Всичко за ваксините срещу ковид

Reuters

Всичко за ваксините срещу ковид

Как бяха създадени, кои продукти са на пазара и какво трябва да знаем за тях, как протичат имунизационните кампании

Ани Коджаиванова
7223 прочитания

Reuters

© Reuters


На 10 януари 2020 г., няколко седмици след като новия коронавирус и неговия пандемичен потенциал станаха известни на света, данните за генетичната последователност на вируса SARS-CoV-2 бяха споделени чрез глобалната научна инициатива GISAID. Към март глобалната фармацевтична индустрия вече бе обявила работата по ваксина срещу ковид-19 за свой основен ангажимент.

Първата високоефективна и безопасна ваксина - тази на Pfizer/BioNTech, бе факт още преди края на 2020 г, което е безпрецедентен успех с огромно научно значение.

Ваксините срещу COVID-19 в момента са единственото оръжие, което може да овладее епидемията, да спаси животи, а също и да възстанови икономиките, тъй като до момента не е одобрено лекарство срещу ковид.

Колко и какви ваксини има

Към март 2021 г вече над 10 ваксини са разрешени от поне един национален регулаторен орган за обществена употреба: две РНК ваксини, четири конвенционални инактивирани ваксини, четири векторни ваксини, базирани на аденовирус и една ваксина с протеинови частици.

Още над 20 разработки са във финалната, трета фаза на клинични проучвания и се очаква поне част от тях да стигнат до финала до няколко месеца.

Подробни факти за ефективността, начина на действие и особеностите на ваксините, които вече са на пазара, както и за тези, които се очаква да ги последват можете да прочетете тук. Как бяха създадени ваксините

Безпрецедентната скорост, с която ваксините бяха разработени, провокира много страхове в световен мащаб. Въпреки това данните до тук сочат, че одобрените ваксини са до огромна степен безопасни. Те са преминали през същите процедури на одобрение и по безопасност като всички други ваксини досега, а бързината в разработването и оценяването им са постигнати с огромна концентрация на ресурси и с много по-добра организация, като регулаторите са оценявали паралелно всяка стъпка в процеса на създаването и тестването на ваксината, вместо да изчакват да приключи цялата фаза и след това да анализират, както е обикновено.

Най-важните въпроси и отговори за безопасността на ваксините и основните факти за тях можете да прочетете тук.

Пътят на ваксините

Създаването на ефективни и безопасни ваксини обаче е само част от работата по овладяването на епидемията. Друга част е производството на милиарди дози, с което компаниите в момента изпитват сериозни трудности. Преодоляването на епидемията в глобален мащаб ще зависи и от бързината на глобалната дистрибуция на ваксини, което е огромно предизвикателство.

На фона на недостиг (поне в първите месеци) на ваксини страните опитват да проведат своите кампании по ваксиниране на населението - с различен успех. Израел се открои като абсолютен лидер, като страната вече имунизирала напълно над 47% от населението си, а общо 60% са получили поне една доза. С добри темове напредват и Великобритания и САЩ, докато ЕС се движи значително по-бавно.

Как протича ваксинационната кампания в България

България от своя страна е последна по темп на имунизациите в ЕС. Причините са както в не съвсем удачния подход на ЕС да поръча приблизително еднакви количества от шест производителя, така и в лошия избор на България да заложи основно само на две ваксини - на AstraZeneca, чието одобрение се забави, на Sanofi, която пък още е далече от финала. Така страната ни в момента получава силно ограничени доставки.

Освен това управляващите направиха редица грешки с ваксинационния си план, като само два месеца след старта на кампанията редът за ваксиниране на практика се разпадна и премина в хаотична масова ваксинация, като млади и здрави хора бяха имунизирани преди уязвимите групи на възрастните и хората с увреждания.

Заради тези проблеми, липсата на регулярни доставки и недоказани за момента притеснения около безопасността на ваксината на AstraZeneca, в средата на март ваксинационната кампания в България на практика спря.

Премиерът Борисов пък опита да прехвърли на ЕК отговорността за това.

Проблемите около ваксината на AstraZeneca

За съжаление точно ваксината, от която България е поръчала най-много дози - тази на AstraZeneca, успя неколкократно да се окаже в спорни ситуации, които засилиха скептицизма спрямо продукта й.

