Съмненията около ефективността на ваксината на AstraZeneca се засилват. Какво значи това за България?

Препаратът, на който страната ни разчита за масовата ваксинация, дава по-слаба защита срещу южноафриканския щам, но все пак спира тежкия COVID-19

   ©  Reuters
   ©  Reuters

Първите почти 29 хил. дози от дългоочакваната ваксина на фармацевтичния гигант AstraZeneca и Oxford пристигнаха в България през уикенда. По същото време обаче се появиха и обезкуражаващи новини, свързани с ниската ѝ ефективност към все по-активно разпространяващия се южноафрикански щам B.1.351 (или 501.V2) - едва около 22% превенция на леки и среднотежки случаи, причинени от него. При този вариант се наблюдава необичайно високо ниво на мутации и учените се опасяват, че той ще се разпространява по-агресивно, ще е по-заразен и ще е по-опасен за здравето на хората.

Това не са първите притеснителни данни за ваксината на британско-шведската компания. Още преди одобрението ѝ от европейския регулатор (ЕМА) в края на януари стана ясно, че няма достатъчно данни за ефективността й при хора над 65 г. Макар ЕМА да разреши ползването на ваксината за всички над 18 г., впоследствие редица държави от ЕС решиха да не я прилагат във възрастовата група над 65 г, а някои дори и над 55 г.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал