Понижен имунитет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Понижен имунитет

Shutterstock

Понижен имунитет

Коронавирусната инфекция катализира оголването на слабите места в здравната система. В момента те струват човешки живот, който може да бъде спасен

Десислава Николова
3436 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Дори да оцелея от вируса, мога да заразя много пациенти, заради липсата на обучение да навредя на други и след това близките им ще ме съдят. И всичко това, защото няма ясен план и стройна организация, децата бяха пуснати да разнесат коронавируса, а незатварянето на заведенията се оказа фундамент на икономиката, в чиито основи да бъдат жертвани лекари и учители."

Имате ли познат лекар или медицинска сестра? На което и да било място в здравната система. Не такива, които наричаме ангели и им ръкопляскаме вечер с пълната вяра, че нищо няма да ни се случи.

Такива, които да ви разкажат не как всичко е наред и системата е подготвена да посрещне вълната от болни, а как се борят за всеки дъх и няма колеги, които да им помагат, няма легла, лекарства, линейки и кислород. Такива, които да ви кажат, че се страхуват и преживяват диагнозата на всеки свой пациент, такива, които се чувстват безсилни, такива, които искат да крещят срещу неносещите маски и пълните заведения.

За месец и половина здравната система на практика рухна под вълната заразени и България зае едно от първите места по смъртност в света на милион население. Това, което прозира под сухата статистика, е небрежността, с която обществото позволи на управляващите да чакат толкова дълго време, за да подготвят медицински и икономически мерки и да се опитат да овладеят заразата. Над 3000 българи не дочакаха това.

5000 медици, и без това дефицитна професия, пострадаха от COVID-19 и излязоха временно или постоянно от системата.

В същото време от началото на ноември управляващите се опитаха да мобилизират в движение здравната система, без предварително да има ясен публичен план, в който да е разписано при каква заболяемост и процент на заетост на леглата се затягат мерките за предпазване от коронавируса. В изпълнение на заповедите на премиера Бойко Борисов здравните институции първоначално заплашваха лекарите (по думите на министъра - само директорите на болници), че не искат да лекуват, след това се молиха на обществото да спазва мерките, после обясняваха, че всичко в системата е наред на фона на пациенти, недочакали линейки и починали от коронавирус у дома. С нарастването на броя на болните правителството взе решения за увеличаване на парите за лекарите, да преодолее дефицита на лекарства, да намери повече линейки. Даже изготви протокол за лечение на COVID. Това, което не можа да намери, са повече медици за новооткритите отделения във всяка болница, в която в разрез с всички възможни медицински съображения се откриха такива отделения в онкоболници, хематологии, при диализирани и трансплантирани пациенти. Решимостта на здравните власти твърдо и прозрачно за обществото да предложат затваряне на училищата и заведенията дойде, след като двама души намериха смъртта си на стълбите пред болницата.

Сега, когато се очаква ръстът на заразените да намалее след три седмици ефективни мерки, пробойните в нереформираната здравна система станаха видими за цялото общество - за всички чакащи линейки, които не достигат, за всички, изправени в студа пред болниците, за да молят да бъдат изследвани и приети, за всички, търсещи лекарства по аптеките, за всички, които никога не са се интересували как работи здравната система и защо тя трябва да бъде подкрепена.

Защо няма медици

Анкетите сред новозавършващите лекари сочат, че между 50 и 90% от студентите във всеки випуск, завършващи медицина или здравни грижи, предпочитат да работят и специализират извън България. Причините са ясни - заплатите в сектора в обозримо бъдеще няма да доближат тези на автотенекеджиите, особено тези на медицинските сестри, специализацията до съвсем скоро оставяше младите лекари в положение няколко години да си плащат, за да работят. Държавата не е взела мерки, за да предотврати изтичането на медици зад граница в чужбина, като средно 500 лекари от всякаква възраст годишно напускат страната заради липсата на кариерни перспективи и заплащане.

Логично - изкривяванията отдавна са факт - броят на медицинските сестри в болниците наближава броя на лекарите - около 19 хил., а за да може да лекува ефективно, на един лекар трябва да се падат поне по три сестри.

В същото време 63%, или почти 20 хиляди, български лекари са на възраст над 51 години и попадат в рисковата група за заразяване от коронавирус.

Младите лекари на възраст до 30 години са едва 10% от всички практикуващи в България. Лекарите на възраст между 31 и 40 години са само 11% от всички работещи в системата.

В едно от писмата до пловдивския оперативен щаб наскоро беше посочено защо шестима онколози не могат да дават дежурства и в COVID отделението в самата клиника, и в градската корона болница. Единият е с онкологично заболяване и между химиотерапиите лекува, двама са с хипертония и диабет, двама са болни от коронавирус, като единият е в интензивно отделение.

Коронавирус се лекува от дефицитни и слабо платени специалисти като инфекционисти, пулмолози и анестезиолози. Няма специалист, който да бъде произведен за един ден или за шест месеца. Част от тези специалисти почти липсват в малките болници в провинцията или пък в специализираните клиники, а всички в момента са принудени да лекуват коронавирус.

Обучителни курсове за лечение на инфекцията поне на желаещите да го направят не бяха проведени през лятото за разлика от много западноевропейски страни, които масово обучаваха лекарите си.

Сега в корона отделенията се сменят лекари от всякакви специалности, въоръжени с познанията по тясната си специалност, която често не се доближава до сложното лечение на непозната инфекция, която нанася множество поражения върху организма на болния. В малките болници се сменят един-двама лекари, а някъде и въобще няма кой да се грижи за болните.

Когато лекарите и сестрите поставяха въпроса за заплащането си, включително и преди пандемията, обществото не обърна внимание. Сега почтената средна възраст на съсловието трябва да поеме с риск за живота си изхода от пандемията. Това, което се случва в момента, е търсенето на пожар на специализанти, стажанти и студенти от последните курсове по медицина, които да попълнят липсващия брой специалисти. Според изчисленията на председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров едва около 15 хил. лекари могат да се борят с вълната от коронавирусна инфекция без непосредствена опасност за живота си.

Защо няма легла

През пролетта здравната каса беше задължена да плаща на болниците 85% от изработеното през януари, за да поддържат готовност за лечение на инфекцията. През юни, след края на първата вълна, се оказа, че 90 болници продължават да получават по 85%, защото не успяват да си върнат пациентите.

На практика в България не липсва легла - това е страната с един от най-високия брой в ЕС. Проблемът обаче са разликите между това, което би трябвало да бъде една многопрофилна болница, и това, в което по един или друг начин преходът превърна различните клиники.

В България има болници, в които през зимата възрастни пациенти лежат месеци, за да бъдат на топло и да лекуват заболявания, които са лечими у дома.

Всеки път когато се заговори за преобразуване на такива малки болници в клиники за долекуване и продължително лечение обаче, местният кмет и общината държат населеното място да има болница и не позволяват тя да бъде закрита. Дори и това да се случи, все още реформата в Спешна помощ не е приключила, пътищата не са добри и пациентите от тези населени места трудно ще намерят медицинска помощ близо до дома си.

За да съществуват част от болниците и да сключат договор с НЗОК, те привличат лекари на втори и трети трудов договор. В "чист" вид по действащите стандарти част от тези болници не би трябвало да съществуват.

Здравната каса плаща една и съща сума за лечението на пациент от едно и също заболяване, независимо къде е лекуван. В суматохата около първоначално заразените държавата допусна няколко стратегически грешки. Тя превърна гръбнака на здравната система - университетските и големите многопрофилни болници, в COVID центрове. Така половината от уникалната по същността си спешна болница "Пирогов" в София започна да лекува коронавирусна инфекция, като в същото време продължи да поема спешни случаи. По време на първата вълна малка част от частните болници се включиха в лечението на заразените. Мотивите им бяха прости - докато държавните болници получаваха подкрепа от държавата и дарения, частните трябваше сами да се подготвят. Допълнителният проблем при тях е, че държавата години наред не разрешаваше в тях да работят спешни отделения, чиито услуги да плаща, инфекциозни отделения и в някои случаи - реанимационни отделения, поради което в някои от клиниките липсват такива специалисти.

Голяма част от българските болници се помещават в стари постройки с един вход и асансьор, които не позволяват да се разделят потоците пациенти на клиниката от заразените с коронавирус. Около пандемията се оказа, че голяма част от тях не са оборудвани с кислород и необходимата апаратура за лечение.

Сега всички болници са задължени да отделят 20% от капацитета си за лечение на коронавирусна инфекция, независимо от вида им. Част от тях са необорудвани, липсва кислород и най-важното - обучени медици, които компетентно да се грижат за болните.

Новините за линейки, които обикалят с пациенти в тежко състояние, без да могат да намерят място, са всекидневие от един месец насам.

Държавата абдикира от управлението на нуждаещите се от лечение преди няколко седмици. До този момент пациентите можеха да бъдат прегледани и приети в болница само ако са закарани от линейка, за да не заразят и други хора. След това болните бяха пуснати да се изследват във фургоните пред болниците и да търсят легло сами. Броят на нуждаещите се от линейка, за да стигнат до болницата, обаче не намаля дори и при това положение, което показва истинския размер на заболяемостта.

Управляващите дълго време успокояваха, че има достатъчно легла. Случващото ги опроверга.

Бъркотията с тестовете

България продължава да бъде една от европейските страни с най-малък брой тестове на глава от населението. Това не дава реална представа за размера на заболяемостта и на практика от оперативния щаб за управление на пандемията пресмятат, че броят на заразените е осем пъти повече от положителните тестове дневно. От началото на епидемията не е ясно колко от тестовете са направени в болница и са например повторни за вече установен пациент, колко в частна лаборатория или в РЗИ. Не е ясно и колко от тях са на контактни лица, нито пък дали и кой от положителните се е озовал в болница.

Държавата организира тясна фуния за тестване само с PCR тестове, които здравната каса започна да плаща късно през пролетта за болниците и все още преговаря с личните лекари. Лекарите в линейките получиха тестове едва през есента.

Антигенните и бързите тестове не бяха приети за официална бърза диагностика.

Така се оказа, че голяма част от тестовете са платени от самите граждани, а пряк достъп до диагностика все още няма освен за пациентите на болниците. С тази организация и малкия брой тестове здравните власти на практика не могат да проследят всички заразени и техните контактни лица и да ги изолират. През есента беше допусната и още една грешка - тъй като антигенните тестове, които се правят пред болниците и медицинските центрове, са безплатни, множество пациенти с положителен тест са отказали да продължат с PCR, което е единственото официално основание за вписване в статистиката и изолация, и са продължили да ходят на работа и да разпространяват заразата.

Фотограф: Надежда Чипева

Защо няма лекарства

Периодичният дефицит на медикаменти, породен от строгата ценова регулация от страна на държавата, и изтеглянето на медикаменти от продажба се задълбочиха по време на втората вълна на кризата. В аптеките станаха дефицитни всички лекарства и хранителни добавки, подпомагащи лечението на COVID-19, както и нискомолекулярните хепарини, които се използват и в коронавирусните отделения, и от бременни жени с тромбофилия.

Количествата от биологично лекарство срещу СПИН, което помага при лечението на инфекцията, пък са толкова дефицитни, че се разпределят на централно ниво от здравното министерство до регионалните здравни инспекции и след това до болниците.

В същото време хронично болните, които получават лекарства, платени от НЗОК, които са 1.5 млн. души, продължиха да обикалят лекарите за рецепта и аптеките за медикаменти. Така най-уязвимите и множеството заразени се смесиха в опашките пред аптеките последния месец, което показа много ясно, че още един елемент от овладяването на кризата продължава да не бъде решен и това е достъпът до лекарства.

Здравното министерство намери временно решение, като снабди над 400 аптеки във всички градове с нискомолекулярни хепарини и като отправи апел към гражданите да не се презапасяват с лекарства, за да стигнат за всички нуждаещи се.

Въпреки отпора от лекарите здравната каса удължи автоматично рецептите на пациентите, за да не посещават лечебни заведения с риск да се заразят. След това събра лекарите и фармацевтите, за да уточнят как могат да облекчат достъпа на пациентите до лекарства и да спазват закона. В момента основен документ за снабдяване с антибиотици са рецептите, снимани във вайбър, а фармацевтите рискуват да бъдат глобени, ако изпълняват нехартиени рецепти. В същото време те нямат и право да заместват един вид азитромицин например с друг наличен.

В следващите дни се очакват общи препоръки как да се реши този казус.

В същото време се очаква от 1 януари да влезе в сила електронната рецепта. Засега е ясно само, че тя ще може да бъде изпратена в аптека по желание на пациента. Този документ съществува в много европейски страни и по време на първата вълна спести на пациентите ненужни посещения при лекаря.

В Гърция например по време на кризата пациентите получават електронната рецепта под формата на баркод автоматично на мобилния си телефон, без да посещават лекаря си, и фармацевтът може да я обработи с четец. В Германия например електронната рецепта ще влезе в сила от 2022 г., но в момента хартиената рецепта може да бъде изпратена по куриер към физическа или онлайн аптека, където да бъде изпълнена и върната на пациента.

Другата работеща възможност, от която българските пациенти все още не могат да се възползват, е доставката на лекарства с рецепта до дома (виж таблицата). В момента българското лекарствено законодателство позволява на онлайн аптеките да продават само лекарства без рецепта, хранителни добавки, консумативи и козметика.

Така най-уязвимите пациенти са принудени да ходят до аптеките с риск да се заразят по време на пандемията, вместо да могат да получат лекарствата си у дома. Същото важи и за заразените от COVID, на които се налага сами да осигурят медикаментите си.

Автор: Капитал

Независимо от това дали правителството ще предприеме пълно затваряне и как ще компенсира неработещите бизнеси, вредата върху здравния сектор, която нанесоха връщането на децата на училище, разпространението на заразата, последните няколко месеца колебание дали да се предприемат някакви мерки, вече се превърна в непоправим катализатор за загуба на живот и разпад в здравната система, който ще трябва да бъде преодоляван дълго време.

"Дори да оцелея от вируса, мога да заразя много пациенти, заради липсата на обучение да навредя на други и след това близките им ще ме съдят. И всичко това, защото няма ясен план и стройна организация, децата бяха пуснати да разнесат коронавируса, а незатварянето на заведенията се оказа фундамент на икономиката, в чиито основи да бъдат жертвани лекари и учители."

Имате ли познат лекар или медицинска сестра? На което и да било място в здравната система. Не такива, които наричаме ангели и им ръкопляскаме вечер с пълната вяра, че нищо няма да ни се случи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    pepys avatar :-?
    pepys

    ..."и България зае едно от първите места по смъртност в света на милион население."

    Не мога да разбера как българските медии смятат смъртността? Или "едно от първите места" означава едно от първите 20?

    Според няколко източника до днешна дата има 6005 смъртни случая в България, това ознава, че 867 човека умират на 1 милион
    (6005*1000000) / 6924240

    Което ни прави на 17то място в света и 13то място в Европа по смъртност.
    Аз ли не мога да смятам?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK