Типът на ваксината може да има значение за хора със специфични състояния - например с автоимунни заболявания. При тях един тип ваксина може да е по-подходяща от друг. Хора със специфични състояния, които искат да се ваксинират, могат да се консултират със своите лекари за типа на подходящата за тях ваксина.

Към момента премиерът и здравният министър няколко пъти са казвали, че всеки български гражданин ще има възможност да си избере каква ваксина да си сложи. Това, вероятно няма да бъде възможно за всички. Правителството е поръчало най-много дози от ваксината на AstraZeneca, която до момента изглежда най-малко хора предпочитат. Но пак - в общия случай (към момента) всяка от разрешените за употреба предпазва от тежко протичане на COVID-19 (съответно нужда от влизане в болница) и смърт.

Листовките за вече одобрените ваксини можете да прочетете тук (за Pfizer/BioNTech), тук (за Moderna) и тук (за AstraZeneca).

От какво пазят ваксините срещу COVID-19?

Ваксините срещу COVID-19 не гарантират, че човек няма да може да се зарази с COVID-19 изобщо. Те обаче гарантирано предпазват от тежко и фатално протичане на болестта и намаляват силно риска да се развият симптоми изобщо - дори леки или средно силни.

Тези качества на ваксината се проверяват в клиничните проучвания. Така например нито един ваксиниран доброволец при тестовете и на трите одобрени в ЕС ваксини не прекарал много тежък COVID-19, не е бил приет в болница, нито пък е починал от заболяването.

Така наречената "ефективност" на ваксините пък показва с колко спада рискът от развитие на някакви симптоми изобщо - вкл. леки и средни. При ваксината на Pfizer/BioNTech и Moderna този риск е съответно 95% и 94.1% по-нисък в сравнение с неваксинираните хора, а при АstraZeneca - средно около 70%.

Така ваксините на практика много успешно ни пазят да не се разболеем лошо от COVID-19, но въпреки това човек може да се зарази и да кара болестта безсимптомно, а в ограничени случаи - и с нетежки симптоми.

Могат ли ваксинираните хора да предават заразата?

Този въпрос все още няма категоричен отговор. Ваксината ограничава силно симптоматичните прояви на болестта, но не гарантира, че човек не може да се зарази и съответно да бъде безсимптомен преносител и разпространител на вируса. За да се знае това със сигурност, трябва да мине време.

В началото на февруари едно сравнително ограничено и все още нерецензирано проучване с ваксината на AstraZeneca все пак донесе обнадеждаващи новини. Авторите му са изследвали всяка седмица с PCR тест ваксинирани и неваксинирани участници за следи от вируса - ако няма такива, значи те не са и заразни. Резултатът е 67% повече "чисти" проби в групата на ваксинираните, което дава надежда, че ваксината значително намалява и разпространението на вируса.

Трябва ли да носим маски и да спазваме дистанция и след като сме ваксинирани?

Да, това е силно препоръчително, тъй като все пак не е категорично ясно дали и ваксинираните хора не са разпространители на вируса, а още дълго време ще има уязвими групи - ваксинациите напредват бавно, а и не всички членове на обществото могат да бъдат ваксинирани (например деца, хора със специфични заболявания и др.). Освен това самите имунизирани хора не са 100% предпазени от вируса, особено в периода между двете дози.

Веднага ли след ваксинацията ще имам защита срещу COVID-19?

Смята се, че известна защита срещу тежко развитие на коронавирус хората получават още след първата доза, но тя е недостатъчна - вече има редица регистрирани случаи на хора, заразили се между двете инжекции. Максималната потенциална защита се очаква след втората инжекция. Но понеже отнема известно време на организма да развие антителата, то пълната защита се активизира след 1 до 3 седмици след нея.

Колко дълго ще пази ваксината?

Това е един от въпросите, на които засега няма точен отговор, тъй като все не е ясно колко трае имунитетът към коронавируса по принцип. От компанията Moderna например оповестиха, че техният продукт предпазва поне година. Възможно е обаче този период и да е две години, но просто не е минало достатъчно време, за да се потвърди това.

Много експерти са оптимисти за по-дълготрайния имунитет. Други обаче допускат, че той може да изчезва в рамките на година и да са нужни ежегодни ваксинации като за грип.

