Как Западна Вирджиния изпревари Европа с имунизирането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Западна Вирджиния изпревари Европа с имунизирането

Как Западна Вирджиния изпревари Европа с имунизирането

Доставката на ваксините срещу Covid-19 е само част от проблема. Ефикасната логистика и дигитализацията също играят ключова роля

Момчил Милев
6773 прочитания

© Надежда Чипева


Решението на ЕС от миналия четвъртък, според което ваксината на AstraZeneca се приема за достатъчно безопасна, провокира вълна на облекчение в средите на европейските правителства. За разлика от Великобритания, която до края на миналата седмица успя да ваксинира половината от пълнолетното си население и постигна ниво от 40 дози на 100 души, средната стойност за държавите в евросъюза е 12 на 100. Тази разлика става все по-смущаваща, a политическата атмосфера по темата се нажежава, коментира агенция Bloomberg.

Лидерите на ЕС смятат, че главната причина за техните проблеми е недостигът на доставките, но това е само част от общата картина. Това, което в много по-малка степен се отчита, е обстоятелството, че едни от най-високо оценяваните здравни системи в света се справят изключително зле при поставянето на ваксини, с които те всъщност разполагат. Реалността е, че хаосът с доставките е временен. За да може обаче след това да се проведе ефикасна ваксинация, би трябвало да разберем по-добре какво точно попречи на някои здравни системи да се справят и какво помогна на други да ги изпреварят, отбелязва агенцията.

Добрите примери

Примерите на Израел и Великобритания, които са двата световни лидера при ваксинациите, могат да бъдат доста поучителни. Успехът на Израел в голяма степен се приписва на това, че Бениамин Нетаняку активно ухажваше изпълнителния директор на Pfizer Албер Бурла. Също така обаче еврейската държава притежава електронна система за здравни досиета на световно ниво, която се оказа разменна монета в преговорите (в замяна на ваксинациите Израел обеща на Pfizer големи масиви от данни) и която улесни процеса по имунизация.

По същия начин на екипът на Обединеното кралство, отговарящ за ваксините, заложи на правилните играчи и отрано осигури договори с фармацевтичните компании. Също така обаче успехът на Великобритания при ваксинацията е резултат от ефективното управление на логистиката, извършено от Националната здравна служба. И в този случай дигитализацията играе ключова роля.

Въпреки че британската система за електронни здравни досиета изобщо не е перфектна, тя се доказва като достатъчно ефикасна за координиране на ваксинацията. Например гражданите получават текстово съобщение на смартфона си от личния лекар, където могат да си запишат час за имунизация само чрез един-едиствен линк. След като го изберат, те получават напомнящ смс с адреса, на който трябва да получат своята доза и всичко това се случва в рамките на няколко дни. Гореописаното изглежда изключително потискащо на фона на хаоса в България, който съпътства пускането на онлайн-системата за запазване на часове за имунизация, дублирането на часове, служебната смяна на желаната ваксина, тоталната липсата на препарати в центровете в съответния ден и т.н.

Провалът на богатите

Челният опит на Израел и Великобритания парадоксално не може да бъде пресъздаден и в богати държави като Швейцария, която до момента е успяла да имунизира са 13 на 100 души от своето население. Смята се, че алпийската страна разполага с едно от най-добрите здравеопазвания в света, но въпреки това нейните граждани често нямат представа къде да се регистрират, така че да получат своята инжекция. Проблемът е, че системата е различна във всеки един от кантоните, като често липсва ясна комуникация на правителствено ниво, което води до сериозни забавяния.

Въпреки че е един от най-големите световни производители на фармацевтични продукти, Швейцария парадоксално има проблеми и с доставките. И макар че е заложила на правилните ваксини, правителството на страната твърде дълго се колеба по въпроса с цените и в резултат на това не успя да осигури по-рано достатъчно дози, отбелязва Bloomberg. Швейцарците също така изостават по темата с дигитализацията на медицинските досиета и достъпа до тях, коментира пред агенцията Езекил Емануел, професор в Университета на Пенсилвания. Той е автор на книга, посветена на сравнителния анализ на най-добрите медицински системи в света и е съветник в преходния екип на щатския президент Байдън по проблемите на новия коронавирус. Недостъпността на здравните досиета в Швейцария отчасти вероятно е резултат от същата тази склонност към секретност (или поне към поверителност), която от край време е превърнала швейцарските банки в предпочитано място за спестяванията на богати (и не толкова добросъвестни) клиенти.

Малки, но по-успешни

Проф. Емануел отбелязва също един удивителен контраст: Западна Вирджиния, който е един от най-бедните американски щати, осъществява една от най-добрите имунизационни програми в САЩ. На практика, ако беше държава, той щеше да е в световния топ 7 по ваксинация, коментира губернаторът Джим Джъстис, цитиран от Bloomberg. Докато средно за САЩ ваксинацията е 34 дози на 100 души, Западна Вирджиния постига ниво от 39 на 100.

Въпросният щат има две големи предимства. Едното е силното централизирано управление, което успява да осъществява ясна комуникация. Джим Джъстис бързо успява да сформира екип, отговорен за ваксинациите, който се ръководи от щатски генерал, а също така мобилизира в процеса и Националната гвардия. Второто преимущество е системата от електронни здравни досиета, която функционира в щата. Западна Вирджиния, както и други успешни по линия на имунизацията щати като Северна Дакота, освен това се възползват от съществуващите системи за доставка на медикаменти, базирани на местните аптеки.

Два примера от Източна Европа също показват важността на централизираното управление на медицинските досиета и координацията. Съседна Сърбия е на трето място по ваксиниране в Европа (малко след Монако) и е поставила 31 дози на 100 души. До голяма степен това е постигнато и благодарение на доставките на препарати от Китай и Русия - обстоятелство, което силно раздразни ЕС. Също така обаче скоростта на имунизацията е функция и от ефективната логистика, както и от способността на страната да управлява потоци от данни и да извършва таргетирана комуникация, насочена към нейните граждани.

Унгария също прибягна до доставка на препарати извън ЕС, за да компенсира недостига. В резултат на това правителството в Будапеща успя да постигне ниво на ваксинация от 19 дози на 100 души, което е над средното за Европа. И това се случва, въпреки че унгарската здравна система е по-лошо координирана, объркана и неефективна в сравнение със сръбската.

Странен негативен пример в този контекст е Нидерландия, чиято здравна система се смята за една от най-добрите в света, а също така разполага с отлична система за електронни медицински досиета. Въпреки това нивото на имунизация в страната е 11 дози на 100 души. В този случаи това, което най-вероятно се е объркало, е процесът при взимане на решения, коментира Bloomberg. Нидерландия е последната държава в ЕС, която започва процеса на имунизация, като предпочита да се запасява с ваксини, вместо да ги поставя. По всяка вероятност настоящата здравната криза би била по-ефективно управлявана от силно централизирано управление, отколкото нидерландската политическа система, традиционно базирана на консенсусните решения.

Централизираното взимане на решения изглежда е не проблем в САЩ напоследък, където федералното правителство е сравнително ефикасно при разпределянето на доставките между различните щати. Но ваксинацията на локално ниво е шарен пъзел от различно добри/лоши резултати, огромни неравенства и дори дефицит на дози. "Има големи предизвикателства при изпълнението. Здравните агенции дори не разбират как работи процесът по приоритизация и изчакване", коментира Хани Махмасани, професор от Северозападния университет, който изучава логистиката на ваксинната дистрибуция в САЩ. Той допълва, че различните агенции в САЩ успяват да използват средно само около 75% от наличностите, с които разполагат.

Ерик Шнайдер, лекар и старши вицепрезидент на Commonwealth Fund, пък отбелязва трудностите, с които САЩ се сблъскват при имунизирането на етническите малцинства - нещо, което и преди се е случвало при ваксинацията срещу грип.

И все пак повторното одобряване на ваксината на Oxford и AstraZeneca в Европа поне в някаква степен би трябвало да намали натиска по отношение на доставките. Въпреки случващото се в момента сочене с пръст и извиване на ръце, ЕС все пак трябва да получи достатъчно дози, за да има техническа възможност да ваксинира поне 70% от своето пълнолетно население до края на лятото. За останалата част от хората всичко ще зависи от нарастването на производствения капацитет на фармацевтичните компании. За да може обаче следващият етап от ваксинацията да е по-добър от настоящия, евросъюзът определено ще се нуждае от по-ефективна дигитализация, координация и комуникация.

Решението на ЕС от миналия четвъртък, според което ваксината на AstraZeneca се приема за достатъчно безопасна, провокира вълна на облекчение в средите на европейските правителства. За разлика от Великобритания, която до края на миналата седмица успя да ваксинира половината от пълнолетното си население и постигна ниво от 40 дози на 100 души, средната стойност за държавите в евросъюза е 12 на 100. Тази разлика става все по-смущаваща, a политическата атмосфера по темата се нажежава, коментира агенция Bloomberg.

Лидерите на ЕС смятат, че главната причина за техните проблеми е недостигът на доставките, но това е само част от общата картина. Това, което в много по-малка степен се отчита, е обстоятелството, че едни от най-високо оценяваните здравни системи в света се справят изключително зле при поставянето на ваксини, с които те всъщност разполагат. Реалността е, че хаосът с доставките е временен. За да може обаче след това да се проведе ефикасна ваксинация, би трябвало да разберем по-добре какво точно попречи на някои здравни системи да се справят и какво помогна на други да ги изпреварят, отбелязва агенцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.