Проф. д-р Николай Габровски, "Пирогов": През зимата мерките срещу COVID-19 периодично ще се затягат и отпускат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Николай Габровски, "Пирогов": През зимата мерките срещу COVID-19 периодично ще се затягат и отпускат

Проф. д-р Николай Габровски

Проф. д-р Николай Габровски, "Пирогов": През зимата мерките срещу COVID-19 периодично ще се затягат и отпускат

Според главния държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев средни по строгост мерки ще доведат до овладяване на инфекцията

Десислава Николова
5775 прочитания

Проф. д-р Николай Габровски


"Ако всички бяха солидарни и разумни в тази тежка ситуация, можехме да останем при по-лек режим на мерките. Разум и солидарност ще ни водят и занапред в преодоляването на това изпитание, но за съжаление рядко ги наблюдаваме - и от населението, и от наши колеги и организации", заяви проф. д-р Николай Габровски, заместник-председател на Българския лекарски съюз и заместник-директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", по време на първата част на седмата годишна конференция на "Капитал" "Иновации и добри практики в здравния сектор".

Той уточни, че въведените през миналата седмица мерки за овладяването на COVID епидемията ще бъдат ефективни и заболеваемостта ще намалее, но ситуацията няма да приключи с тях.

"Вероятно ще се редуват затягане и отпускане на противоепидемичните мерки цял сезон според хода на епидемията. Затова и трябва да се планира как ще се справят болничната и извънболничната помощ и да не се допуска некоректното отношение на някои структури, които пренасочват пациенти, с които могат да се справят, докато други като "Пирогов" изнемогват", прогнозира проф. Габровски. За първи път по време на конференцията експертите в сектора уточняват, че ако няма ефект върху претоварената здравна система, може да се стигне до нови мерки.

"Ако България успее да прилага устойчиво средни по строгост противоепидемични мерки срещу COVID-19 по изготвена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда доволен и хората ще се убедят, че като ги спазват, постигаме съответните резултати", каза доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, по време на конференцията.

Къде е България

Доц. Кунчев обясни, че с най-висок индекс на строгост на противоепидемичните мерки в Европа е Израел - 85, като в резултат за кратък период от време страната е постигнала 5-6 пъти намаление на случаите на COVID-19. В другия край на скалата е Словения с индекс 43, където заболеваемостта се задържа на високо ниво.

"България продължава да бъде на 11-о място в ЕС по заболеваемост и на второ място по смъртност, като в отделни дни е и на първо място в Европа и света", отбеляза доц. Кунчев. Той коментира, че на този фон всяко правителство би взело по-строги мерки, каквито са в сила от 28 ноември. Доц. Кунчев коментира още, че епидемията е изиграла ролята на стрес тест за системата и ако политиците не вземат предвид изводите, предстоят още дълги години на недоволство от здравеопазването.

В подкрепа на въведените по-строги мерки се обяви и проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА. Тя призова всички да бъдат дисциплинирани, като даде пример със страни като Китай, Нова Зеландия, Австралия, в които строгите мерки дават резултати.

"Ако спазваме въведените от правителството мерки, съм сигурна, че ще се намали заболеваемостта. Обръщам се към всички с хронично болни и особено нашите пациенти с метаболитни заболявания, нека да спазват мерките. Нека всички бъдем по-дисциплинирани и да вярваме повече на здравната система. Колкото по-дисциплинирани сме, толкова по-кратко ще действат мерките", смята проф. Даскалова.

Има още свободни легла

Управителят на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Петко Салчев отбеляза, че в момента заетостта на леглата е в рамките на 35-40%, така че натискът зависи от организационните мерки по места. В отделни градове обаче заетостта доближава и надвишава 100% и това е причината здравното министерство и здравната каса да се заемат лично с реорганизацията на медицинската помощ.

"Средствата са осигурени, с всички лечебни заведения имаме анекси да работят по различните пътеки, увеличена е цената на пътеката за лечение на COVID пневмония от 680 на 1200 лв.", каза още проф. д-р Петко Салчев. Той допълва, че от понеделник личните лекари могат да издават направления за PCR-тестове, без да има лимити за броя пациенти от листата им, които могат да се изследват.

"Веднага подкрепихме мерките, всички сме свързани в този процес и не трябва да се допуска конфронтация", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.

"COVID-19 донесе нови юридически рискове в работата на медицинските специалисти в болничната помощ - застрашени са, защото не работят в оптимални, а в изключително екстремни условия, в които се създават предпоставки пациентите да не бъдат удовлетворени изцяло в техните искания", каза адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. По думите й юристите в момент на конфликт, породен поради обективна липса на възможности и ресурси в екстремна ситуация, която не можеше изцяло да бъде предвидена и се налага да й противостоим, трябва да бъдат източник не на самоцелни критики, а на ясни и градивни решения за пациентите и лекарите.

Ако имаше е-рецепта

Вторият панел в дискусията беше посветен на забавянето на процесите на въвеждане на електронна рецепта и пациентско досие, които вероятно ще влязат в сила от 1 януари 2021 г.

"Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред част от предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента, особено по отношение на лекарствоснабдяването. България е 20 години назад в това направление в сравнение с европейските страни", каза проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите й работещата електронна система за проследяване на наличностите, например на лекарствата, би предотвратила днешните предизвикателства, свързани с недостиг на определени лекарствени продукти, защото във всеки момент можеше да се знае какви количества има, как да ги разпределим и дали е необходимо да се ограничи търговията. Системата подпомага и контрола, допълни проф. Сербезова.

"Ако всички бяха солидарни и разумни в тази тежка ситуация, можехме да останем при по-лек режим на мерките. Разум и солидарност ще ни водят и занапред в преодоляването на това изпитание, но за съжаление рядко ги наблюдаваме - и от населението, и от наши колеги и организации", заяви проф. д-р Николай Габровски, заместник-председател на Българския лекарски съюз и заместник-директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", по време на първата част на седмата годишна конференция на "Капитал" "Иновации и добри практики в здравния сектор".

Той уточни, че въведените през миналата седмица мерки за овладяването на COVID епидемията ще бъдат ефективни и заболеваемостта ще намалее, но ситуацията няма да приключи с тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.