Срещу всички щамове ли са ефективни ваксините?

Клиничните тестове на одобрените дотук ваксини са извършени, преди да бъдат регистрирани новите, по-заразни щамове. Въпреки това допълнителни тестове в последните месеци разкриха, че те, изглежда, запазват ефективността си при британския вариант на вируса, но при южноафриканския тя намалява в различна степен при различните ваксини. При Pfizer/BioNTech и Moderna тя остава над 80%, докато при AstraZeneca - според все още нерецензирано и малко като мащаб проучване, спада до едва 22%. От компанията вече работят върху модифициран вариант на ваксината, който да защитава и срещу южноамериканския щам, който ще бъде пуснат до началото на есента.

Тези наблюдения обаче се отнасят до превенцията на леки и средно симптоматични случаи, докато и трите ваксини, изглежда, запазват пълната си ефективност за превенция на тежки случаи и смъртни случаи и при новите щамове.

Нужно ли е хора, вече прекарали вируса, да се ваксинират?

Те могат да се ваксинират и е препоръчително да го направят в някакъв момент, защото не е ясно колко трае естественият имунитет. Не е ясно и дали вече боледуваите хора имат защита от новите щамове - вече редица свидетелства сочат, че реинфекцията е възможна. И все пак хора, които са прекарали болестта в последните месеци и знаят, че имат високо количество антитела, могат да изчакат известно време, тъй като ваксините за момента са дефицит и е важно уязвимите хора да бъдат имунизирани приоритетно.

Какви са най-честите странични ефекти от ваксината срещу коронавируса?

Ваксините срещу COVID-19 влизат в графата "реактогенни", което означава, че предизвикват реакция на имунната система - индикатор, че ваксината действа и причинява имунен отговор. Тези реакции са обичайни за много ваксини. Най-често срещаните странични ефекти са зачервяване и болка на мястото на инжекцията, повишена температура, отпадналост, главоболие, болки в мускулите и ставите, временно подути лимфни възли и др. Тези симптоми са много по-често срещани след втората доза, отколкото след първата, и по-често при по-млади участници в сравнение с по-възрастни.

Реакциите са с различна интензивност - при едни температурата е по-висока, при други главоболието е по-силно и т.н., но те не са опасни и се характеризират като леки симптоми. Обичайно минават след няколко часа до 1-2 дни.

Важно е да се знае, че тези реакции не са симптоми на COVID-19. Ваксината не може да разболее човек от коронавирус.

Трябва ли и как да се третират най-честите странични ефекти?

Аналгетиците и антивъзпалителни средства като парацетамол или ибупрофен са ефективни за потушаването на нежеланите реакции след ваксината - като болка на мястото на инжектиране, главоболие, температура. Прилагането им обаче не е препоръчително за търпимите състояния, тъй като теоретично те биха могли да притъпят инициирания от ваксината имунен отговор.

Има ли регистрирани по-тежки странични ефекти?

Изключително малко по-тежки състояния бяха регистрирани при тестовете на одобрените ваксини, като голяма част от тях дори не се свързват пряко с препаратите. При тестовете на ваксината на Pfizer/BioNTech сред близо 44 хил. участници например е имало четири случая на парализа на Бел (лицева парализа, която често е временна). Но честотата на това състояние е подобна на тази, която обикновено се наблюдава в общата популация, така че не е ясно дали те са провокирани от ваксината.

При ваксината на Oxford/AstraZeneca пък само един доброволец е имал сериозен страничен ефект, вероятно свързан с инжекцията, като е развил миелит - рядко неврологично състояние, което причинява възпаление на гръбначния мозък.

В течение на реалните ваксинации по света досега не са нашумявали случаи на тежки реакции. Такива не са напълно изключени, но се очакват в изключително редки случаи.

Опасна ли е ваксината за хора с алергии?

Алергичните реакции са сред малкото по-сериозни странични ефекти, наблюдавани в световен мащаб, макар и те да са много редки - десетки случаи на фона на милиони вече ваксинирани по света. Това е и причината всеки, който получава инжекцията, да трябва да изчака на място 15 до 30 мин, за да могат медицинските лица да реагират бързо, ако възникне тежка алергична реакция.

Предполага се, че причина за възникващите алергични реакции при иРНК ваксините е добавката полиетиленгликол (наричана PEG), която се съдържа в липидната обвивка, защитаваща РНК кода във ваксините и на Pfizer, и на Moderna.

Изглежда обаче, ваксината не причинява проблеми на хората, които страдат от най-често срещаните алергии - например към яйца, ядки и др.

Оказва ли някакво влияние ваксината на бременността?

Бременни жени и скорошни родилки не са включени в тестовите групи за ваксината, така че категорични отговори няма. Регулаторните власти не го забраняват, не го и препоръчват изрично. Решението дали бременни жени да се ваксинират могат да вземат самите те заедно с лекаря, който ги наблюдава.

Има ли опасност за децата?

Ваксината на Pfizer е одобрена за лица над 16 години, на Moderna - над 18 г., а на AstraZeneca - над 18 г. Причината е, че деца под 16 г. не се включват в клиничните изследвания за спешна оторизация, за каквато кандидатстват повечето производители на ваксини срещи COVID-19. На по-късна фаза с тях се прави отделно проучване - Pfizer и Мoderna вече провеждат такива изследвания с юноши между 12 и 16/18 години, резултати от които ще са известни до лятото. Като цяло експертите не виждат причина за проблеми, но все пак тестовете ще дадат нужните данни в тази насока.

Опасна ли е ваксината за хора с имунна недостатъчност?

Подобно на бременните жени и децата, хора със специфични здравни проблеми не се включват в клиничните проучвания на ваксини, които кандидатстват за спешно разрешително. За тях впоследствие се правят отделни изследвания. Така че за момента 100% сигурни отговори няма. Дадените от регулаторите разрешителни дотук не посочват, че имунокомпрометирани хора не трябва да получават ваксината. Няма и причина да се смята, че тя е опасна за повечето от тях. Възможно е обаче ваксината да не е така ефективна при имуносупресирани лица, тъй като те може да имат намален имунен отговор. Решенията са индивидуални и след преценка на лекаря.

Безопасни ли са дългосрочно ваксините?

Тъй като ваксините срещу коронавирус са нови, учените не знаят със сигурност потенциалните дългосрочни странични ефекти, но по принцип при ваксините такива са изключително редки. Лошите реакции обикновено се случват в рамките на до 6 седмици след инжекцията, затова и наблюденията върху доброволците са за такъв период, а дотук причини за притеснения няма.

Лекарствените регулатори по света наблюдават внимателно ваксинациите и в идната поне година ще извършват редовен мониторинг на получателите на ваксини именно с цел да се проследят евентуални дългосрочни странични ефекти. Всяка информация за възникнали усложнения ще може бързо да бъде адресирана и съответно да се вземат мерки според ситуацията.

Могат ли болни хора да получат ваксината?

Хора, които са болни или диагностицирани в момента от COVID-19, трябва да изчакат да се възстановят, преди да се ваксинират, тъй като ваксината може да засили симптомите им. Това важи и за хора с други остри заболявания и възпаления към момента, но хора с хронични заболявания със стабилни симптоми - например хора с ХОББ, с хронични заболявания на червата и др., спокойно могат да се ваксинират.

Ако се разболея след поставянето на първата доза, ще получа ли втората и кога?

Хора, които са били диагностицирани с COVID-19 след първата доза, трябва да изчакат възстановяване (или негативен тест при безсимптомно протичане), преди да приемат втората доза, независимо че възстановяването може да е отнело повече време от препоръчителния интервал между двете дози.

Може ли е първата и втората доза да са различен вид ваксина?

За момента не е препоръчително да се смесват ваксините. Текат прочувания на ефекта от подобно действие, но засега няма ясни данни.

Как да разбера дали ме е "хванала" ваксината?

Популярните странични ефекти като температура, главоболие, болки в ставите или на мястото на инжекцията обикновено са показателен знак, че имунната система реагира, т.е. ваксината е "хванала". Ако някой иска да бъде сигурен дали е развил антитела след имунизацията, може да си направи серологичен (кръвен) тест за наличие на антитела седмица след втората доза от ваксината на Pfizer, две седмици след тази на Moderna и поне толкова за AstraZeneca.