Не, AstraZeneca не е по-лошата ваксина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не, AstraZeneca не е по-лошата ваксина

Reuters

Не, AstraZeneca не е по-лошата ваксина

И трите ваксини пазят изключително успешно от най-страшното - тежък COVID-19, хоспитализация и смърт

Ани Коджаиванова
22265 прочитания

Reuters

© Reuters


"Искам да се ваксинирам с Pfizer или Moderna, защото имат ефективност от 95%, а при AstraZeneca казаха, че е 60% и то е все едно ще съм само наполовина защитен". Това е вероятно най-често срещаният аргумент за видимия скептицизъм към продукта на британско-шведската компания. Мнозина предпочитат да изчакат друга ваксина, въпреки че в България тази на AstraZeneca е достъпна тук и сега. Това не е само местен феномен и за него има причини. Но изтъкваният по-горе аргумент е далеч от точен и коректен. И то не само защото нови изследвания показват доста по-висока ефективност на ваксината на AstraZeneca от въпросните 60% (виж по-долу).

За ефективността на различните ваксини се говори и пише много, но сякаш се пропуска най-същественото: продуктите на AstraZeneca, на Pfizer и на Moderna вършат еднакво добре най-важната си задача:

Те предпазват в огромна степен от тежък COVID-19, хоспитализация и смърт

И, изглежда, запазват тази си способност и при новите щамове или поне досега не е доказано обратното.

Този факт е много по-важен от общата ефективност, която показва всъщност с колко процента спада рискът ваксиниран човек да развие някакви симптоми изобщо. Става дума за леки и средни по тежест симптоми, като самата ваксина смекчава силно протичането на болестта, ако все пак се стигне до там.

Това би трябвало да е най-голямото успокоение, което можем да получим от ваксините на индивидуално ниво. Разбира се, всеки иска да бъде предпазен и от по-леки симптоми в максимално възможната степен. Но в условията на световен недостиг на ваксини и развиваща се в момента трета вълна на епидемията, това е по-скоро лукс. В крайна сметка докато отказват ваксина, която предпазва от най-лошия изход, за да чакат такава, която е потенциално малко по-добра за по-леките случаи, много хора остават уязвими именно за най-лошия изход.

До тази ситуация не се стигна случайно или само защото хората се подвеждат по некоректна информация. Ваксината на AstraZeneca претърпя няколко значителни удара по имиджа си:

  • грешка с дозирането в тестовете първо доведоха до нееднозначни резултати за ефективността на препарата - тя варираше между 60 и 90% в различните групи;
  • последва лоша комуникация по казуса;
  • слабата представителност на възрастни хора в изследванията пък направи неясна ефективността в тази група;
  • за капак през януари компанията и ЕК влязоха в конфронтация заради намалени доставки от препарата;
  • за скептицизма сред голяма част от хората важна роля изигра и решението на някои страни в ЕС да не използват ваксината при възрастни хора на 65 г. и дори над 55 г., въпреки че европейският регулатор я одобри за всички над 18 г.(България не е от тях).

"Ваксината на Astrа е много по-добра от нейния имидж. Всички налични ваксини са много успешни в сравнение с онова, което ни очаква, ако не сме ваксинирани".

Кристиан Дростен
Кристиан Дростен

Водещият германски вирусолог в подкаста си

И ако страни като Германия или Дания могат да компенсират с по-големи доставки от другите ваксини за възрастните хора, то за други, като България, които разчитат на AstraZeneca като цяло за масовата ваксинация, щетата е по-голяма. Това недоверие може да забави още повече и съвсем да провали и без това трудната кампания в страната ни. И не само тук.

Осъзнавайки това, в последните седмици много здравни експерти и власти - в България, Германия и други страни, правят опити да променят нагласите, като комуникират публично качествата на ваксината на AstraZeneca. Това обаче ще бъде трудна задача, въпреки че ваксината от гледна точка на епидемиолозите и имунолозите изпълнява задачата си повече от добре.

"Няма по-добра или по-лоша ваксина. И трите ваксини, които се използват за защита от COVID-19 в България, са одобрени в условията на висока безвредност и висока имуногенност"

акад.Богдан Петрунов
акад.Богдан Петрунов

имунолог и алерголог от БАН

Какво означава ефективността на ваксините?

Ваксините срещу Covid-19 защитават пряко по два начина. Първо, те намаляват риска от зараза. Именно това е "ефективността", която направи сензационните заглавия, когато резултатите на Pfizer и Moderna излязоха през есента - 95% и 94,1%. Ето как най-общо казано се формира този процент (ще закръглим числата за улеснение): събирате две групи от по 10 хил. доброволци. На едната поставяте ваксина, а на другата - безвреден препарат, плацебо. След това броите колко хора от двете групи ще се разболеят в даден период. В групата с плацебо 100 души са проявили симптоми. От групата с ваксината обаче само 5 души са развили симптоми. Това означава, че ваксината има 95% ефективност (съотношението 100 към 5), т.е. рискът ваксинираните да се заразят спада с 95%.

Петте процента, които все пак ще имат лошия късмет да проявят признаци на заболяването, пък ще имат леки или средно силни симптоми. Това е вторият ефект на ваксината - тя смекчава симптомите и дава сигурност, че ваксинираните няма да се разболеят тежко, да влязат в болница или да умрат. Това не се е случило на нито един от десетките хиляди доброволци във всеки от тестовете на ваксините на AstraZeneca, на Pfizer и на Moderna, а също така и на тези на Johnson&Johnson и на Novavax, които скоро ще кандидатстват за одобрение.

По същия начин действат и ваксините за грип. Те като цяло имат ефективност между 40 и 50% и далече не предпазват изцяло от симптоматично заболяване. Но помагат болестта да премине по-бързо и по-леко и предпазват възрастните и уязвимите от тежки усложнения.

А как е в истинския живот?

Това, разбира се, са резултати от клинични проучвания. В реалността, особено когато обемите на ваксинация достигнат стотици хиляди и милиони, се появяват и изключения, но те са много малко. Данни от Израел към момент, в който да били ваксинирани 700 хил. души с Pfizer показват, че сред тях няма нито един смъртен случай и има общо 16 хоспитализации или дял от 0.002%.

Ваксината на AstraZeneca бе одобрена по-късно, интервалът между дозите при нея е и доста голям, така че няма още категорични данни. Все пак според ново (още нерецензирано) проучване на Единбургския университет и шотландската здравна агенция и двете ваксини силно редуцират риска от хоспитализации още след първата доза. Изследването наблюдава голяма група от 1.13 млн. души, ваксинирани в Шотландия с първа доза от Pfizer или AstraZeneca между 8 декември и 15 февруари, от които едва 58 души са стигнали до болница заради ковид. Малко по-голям дял от хоспитализираните са били ваксинирани с Pfizer, което може да доведе до извод, че AstraZeneca e по-ефективна на този етап в предпазването от хоспитализаици (94% срещу 85%). Но броят на случаите в това проучване да е твърде малък, за да се твърди това със сигурност.

Нови данни в последните седмици показват и че ваксината на AstraZeneca също така има по-висока ефективност от въпросните 60%, които прие европейският регулатор. Особеното при този продукт е, че, изглежда, ефективността му зависи от времето между дозите. Според проучване на Oxford, три месеца след първата доза ваксината показва 76% ефективност, която се вдига до 82%, ако втората доза се постави в този момент - 12 седмици след първата. Но при получилите втора доза в интервал от по-малко от 6 седмици по някаква причина ефективността пада до 55%. За това и страните, които използват ваксината на AstraZeneca (вкл. България) приеха подхода за интервал от 12 седмици между ваксините.

И при това проучване обаче с няколко хиляди участници няма такива, които са били хоспитализирани, докато в контролната група има приети болница.

Много държави по света разчитат на достъпната ваксина на AstraZeneca

В този контекст популярният проф. Джон Йоанидис от Станфорд подчертава в интервю за изданието Greek Reporter, че не е коректно да се прави сравнение между отчетената ефективност в клиничните проучвания на различните ваксини, тъй като всяка от тях се тества срещу себе си. Сравненията са коректни за неваксинираната контролна група, а не срещу други ваксини. Освен това клиничните проучвания се правят в групи в различни части на света, в които обстоятелствата не са еднакви - разпространение на вируса, начин на живот на хората, общ здравен статус на нацията, расови особености и и т.н.

На този фон няколко процента разлика в ефективността на ваксините не са по-важни от ключовия факт, че всички те, изглежда, пазят в огромна степен от тежко и фатално протичане на болестта.

AstraZeneca e достъпна и масова ваксина, на която голям част от света разчита и ще разчита и занапред, за да предпази населението си. Въпреки някои (далеч не фатални) грешки около нея здравните специалисти са съгласни, че ваксината върши работата си повече от добре. И за никого не е от полза този факт да остава в сянка.

Натрупването на колебания ще създадат проблеми не само за по-бедните страни, но и в западния свят. В Германия вече има многобройни случаи на лекари и сестри, които не са се явили на ваксинация, защото са разбрали, че ще е с продукта на AstraZeneca. Според местни издания в страната са оползотворени над 85% от доставките от Pfizer, но под 20% от тези на AstraZeneca. В условията на още ограничени и нерегулярни доставки това създава сериозни проблеми в ритъма на ваксинациите. Същото се случи и в България миналата седмица, като много хора от приоритетна Фаза 3 отказваха ваксинация с продукта на AstraZeneca, което пък в крайна сметка доведе до рухването на целия план.

Какво се променя при вариантите на вируса?

Според данни от тестовете на Oxford ваксината на AstraZeneca, както и другите одобрени ваксини, запазват ефективността си срещу британския вариант на вируса.

Изследване в ЮАР обаче показа доста ниска - потенциално нулева ефективност на препарата на AstraZeneca срещу местния вариант на вируса. Това означава, че мнозинството от ваксинираните с нея вероятно ще развият симптоми, ако се заразят с южноафриканския вариант. Проучването е малко и не е включвало хора от рискови групи, което прави изводите от него в част за превенция на тежките случи по-несигурни - но все пак: никой в проучването не се е разболял сериозно и не е бил хоспитализиран.

Продуктите на Johnson&Johnosn и Novavax влязоха в по-късен момент в клинични проучвания и частично са изпробвани срещу британския и южноафриканския щам. Нито един от доброволците при тях не е бил хоспитализиран заради COVID-19, като дори по-сериозните случаи на заболяването са единични.

В същото време всички ваксини показват намалена обща ефективност (срещу по-лека симптоматика) при южноафриканския вариант. Така или иначе изглежда всички производители насочват усилия да разработят и бустерни дози, адаптирани и към новите щамове, които да подсилят сигурността.

"Искам да се ваксинирам с Pfizer или Moderna, защото имат ефективност от 95%, а при AstraZeneca казаха, че е 60% и то е все едно ще съм само наполовина защитен". Това е вероятно най-често срещаният аргумент за видимия скептицизъм към продукта на британско-шведската компания. Мнозина предпочитат да изчакат друга ваксина, въпреки че в България тази на AstraZeneca е достъпна тук и сега. Това не е само местен феномен и за него има причини. Но изтъкваният по-горе аргумент е далеч от точен и коректен. И то не само защото нови изследвания показват доста по-висока ефективност на ваксината на AstraZeneca от въпросните 60% (виж по-долу).

За ефективността на различните ваксини се говори и пише много, но сякаш се пропуска най-същественото: продуктите на AstraZeneca, на Pfizer и на Moderna вършат еднакво добре най-важната си задача:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    В Германия и Франция също хората масово отказват да се ваксинират с AstraZeneca, и предпочитат ваксини от по-нов тип, и с доказано по-голяма ефективност, като тези на Pfizer и Moderna. Всъщност, информацията за липсата на достатъчно доказателства за ефективността на AstraZeneca при хора над 65 години, не беше нещо измислено в България, а дойде от германските власти, които официално отказаха да я прилагат при хора над 65 години.
    Английската ваксина беше съпътствана от гафове и проблеми от самото начало, въпреки че англичаните силно се надяваха първи да открият васкина срещу Covid-19 и това да бъде техния триумф пред целия свят след Brexit. Не им се получи. И затова решиха първи да започнат да се ваксинират (с чуждата и по-добра ваксина, измислена в Германия), поне да покажат колко са свободни и независими от ЕС. Обаче сега бизнесът им започна да замира (с любезното съдействие на Brexit), така че, не е една беля...

  • 2
    freakecon avatar :-P
    FvH

    Не че нещо, но дори и след последните резултати публикувани в The Lancet преди няколко дни, ефективността на ваксината повдига много повече въпроси отколкото дава отговори и изобщо не ви прави чест, че се опитвате да манипулирате толкова елементарно. Значи след първата доза ефективността на ваксината е 76% до 3тия месец, но ако случайно си сложиш втората доза до 6тата седмица рязко пада до 55%?? :D след това ако отложиш втората доза във времето, ефективността бавно се покачва, но не драматично - на 11тата седмица, все още е само 63% (статистически значимо по-малко от само една доза), а след 12тата седмица изведнъж се случва някаква магия и скача на 83%?? Сериозно ли? И не се дава абсолютно никакво обяснение на тези резултати, които са меко казано противоречиви. Дори един студент ако предаде такова изследване ще му го върнат.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "FvH":

    Има някакъв абсурден хаос в осветяването на темата за ваксините, васкинирането и ковида в Капитал.
    Само преди десетина дни същата авторка със същаия апломб обясняваше колко съмнителна и неефективна е ваксината на АЗ.
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/covid/2021/02/08/4172488_bulgariia_zapochva_s_vaksinata_na_astrazeneca_juar_ia/
    Сега пък твърди, че всички ваксини "пазят изключително успешно от най-страшното"...
    Едното твърдение изключва другото. Кое е вярното? Нито едно от двете в този му вид.

    От друга страна 6639 души преди мен са изгълтали тая каша. Без забележки. Щом такива са критериите на публиката, защо да се напрягат авторите?

    Пък може би това е великата шаячна правда?

  • 4
    ss avatar :-P
    SS

    Мерси ...

  • 5
    pwj18583757 avatar :-|
    pwj18583757

    АдтраЗенека е много добра ваксина и това се знае още от самото начало. Британците не са глупави, да инжектират населението си със съмнителен продукт при това създаден във Великобритания. Заради това ограничиха доставките на АстраЗенека към Европа - за да осигурят количества за собствената си държава и не им пука какво ще причинят на другите, особено след като напуснаха ЕС. А многознайката Урсула направи огромен гаф със самонадеяното си поведение - който на практика създаде политическо напрежение в цяла Европа. Британците към момента отново намалиха доставките точно защото на острова ще започне поставяне на втората доза, а ваксинацията там се извършва основно с АстраЗенека.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK