Ще има ли България достатъчно ваксини тази година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли България достатъчно ваксини тази година

Ще има ли България достатъчно ваксини тази година

Страната ни дотук е подсигурила дози за потенциално около 60% от хората, но голямата част от доставките са с неясни срокове. Това поставя под въпрос достигането на масов имунитет.

Ани Коджаиванова
25908 прочитания

© Reuters


Статията е обновена в сряда вечер с информацията, че България е поискала 2.9 млн дози от новата поръчка нa EK към Pfizer*

Ваксинациите срещу COVID-19 в България тази година ще се случват бавно, несигурно и ще бъдат съсредоточени основно във втората половина на годината. Страната ни едва ли ще успее да постигне масов имунитет през 2021 г., като дотук управляващите са договорили от реално съществуващите ваксини дози, достатъчни за малко над 60% от населението.

Официалният график за доставките от първите две одобрени в ЕС ваксини - на Pfizer/BioNTech и Moderna, включва само 1.5 млн. дози за 750 хил. души, или 11% от населението (виж таблицата). Освен това приключва през юли. През втората половина на годината страната ни ще разчита на 4.5 млн. дози (за 2.25 млн. души) от препарата на AstraZeneca/Oxford, който вероятно ще бъде одобрен за ползване в ЕС в края на януари. План за тези доставки обаче досега не е представян. На теория по-късно през годината могат да бъдат готови и още ваксини от Pfizer - България според здравния министър е поискала още 2.9 млн. дози от новата договорка на ЕК с компанията. Яснота по тези доставки обаче също няма и те могат да се проточат значително във времето.

Така темповете на ваксинациите в страната се очертава да бъдат доста ниски, а България рискува по-бавно възстановяване и по-мъчителен изход от епидемията в сравнение с други в ЕС. За сравнение - Дания планира да приключи с имунизирането на всички до 27 юни, а Израел - до средата на март.

Причините България да изостава са две:

  • Общата поръчка на ЕК залагаше, че ще има едновременна наличност на повече ваксини, но две от тях изпревариха значително останалите и търсенето им в момента е много по-голямо от предлагането.
  • Българската поръчка пък залагаше основно на ваксините на AstraZeneca, които са по-евтини и се съхраняват по-лесно, но още не са готови.

Ваксините до момента са единственият сигурен антидот на политиката на локдауните и тези държави, които проведат успешни кампании, ще могат да се върнат към нормалния живот. ЕК като цяло е подсигурила предостатъчно ваксини за 450-те млн. души в ЕС - близо 2 млрд. дози от шест производителя. Проблемът обаче не е само колко, а и кога.

Голяма част от тези ваксини евентуално ще са налични по-късно през годината, а държавите бързат да ваксинират максимално много хора възможно най-рано, т.е. с първите одобрени препарати, за да излязат по-бързо от корона кризата. Така битката за достъп до ваксините на Pfizer и Moderna се изостря, а Европа засега изостава от други като Израел, Великобритания и САЩ -доставките са твърде малки, правителствата са подложени на тежки критики в държавите си, а те от своя страна сочат Брюксел за виновник. В опит да ускори процеса ЕК удвои поръчката към Pfizer до общо 600 млн. дози, но те няма да дойдат бързо.

Освен това бройките не са разпределени равномерно сред страните в ЕС. Държавите сами решаваха предварително какви количества от коя ваксина искат. Така се оказа, че едни далновидно са заявили повече дози от Pfizer и Moderna, докато други не и така ваксинациите ще се случват на различни скорости. Дания например обяви, че е подсигурила ваксини за, общо взето, цялото си население, като 75% от тях са от Pfizer и Mоderna. Германия е договорила дози от двата производителя за над 80% от населението, докато България с новата квота ще достигне около 30% (виж графиката).

Това очертава два проблема:

  • Първо, България ще е от страните, в които масовата ваксинация ще се разгърне през втората половина от годината, когато държави като Дания планират вече да са приключили с нея. До юли страната ни ще разчита на доставки на едва около 1 млн. дози (за 500 хил. души). Срокът може да се измести дори още напред във времето, тъй като заявените количества са индикативни и са възможни забавяния в доставките, а трябва да се имат предвид и потенциалните организационни трудности, които могат да забавят значително кампанията. Бавният напредък крие опасност от нови вълни на епидемията в идващите три до пет месеца, докато затоплящото се време евентуално донесе облекчение, както и нова вълна през есента, ако България не е достигнала по-значителен обем на имунизациите.
  • Второ, очакваните дотук в България дози от съществуващите ваксини са на ръба на нужното за колективен имунитет. Въпреки че ваксината не е задължителна и сред населението в цяла Европа все още има значителен скептицизъм, като добра практика държавитеси поставят по-високи цели - Дания например вече е подсигурила ваксини за 5.3 млн. от 5.8 млн. души. Това е така, защото почти няма съществено големи групи от обществото, които да са изключени от потенциална ваксинация, с малки изключения, и е редно държавите да са подготвени, ако интересът към ваксината се увеличи значително, което силно вероятно ще се случи с времето и с наближаването на летния туристически сезон.

Потенциален недостиг на теория може да се запълни от другите три производителя - Sanofi, CureVac и Johnson&Johnson, но те все още са във фаза на клинични изпитвания и хоризонтът за одобрението им (ако са успешни) е неясен.

Как се стигна дотук

След като в паниката на първата вълна през пролетта страните членки пренебрегнаха общностните правила, затваряйки некоординирано границите си, Брюксел реши да покаже съюзен дух за ваксините и сключи с производителите договори на общностно ниво, които да обезпечат нуждите на всички страни членки. Този подход изначално не звучеше зле - ЕК договори диверсифицирано портфолио от близо 2 млрд. дози от различен тип ваксини - по 400 млн. ваксини от AstraZeneca, Johnson&Johnson и CureVac, по 300 млн. от Pfizer/BioNTech и от френската Sanofi и 160 млн. дози от американската иновативна компания Moderna.

Проблемът дойде по две линии:

  • Първо, едни производители изпревариха значително други - Pfizer и Moderna излязоха едни гърди напред и световният глад за ваксини се концентрира в техните продукти, но производството им е още ограничено.

  • И второ, тежката европейска бюрократичната машина забави одобрението на продуктите на двете компании в ЕС и съюзът се нареди на опашката след САЩ, Израел, Великобритания, Канада. Така доставките в целия ЕС парадоксално стартираха със символични дози, въпреки че ваксината на Pfizer бе създадена в Германия, а половината ѝ производство е в Белгия.

Тази ситуация е по-скоро временна и вероятно през следващите седмици ще се промени. В момента BioNTech и Pfizer строят ударно нови производствени мощности в Германия. Новата фабрика ще е готова през февруари и по думите на германския здравен министър тя ще увеличи изключително много наличието на ваксини в ЕС. Междувременно обаче липсата на достатъчно ваксини създаде огромно политическо напрежение в Германия. Правителството на Меркел бе подложено на яростна критика и ситуацията прерасна в сериозен вътрешнополитически проблем. Така миналата седмица страната реши да наруши солидарния договор на ЕК и да направи индивидуална поръчка за още 30 млн. дози към Pfizer, въпреки че общият договор забранява на държавите да водят паралелни преговори за индивидуални доставки.

Националната отговорност

Но ако ЕК носи отговорност за договорките на общите количества ваксини, страните членки сами трябваше да решат и да заявят ваксини от кои от шестте производителя искат тази година и в какви количества, така че да покрият националните си нужди. Така тези държави, които са заложили на по-големи количества от Pfizer и Moderna за сметка на други производители, за момента имат по-добър старт и по-добри шансове да ваксинират повече хора в първите месеци на годината в сравнение с други, които са разчитали примерно основно на AstraZeneca, сред които е и България.

Какви количества и от кого са поръчали управляващите дълго време не бе официално ясно. Все пак се знаеше, че ще разчитаме основно на AstraZeneca, чийто продукт е по-лесен за логистика и съхранение и не изисква много ниски температури като ваксината на Pfizer. Всъщност България се включи буквално в последния момент в европейската заявка за ваксини от Pfizer и Moderna, което вероятно обяснява и сравнително малките количества, които ще получим засега от тях. Неясни са и договорките с другите три потенциални производителя - Sanofi, CireVac и Johnson&Johnson. Знае се обаче, че България бе единствената членка, отказала ваксината на Johnson&Johnson, защото вече има договор за подобна ваксина с аденовирусен вектор на AstraZeneca. През декември правителството взе решение да търси доставки на тази ваксина през трети страни, т.е., ако на някоя от страните членки й останат неизползвани количества, тя би могла да ги продаде на България.

Шанс да се поправи балансът е именно новата поръчка на ЕК за още 300 млн. дози от Pfizer. Но прогнозите за тези доставки засега са силно несигурни, като тази седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че 75 млн. дози от новия договор потенциално ще дойдат през второто тримесечие.

Източник: Reuters

Мъчително начало, неясно бъдеще

От публикувания план график за доставките на Pfizer и Moderna (ако бъде спазван) става ясно, че едва през април-май България трябва да има достатъчно дози, за да покрие планираните нужди на приоритетните групи - медицински работници, резиденти и служители на старчески домове, учители, полицаи и друга ключова администрация на първа линия, които са около 400 - 450 хил. души.

По-сериозни количества, с които да може да стартира и масова ваксинация при възрастните хора - 1.5 млн. души, и хронично болните - около 300 хил., се очакват през лятото. "Надеждите ни са масовата ваксинация да започне през юли", заяви ръководителя на Националния ваксинационен щаб Красимир Гигов пред БНР. За съжаление процесът явно няма да може да се ускори особено от ваксината на AstraZeneca, защото по думите му до юли от нея ще са дошли само 450 хил. дози.

Така в крайна сметка в първите седем месеца на годината имунизациите ще напредват много бавно и България ще има ваксини за едва 1 млн. души, а това няма да има ефект на силна спирачка пред епидемията. Икономически активното население пък ще трябва да изчака да минат ваксинациите на общо 2.2 млн. души, които са с предимство, и може би към есента ще навие ръкави.

Но с очертаващата се несигурност на доставките дали тази година България ще успее да постигне колективен имунитет и да остави епидемията зад гърба си с ваксини за близо 60% от населението - в най-добрия случай - е повече от спорно. Дания например е договорила ваксини за 90% от населението си - това е приблизително максимумът на хората, подлежащи на потенциална ваксинация. Такава се препоръчва на всички (с малки изключения за хора с тежки алергии, трансплантации и някои автоимунни заболявания), включително и на вече прекаралите инфекцията, тъй като има данни, че част от тях бързо губят естествения си имунитет. Единствената по-съществена група, която не се очаква скоро да подлежи на ваксинация, са децата под 12 години (в България тя е около 11% от населението). Към момента ваксината на Pfizer e одобрена за хора над 16 години, а на Moderna - над 18 години, но двете компании още през декември започнаха допълнителни тестове с младежи и деца над 12 години, което ще позволи скоро и те да бъдат обхванати от ваксинациите.

Друг е въпросът, че далеч не всички хора искат ваксина. Според проучване на "Галъп", публикувано в понеделник, 46% от анкетираните у нас твърдят, че не желаят да се ваксинират. Скептицизмът по отношение на ваксините е добре изразен феномен в цяла Европа, но с напредването на ваксинационните кампании и времето все повече и повече хора променят мнението си, тъй като страховете дали ваксините са безопасни се разсейват от липсата на сериозни случаи на странични ефекти, от примера на близки и приятели, които вече са се ваксинирали, от информационните кампании, които правителствата правят.

В България следи от кампания за насърчаване на ваксинациите дотук не се забелязват. Въпреки това с приближаването на пролетта и особено на лятото - активното време на екскурзиите и ваканциите в чужбина, хората ще имат все по-добре осъзнати икономически стимули да изберат безплатно и трайно решение като ваксината пред скъпите еднократни PCR тестове и/или карантини. Рискът е стотици хиляди българи в началото на лятото да попитат държавата: "Къде ми е ваксината?", и отговорът да е: "Нямаме за всички."

Има и друг начин

Дотук България е получила всичко на всичко 35 хил. дози от ваксината на Pfizer, които покриват нуждите на едва 17.5 хил. от близо 245 хил. медицински кадри в страната. Но светски и обществени личности вече показаха, че могат да се уредят с предимство. Още в първия официален ден на ваксинациите например - 27 декември, звездите на пластичната хирургия у нас - близнаците доктори Енчеви, бяха сред първите ваксинирани в страната в ролята им на собственици на клиника в Пловдив. Те едва ли могат да минат за "първа линия", но пък дадоха "личен пример".

Същия пример преди няколко дни даде и моделка и бивша тв водеща - Гери Дончева, която бе ваксинирана в ролята си на пиар на столична болница за рехабилитация. По подобен начин в част от болниците е имунизиран и административният персонал, който няма общо с първа линия, освен че работи в болница.

Актуалният скандал пък е в Сандански, където се оказа, че общински съветници, вкл. и председателят на съвета, са получили ваксини далеч без да им е ред. Обяснението е не по-малко скандално - голяма част от болничния персонал в града били преболедували сравнително наскоро и засега се въздържали от ваксиниране, та останали излишни дози. А в местното РЗИ са се сетили точно за общинарите, които "спасили дозите от изхвърляне", а не за следващите в официалния план за ваксинацията - като зъболекари, аптекари, учители, полицаи, хронично болни, възрастни и т.н. Или пък за който и да е случаен, минаващ наблизо.
Статията е обновена в сряда вечер с информацията, че България е поискала 2.9 млн дози от новата поръчка нa EK към Pfizer*

Ваксинациите срещу COVID-19 в България тази година ще се случват бавно, несигурно и ще бъдат съсредоточени основно във втората половина на годината. Страната ни едва ли ще успее да постигне масов имунитет през 2021 г., като дотук управляващите са договорили от реално съществуващите ваксини дози, достатъчни за малко над 60% от населението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK