Проф. д-р Елисавета Наумова, дмн: Имаме пациенти с имунен отговор една година след прекарана COVID инфекция

Председателят на Българската асоциация по клинична имунология пред "Капитал Здраве"

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева
ПРОФИЛ: Проф. д-р Елисавета НАУМОВА, дмн, е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести - първични имунни дефицити, в УМБАЛ "Александровска", както и ръководител на Катедрата по клинична имунология в Медицинския факултет на Медицинския университет - София. Тя е председател на Българската асоциация по клинична имунология; дългогодишен национален консултант по клинична имунология и президент на Европейската федерация по имуногенетика от 2015 до 2018 г. Носител е на множество награди, между които за изключителни постижения и цялостен принос в областта на медицинската наука и практика на Медицинския факултет на МУ - София, Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването за изключителен принос за медицинската наука и практика и съществени постижения в областта на клиничната имунология, Награда за наука "Питагор" от Министерството на образованието и науката. Има над 170 научни публикации в авторитетни наши и чужди списания и над 1000 цитирания. Автор и съавтор е на 35 глави от монографии и учебници, публикувани у нас и в чужбина. Има признати 1 изобретение, 2 рационализации и 2 полезни модела.

Пази ли ни имунната ни система от COVID-19? Защо някои хора не развиват никакви симптоми, а други прекарват болестта толкова тежко?

Имунната система е основната ни защита срещу различни патогени - вирусни, бактериални, паразитни, гъбични и други, но силата на имунния отговор, включително и към вируса SARS-CoV-2, зависи и от много други фактори.

Как да разберем дали имунитетът ни е добър? И какво представляват вроденият и придобитият имунитет?

Защитата срещу всякакви инфекции се осъществява на две нива от имунната система. Te са тясно свързани и взаимно се регулират. Това са т.нар. естествен, или вроден, имунитет и специфичен, или придобит, имунитет. Първата линия на защита включва различни механични бариери, които са свързани с лигавиците, и това има голямо отношение и към SARS-Cov-2, който се пренася и навлиза в организма през тях. Те имат изключително много приспособления, които потискат или осигуряват хомеостазата на организма и невъзможност за навлизане на тези патогени в организма. Също така има и клетки като макрофаги, дендритни клетки и клетки естествени убийци, които са важни в първата защита срещу патогените, както и различни разтворими продукти като интерферони, провъзпалителни цитокини и др. Това е първата линия на защита и много често навлизането на инфекцията в организма се предотвратява именно от нея. Затова има хора, които са били в много близък контакт с болни от коронавирус, но не се разболяват. Те нямат клинична проява, защото вирусът се локализира само в определена част на организма и не се допуска да навлезе по-навътре. Това означава, че наистина организмът се е справил на ниво вроден имунитет и не е предизвикал клинични, параклинични и имунологични последствия.

Втората линия на защита е по-специфична. Адаптивният имунен отговор е по-бавен и са нужни няколко дни, за да бъде активиран. Но веднъж активиран, той успява по-ефективно да ограничи инфекцията и да унищожи клетките, инфектирани с вирус.

Защо е необходимо провеждането на имуномодулация?

Провеждането на имуномодулация е един доста комплексен процес. Първо трябва да се установи, че имунната система има някакъв дефект. Този дефект може да бъде количествен, може да бъде и качествен, т.е. функционален - броят на съответните клетки или тяхната функция са нарушени. Нарушението в имунитета може да бъде вродено, или това са първичните имунодефицити, но може да бъде и вторично проявено. Така че проверката на имунитета е изключително важно да се прави в рамките на една профилактика.

Как става това?

Назначават се специализирани кръвни изследвания в имунологичните звена, които имат компетентността и възможността да изследват имунната система. В зависимост от това дали има някакви оплаквания се включват и по-специфични изследвания, за да може реално да се оцени компетентността на имунната система както по отношение на развитието й в динамика с възрастта, така и по отношение на защитата срещу вируси, бактерии, гъбички и др. Ако се намери някаква промяна или недостиг в едно от звената на имунната система, тогава вече се прибягва към имуномодулация или имуносубституция в зависимост от това кое звено на имунната система е нарушено.

Какво представлява имуномодулацията, с какви средства и за колко време според вас е необходимо да се прави, защото наистина стана много модерно да се използват имуномодулатори от най-различен вид?

Имуномодулацията е процес, при който се насочва имунната система в една или друга посока. Тя може да бъде към подобряване образуването на антитела или подсилване на Т-клетъчния отговор. Имуномодулацията се използва не само за "да се подсили имунната система", но тя може и да я потисне, за да предотврати изявата на някоя патология. Този процес е изключително фин и деликатен и би трябвало да се прилага само когато се познават статусът на имунната система, пациентът и клиничните прояви, следва да се назначава от лекар, който познава в детайли начина, по който може да се модулира имунната система. Както всички медикаменти, така и имуномодулаторите имат своя механизъм на действие. Те не бива да се прилагат безразборно. За съжаление след инфекция, която обикновено лекуват с антибиотици и не може да се доизлекува, а пациентът продължително време се чувства отпаднал, колеги казват, че имунитетът е нарушен и трябва да се приемат имуномодулатори, за да се оправи. Това невинаги отговаря на истината. Има продукти, преминали през клинични проучвания, а именно лекарства, които използваме в практиката и наистина помагат, но това не може да се каже за всички продукти, които са на пазара.

Споменахме, че имуномодулацията е много фин процес, и затова питам за колко време трябва да се прилага?

Всичко зависи от състоянието на пациента, но когато говорим за имуномодулация, лекарствата се прилагат за по-продължителен период от време - между 1 и 3 месеца, в някои случаи 6 месеца, в различна дозировка, с интервали на почивка в зависимост от състоянието на пациента и от медикамента. Трудно е да се даде единна формула за всички имуномодулатори.

Какви са наличните тестове, които показват защита срещу COVID-19 след ваксинация или преболедуване?

Имунният отговор след експозиция и ваксинация представлява сериозен интерес. През последните месеци се появиха доста проучвания, а и ние натрупахме известен опит. Наблюдаваме голямо разнообразие в имунния отговор при различните хора. Не бих казала, че е свързан с възрастта, което много ни учуди, защото при възрастните хора очакваме по-слаб имунен отговор поради особеностите на остаряване на имунната система. Нашите наблюдения обаче ни показват, че при тях се образува добър имунен отговор след ваксините, с които вече имаме опит. Имаме обаче млади хора, които са се срещали с вируса, дори са преболедували с леки симптоми и имат изключително нисък до липсващ имунен отговор.

Можем да изследваме хуморалния имунен отговор, т.е. образуването на антитела, специфични към SARS-CoV-2 вируса. Тези антитела могат да ни покажат колко отдавнашна е инфекцията и колко е продължителна. И на второ място - дали те са т.нар. неутрализиращи антитела и могат да предотвратят свързването на вируса с клетките на нашия организъм. След ваксинация ние очаквахме да имаме само антитела IgG, но установихме, че се образуват антитела и от клас IgA, които са т.нар. защитници на лигавицата от навлизането на каквито и да е патогени. Това е добра новина и много ни зарадва. Защо? Защото дори и да навлезе вирус при ваксиниран човек, антителата в голяма степен биха могли да ограничат неговото репликиране в устната кухина, което пък предотвратява възможността за заразяване. Другият тип имунен отговор се нарича Т-клетъчен отговор, или Т-клетъчен имунитет. Той се медиира главно от двата вида Т-клетки. Определя се с наскоро разработени специфични тестове, които имат възможност да ни покажат дали в нашия организъм има т.нар. ефекторни Т-клетки, които при среща със SARS-CoV-2 могат да се реактивират. Извършваме този тест и при преболедували, и след ваксинация.

И двата теста се правят, защото е изключително важно да се знае има ли създаден имунитет.

Според вашите наблюдения какъв процент от преболедувалите в период от 1 година имат В- или Т-клетъчен имунитет?

Не сме направили популационно проучване, за да посоча точен процент, а и това са наскоро появили се тестове. Имаме емпиричен опит, който показва, че 1 година след преболедуването пациентите имат много добър и B-, и T-клетъчен отговор.

Изследването на антителата обикновено се прави някъде около 20-ия ден след прекараната инфекция и около 20-25-ия ден след втората апликация на ваксината. След това изследвания трябва да се правят след 3 месеца, 6 месеца и 1 година. Имунологичната общност в лицето на Експертния съвет по клинична имунология и Българската асоциация по клинична имунология съвместно разработихме програма за определяне на постваксиналния имунен отговор и за проучване в по-масов вариант, която депозирахме в Министерството на здравеопазването. Тя беше приета и сега имаме надежда, че за изследванията ще има поне частично финансиране, и се надявам скоро да анонсираме началото на по-масови изследвания.
Клиниката по клинична имунология с банка за столови клетки към УМБАЛ "Александровска" ЕАД извършва тестове за определяне на протективния имунен отговор срещу SARS-CoV-2 след преболедуване или ваксинация:

Тест за Т-клетъчен имунитет T-SPOT. COVID срещу SARS-CoV на Oxford Immunotec (CE маркиран), както и тестове за антитела.

Допълнителна информация и предварително записване на

тел.: 02/9230 760.

Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки предлага консултация от клиничен имунолог с оценка и препоръки за ваксинация и възможности за имунопрофилактика.