Под натиска на медицинските аргументи и пред строгата карантина, обхващаща все по-голяма част от Европа през последната седмица, премиерът Борисов, който настояваше, че е обещал отваряне на заведенията на 21 декември, даде заден и на преден фон излязоха исканията на лекарите за продължаване на мерките поне до края на новогодишните празници. Съсловната организация на лекарите настоява за още малко търпение, тъй като медицинската статистика, дори и в сегашния й крайно изкривен вид, не дава основания за разхлабване на мерките. Управителят на здравната каса даже посочи и датата след 7 януари като евентуален срок за намаляване на натиска върху здравната система.

В крайна сметка оперативният щаб предложи моловете и заведенията да останат затворени до 31 януари, а децата до четвърти клас да се върнат в яслите и училищата от 4 януари. Ресторантите на хотелите ще могат да работят от 22 декември с 50% от капацитета си, храненето да става на смени и с вечерен час до 22 часа. Магазините за хранителни и нехранителни стоки ще бъдат затваряни, ако не осигурят отстояние между клиентите си.

"Има известен оптизимъм от спада заболелите на 100 хил и броя на излекуваните - от 660 на 100 хил. - сега е броят на заболелите за страната е 538. В София заболяемостта беше 1200 на 100 хил., сега е двойно по-малко. Има база за известен оптимизъм, но той е недостатъчен на фона на смъртните случаи, липсата на спад на броя на хоспитализациите и заетите реанимационни легла. В щаба винаги сме споделяли философията за по-малко заболели и загинали, за да стигнат максимален брой българи до ваксини. Те вече са на пазара и се задават, затова трябва да бъдем още по-мотивирани и колкото може повече хора да се ваксинират и да спрем тази агония в икономиката, училището, здравните заведения, в психиката на хората", коментира на пресконференцията на щаба в четвъртък ген. Венцислав Мутафчийски.

"Категорично не сме доволни от тези данни. Като министър на здравеопазването не искам българските граждани не да бъдат излекувани, а да бъдат здрави и това е целта на мерките, които ще предложим", коментира проф. Костадин Ангелов.

Социалният и икономическият министри съобщиха, че до момента държавата е подпомогнала с общо 1.2 млрд. лв. запазването на работните места и компенсирането на затворените бизнеси и икономиката може да разчита на подкрепа от еврофондовете.

"В центъра на икономиката стоят хората и здравето на хората", допълни Лъчезар Борисов, министър на икономиката. Той отбеляза, че от понеделник започва да действа мярката за компенсация на засегнатия от предстоящите мерки бизнес през НАП.

Отделно от това Европейската комисия е приела българската нотификация за подкрепата на бизнеса с ликвидна помощ от 50 хил. лв. на малките и средни компании, както и за тези с оборот от над 500 хил. лв. годишно. Физически лица и компании могат да кандидатстват и за кредити при облекчени условия от Българската банка за развитие до 2 млн. лв., а от мярката до момента са се възползвали над 1000 компании и 24 физически лица, които общо са получили над 100 млн. лв.

Образователният министър пък съобщи, че общото наблюдение е, че децата в по-ранна възраст в по-малка степен са преносители на коронавирус и от епидемиологична гледна точка по-малко допринасят за разпространението, отколокото по-големите ученици. Той отбеляза, обаче, че родителите, които се притесняват от инфекцията, могат да задържат децата си у дома за обучение в електронна среда.

Късното затягане

Налагането на леките мерки в България се случи, след като страната се класира на първо място по смъртност от инфекцията в света на седмична база, повикванията за линейки приближиха 500 на смяна в София при нормални около 250, а 80% от заразените столичани започнаха сами да търсят помощ по болниците - всичко вкупом показваше само, че здравната система е претоварена и вече не работи.

Според признанието на председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров по-строгите мерки в България са въведени късно и по политически причини.

"Мерките в нашата страна бяха въведени сравнително късно по много причини - не само медицински, знаем каква беше обстановката в страната цялото лято и до есента. Ние си давахме сметка, че налагането на ограничения по това време ще изглежда като опит за затваряне на устата на инакомислещите", коментира д-р Маджаров.

Той отбелязва, че в медицински смисъл мерките са въведени късно - чак след като здравната система започна да изнемогва от наплив на болни хора с пневмония, позитивни с COVID-19 и на фона на около 2000 заразени медици на първа линия.

"В момента наблюдаваме едно задържане - няма увеличение на броя пациенти, постъпващи в болница и в интензивно отделение, но няма и намаление, броят на смъртните случаи не намалява и също не дава основание да сме спокойни. Това е причината да призовем за още малко търпение и кураж, да изчакаме празниците в по-спокойна обстановка и едва след това да преминем към отхлабване на мерките", казва председателят на БЛС.

Легла ми дай

Формално от налагането на мерките досега броят на хоспитализациите не е спаднал, напротив - има ръст. Зад общото число обаче не се виждат детайлите, които са различни в различните области. В момента епидемията се случва с различна интензивност в отделните градове. Официална статистика за заетостта на COVID леглата по региони няма, но ситуацията е видима през медиите.

Докато в някои области сякаш има усещане за известно подобрение и отслабване на тежкия натиск върху системата, в Източна България не е така. В края на миналата седмица например кметът на Бургас обяви в социалните мрежи, че положението с натиска върху болниците и линейките в града е критично. Бургас не е единствената област, в която няма места в COVID отделенията. По съвсем същия начин стои положението в Ямбол и Шумен, отделението в болницата в Добрич за COVID-19 е пълно, а АГ отделението в Ловеч е напълно затворено до края на годината, защото целият персонал е заразен с коронавирус.

На фона на продължаващото търсене на място в болниците в цяла България статистиката, че здравната каса има договор за 48 хил. легла и само 7500 са заети с COVID пациенти, е напълно формална. Причината е, че голяма част от медиците са болни или карантинирани, а там, където натоварването е голямо, няма достатъчно персонал.

В болницата в Благоевград например при 221 легла 92 са заети с пациенти с коронавирус, което означава около 40% от целия капацитет на областната клиника, в която се лекуват и спешни пациенти с други заболявания.

Освен това статистиката със свободните легла се изкривява изключително от присъствието в нея на легла за активно лечение в санаториумите, в които по правило не се лекува коронавирус и няма условия за това. В Благоевград например има 308 такива легла. Пациенти с коронавирус не се лекуват и в малките специализирани очни клиники, както и медицинските центрове с договор със здравната каса, които разполагат с 2-3 легла за своите пациенти. Оттам от статистиката отпадат повече от 1000 легла.

На теория заетостта на леглата в София с COVID пациенти би трябвало да е успокояващите 20% от 67 лечебни заведения с общо 11 985 легла. Но 35 от тези лечебни заведения не приемат коронавирусни пациенти. А разпределението на леглата е такова, че там, където са приети най-много инфектирани - "Пирогов" - 282, и "Св. Анна" - 207, те заемат почти половината от капацитета на двете спешни болници и една трета от всички легла, поради което места в столичните клиники продължава да няма.

Редом с това има стичане на пациенти в по-тежко състояние от други места в България към София.

На този фон предложението на здравния министър и щаба за оставяне на сегашните мерки в сила изглежда оправдано от медицинска гледна точка. Ако от тях има някакъв ефект, той поне до момента се свежда до спиране на ръста на заразените, и то само в част от страната.