целта на новите, по-меки затваряния не е да спира, а да запази бизнеса работещ.

В Европа в последните две седмици много страни затвориха в една или друга степен обекти за период от приблизително месец - с цел епидемията да се свие до контролируеми нива преди празничния декември. В новите локдауни обаче почти няма затворени бизнеси с изключение на тези, чиято същина е да работят с големи потоци хора или предлагат рискови дейности - това са основно заведенията, големите търговски центрове, спортните центрове, събитийният сектор и някои културни прояви и забавления - кина, театри, игрални зали и др. В някои случаи засегнати са и хотелите - там, където има забрана за туристически пътувания.

Правителствата са сметнали, че цената на държавната подкрепа за оцеляването на тези бизнеси за период от месец (или дори повече, ако се наложи) е приемлива на фона на ползите - да се държи епидемията в "разумни" граници, т.е. такива, каквито здравната система може да поеме, без икономиката да страда, както бе през пролетта.

Друга част от мерките се отнасят до поддържането на здравословна социална дистанция и ограниченията тук в масовия случай също са доста по-меки отпреди. На практика локдаун в момента в Европа в повечето случаи означава, че хората ходят на работа - физически, ако няма друг начин, или в хоумофис - когато това е възможно, пазаруват свободно ежедневните си покупки (на места и над ежедневните) - с изискване да пазят дистанция, ходят на фризьор, разхождат се и спортуват в парка, пътуват по работа, срещат се с приятели и роднини, но в по-ограничен кръг. По-малко са страните и регионите, в които има по-затегнати правила, като Франция, където всяко излизане трябва да се докладва на властите, а списъкът със затворени обекти е по-дълъг.

Какви са вариантите

Ако България наложи подобни ограничения сега, би могла да излезе от най-тежката фаза на епидемията преди средата на декември, а празничният сезон ще има шанс да е по-светъл. Навсякъде в Европа мекият локдаун този път ще е ограничен във времето и след това ще има разпускане на мерките. Този сценарий вече се разигра в Израел, които затвориха много малко преди здравната им система да рухне. Месец по-късно започна постепенно отваряне и животът там в момента внимателно се връща към нормалността. По подобен път се движи и Чехия, която наложи своя локдаун преди близо три седмици и успя досега да намали случаите си от 12-15 хил. на 4-5 хил. дневно, като усилията продължават.

За България много по-неприятната алтернатива е в някакъв момент друг, по-лош локдаун да стане абсолютно неизбежен - ако болните станат достатъчно много, така че цели бизнеси да са блокирани заради липса на персонал, а болниците просто да не могат да поемат повече пациенти. В този вариант обаче властите няма да имат контрол над събитията и над развитието им.

"В момента правителството се проваля тотално, защото отрича карантината, трябва карантина, спешна картина. Няма да издържи никаква здравна система и легла, защото няма кой да ги обслужва. Ако спешно не върнат децата вкъщи, не затворят заведенията и не вземат мерки, няма да овладеем епидемията. Няма как да стане без затваряне по един или друг начин - ще се затвори с 200 умрели на ден, с 500 или 100, да си избере правителството колко хора иска да умори на ден. От 58 проби вчера (понеделник - бел. ред.) в Тутракан, обработени в Силистра, 57 са положителни. Числата говорят сами за себе си", коментира емоционално пред "Капитал" собственикът на лаборатория "Цибалаб". Мнението, че отдавна трябваше да се прибегне до по-решителни действия, се споделя и от здравните експерти, които от седмици настояват безуспешно за тях пред премиера.

Времето за този избор отминава, а забавянето му с още няколко седмици носи реален риск по-лошият сценарий да застигне държавата точно по празниците.

Сегашните действия за подсилване на здравната система в България носят известно облекчение и задължително трябва да продължат. Но без да бъдат въведени по-комплексни мерки по примера на други европейски страни броят на хората, които се нуждаят от болница, вероятно ще продължи да расте по-бързо от темповете, с които властите могат да постилат нови легла. Те, разбира се, трябва да бъдат съобразени и с българската реалност, а точната формула могат да дадат здравните експерти, които най-добре знаят кои са и най-опасните места и дейности за заразяване в страната и могат да прицелят ограниченията точно в тях.

Страховете на мнозина за икономиката, разбира се, са релевантни, но временното затваряне на ограничен набор от обекти е предимно управляем процес, който ще помогне на останалата, огромна част от бизнеса в страната да остане жизнеспособнна, намалявайки тежестта от концентрацията на много болни в една компания или офис.

Но България първо има нужда да влезе спешно в режим на диалог за вариантите за управление на епидемията. В момента такъв липсва: здравните експерти умоляват за действия, а премиерът повтаря "не, не и не" и опитва да реши проблемите по начина, по който е свикнал - с пари. Коронавирусът за момента обаче изглежда неподкупен, а времето за "мекия локдаун" отминава все повече.

А училищата?

Чувствителен въпрос остава и затварянето на училищата, като в Европа практиката е различна. В повечето големи държави те остават предимно отворени, с вариации. Много здравни експерти са категорични, че училищата са силен фактор за разпространение на заразата. Когато обаче са въведени достатъчно други ограничения в обществото, рискът от отворените училища става приемлив и управляем, предвид че пълното им затваряне би донесло много негативи. Не само защото образованието е изключително важно, но и защото ще има и съществен ефект върху икономиката - родители ще трябва да гледат деца, вместо да работят.

Важно е обаче да се обсъдят по-гъвкави модели в образованието, които да позволят на родители на по-малки деца, които нямат друг избор, да продължат да работят, докато тези, които могат да си позволят и искат децата им да учат от дома, също да имат тази възможност.