Около ефективността на ваксината - особено сред възрастните хора, имаше неясноти още през есента на миналата година, заради което някои държави в ЕС решиха да не я използват при хора над 55 или над 65 г. (България не бе сред тях). Към 21 март компанията публикува оптимистични данни от голямо проучване в САЩ, които показаха висока ефективност и сред възрастните хора, редом с общата ефективнист срещу симптоматичен ковид. В последствие обаче американските регулатори се осъмниха в актуалността на данните. Изясняването на въпроса колко точно е ефективна ваксината на AstraZeneca продължава и в момента.

Освен това компанията влезе в сблъсък с Еврокомисията заради нарушения на договорените доставки, което изостри напрежението.

Всичко това създаде недоверие сред хората и наруши ритъма на ваксинационните кампании в много страни, вкл в България, въпреки че научните данни за качеството и ефективността на ваксината на AstraZeneca сочат, че тя не отстъпва на другите одобрени за ползване в ЕС продукти.

В средата на март около ваксината на AstraZeneca се появи нов казус: няколко случая на тромбоза сред скоро ваксинирани хора в Австрия, Дания и Холандия. Към 15 март от компанията и от Европейската агенция по лекарствата не бяха установили връзка между събитията и ваксината, въпреки това няколко страни в Европа, вкл. България, временно спряха имунизациите с нея.

Като фон на тези проблеми компанията, редом с други производители на ваксини, според някои разузнавания, изглежда, е и обект на целенасочена кампания за дискредитиране.

Колко ефективни са ваксините

Ваксините срещу коронавируса имат различна ефективност според резултатите от клиничните проучвания - при двете РНК ваксини на Pfizer/BioNtech и Moderna тя надхвърля 90%, докато при аденовирусните ваксини като тези на AstraZeneca и Johnson&Johnson е малко по-ниска. Всички одобрени дотук ваксини обаче демонстрират изключително висока защита срещу тежко протичане на болестта, като предпазват в огромна степен от хоспитализации и смърт.

Бързината на имунизационната кампания в Израел пък помогна и да се проследят и първите доказателства за това как масовата ваксинация действа успешно и в реалния живот, като намаля хоспитализациите и смъртните случаи. В крайна сметка това позволи на страната да облекчи локдауна си.

Ваксинационните паспорти

С напредването на ваксинационните кампании актуален става и въпросът за ваксинационните паспорти или ваксинационни сертификати, като начин за безопасно пътуване и връщане към "нормален" живот като цяло. Страни като Израел вече експериментират с тях, а в рамките на ЕС страните с развита туристическа индустрия като Гърция, Испания, Португалия също настояват за въввеждането им.

Въвеждането на дигиталните удостоверения за имунизация като цяло е спорна тема. От една страна те ще възстановят по-бързо свободното и безопасно придвижване в ЕС и ще подпомогнат по-бързото възстановяване на туризма. Според някои анализатори обаче те имат потенциал да разделят света на ваксинирани елити и неимунизирани граждани "втора категория". Според правни експерти ваксинационните паспорти все пак са допустима мярка, стига да служи на целите си - да ограничава епидемията, и да бъде временна.

Някои авиокомпании вече се подготвят за въвеждането на ваксинационните сертификати. Нискотарифният превозвач Ryanair например вече обяви, че пуска в мобилното си приложението портфейл за пътуване COVID-19, където лиентите ще могат да качват своите отрицателни PCR тестове, сертификати за ваксинация и други документи, свързани с вируса, които може да са необходими за пътуване в ЕС това лято.

На 10 януари 2020 г., няколко седмици след като новия коронавирус и неговия пандемичен потенциал станаха известни на света, данните за генетичната последователност на вируса SARS-CoV-2 бяха споделени чрез глобалната научна инициатива GISAID. Към март глобалната фармацевтична индустрия вече бе обявила работата по ваксина срещу ковид-19 за свой основен ангажимент.

Първата високоефективна и безопасна ваксина - тази на Pfizer/BioNTech, бе факт още преди края на 2020 г, което е безпрецедентен успех с огромно научно значение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал