В подножието на четвъртата вълна: Рисковете за България

В подножието на четвъртата вълна: Рисковете за България

С ниските нива на ваксинации страната ни рискува сценарий със силна вълна, ново пренатоварване на болниците, международна изолация и нови ограничения

Ани Коджаиванова, Десислава Николова
8777 прочитания

© Лили Тоушек


В навечерието на четвъртата ковид вълна България е завладяна от лятно безгрижие - заведения, магазини и хотели са пълни с български клиенти и чужди туристи. Идващите седмици и месеци обаче това настроение е много вероятно да бъде нарушено. Ковид вълната, която залива Европа, раздели страните на две - всички регистрират рекордно високи бройки на заразените, но там, където има по-голям процент ваксинирани, броят на хората в болница и починалите е много нисък.

Новата вълна в България вече започва да се заформя, а как ще се развие има два сценария. Единият е, въпреки ниския процент ваксинирани тук, много хора да имат естествен имунитет и това да направи четвъртата вълна по-мека от унищожителния удар през есента на миналата година. Този сценарий обаче, за съжаление, макар и теоретично възможен, е малко вероятен.

Начинът, по който до момента протича вълната в сходни на България страни - със силни предишни вълни и сходни нива на ваксинация (например Русия), показва много сериозен ръст на случаите, голям натиск над здравните системи и рязък скок в броя на починалите. Това означава, че за България ниският процент ваксинирани в следващите месеци ще създава рискове в поне три посоки:

  • Ново претоварване на здравната система и съответно рязко увеличение на смъртността.
  • За да бъде смекчен ударът, има риск от новo затваряне на бизнеси, което има вече сравнително ясно отражение върху икономиката.
  • Изолация на България от по-добре ваксинираните държави и затруднено пътуване през пиковите месеци на новата вълна от епидемията.

Добрата новина в случая е, че ресорните институции този път сякаш реагират по-навременно и вече тече подготовка в болниците, в местните щабове и РЗИ. Лошата е, че с продължаващата съпротива към ваксинациите в населението системата няма твърде много полезни ходове да предотврати щетите.

Какво се случва в другите страни и какво означава то за България

Точно два месеца бяха нужни на много по-заразния и по-бързо предаващ се вариант на вируса да вкара Великобритания в червената зона, а в популярни летни дестинации като Испания, Португалия, Гърция, Кипър и това се случи още по-бързо - за около месец.

Този път нещата обаче са различни: жертвите са малко, а болниците далеч не са пълни въпреки големия брой случаи в тези страни (виж графиките).

Ваксините, дори при относително висок дял имунизирано население (50-60%), очевидно не успяват да спрат изцяло агресивния и по-заразен "делта" вариант. Той успешно преминава през първата доза, а има данни и за т.нар. "пробиви" - изцяло имунизирани хора с позитивни тестове или симптоми. Ваксините обаче все пак са високо ефективни в най-важната задача - предпазват от тежко развитие на болестта и смърт: според данните от засегнатите страни в ЕС над 95% хоспитализираните реално са хора без ваксина или с незавършен цикъл на ваксинация. А фактът, че повечето страни в ЕС пък успяха да имунизират почти изцяло своите най-уязвими и възрастни хора, помага за ограничените щети сега.

Контрастна с това е картината в държави и региони с ниски нива на ваксинации - като Русия, ЮАР и др., където новата вълна носи добре познатите последствия - препълнени болници и нови рекорди за жертви.

В България числата още са ниски, ръстът на случаите - плавен, а страната ни е в зелената зона, но реално няма причини ситуацията да се запази дълго каквато е.

Ето какви са фактите:

  • "Делта" вариантът бе засечен в България в средата на юни, а последните данни от целогеномното секвениране на проби към средата на юли показва, че той вече доминира - засега в София и Бургас.
  • Случаите в последните десетина дни растат с около 50% седмично, макар и от ниска база и бройките все още са малко - под 200 за денонощие. Най-голямо увеличение обаче се наблюдава точно в София и Бургас.
  • Нивото на ваксинациите в България остава проблемно ниско - само 13% от населението е изцяло имунизирано, а още 2.5% са с една доза. Делът е по-висок в София, но в някои области на страната нивото е дори под 10% (виж картата).
  • Каква част от българите реално са прекарали COVID-19 и може да се приеме, че все пак имат някаква защита, дори да не са ваксинирани, остава неясно: всяко число между 6 до над 20% може да е вярно.
  • В България в момента реално превантивни мерки няма. Туристическият сезон пък е в разгара си - българите пътуват свободно до Гърция и други страни с много случаи и обратно. България например затвори изцяло за британци и испанци, но пък "в името на туризма" остана отворена за руснаци, а румънците влизат в страната ни дори без да им се изисква негативен тест или ваксинация.

На този фон очакванията няма как да са твърде оптимистични. Спoред държавния здравен инспектор доц. Кунчев още в средата на август ръстът на случаите ще се усети по-осезаемо, а според математика на вече несъществуващия щаб за борба с коронавируса Николай Витанов оптимистичният сценарий пред страната е в края на август на ден да има по около 1500 заразени, а песимистичният - да достигат 3000 души на ден.

"Бавно започват да се увеличават положителните проби на COVID-19. Очаквам поредната пандемична вълна, така се развиват пандемиите, още повече, че имунната част на населението не е особено голяма."

проф. Мира Кожухарова

епидемиолог и съветник на здравния министър, пред bTV

Колко зле ще бъде?

Големият риск пред това България да допусне нова голяма вълна е, че тя може да нанесе пореден тежък удар на здравната система и да причини нов рязък скок на жертвите, тъй като нивото на ваксинации е неефективно ниско дори сред хронично болните и възрастните (под 30%). На практика няма какво да предпази уязвимите групи.

По оптимистично настроените наблюдатели имат поне две надежди, че идната вълна ще протече по-леко. Едната е, че в страни като Кипър, Испания, Гърция и др. "делта" вариантът сякаш засяга предимно млади (и здрави) хора, които се справят по-успешно със заразата. Също толкова вярно е и обаче, че тези страни ваксинираха населението си по възраст - отзад напред, и сега именно по-младите хора са най-малко имунизирани, така че логично вирусът намира ниша сред тях. Това не предполага, че той ще прескочи незащитените възрастни, ако ги срещне.

Друга надежда е, че "делта" няма да се разгърне мощно в България, тъй като страната вече преживя две много силни вълни и нивото на колективен естествен имунитет би трябвало да е високо. Срещу подобна спорна логика обаче седи пресният пример от Флорида, където болници сега регистрират рекорден брой пациенти с COVID-19, въпреки че щатът вече премина през две много силни вълни, а нивото на ваксинациите е малко над 50% - незадоволително ниско за САЩ, но над три пъти по-високо от това в България.

Уравнение с неизвестно - колко хора в България имат имунитет

Една от грешките, които България направи в последните месеци, е, че се отказа от идеята за представително изследване, което да покаже каква част от населението действително е прекарало вируса и потенциално има защита, макар и според редица изследвания естественият имунитет да е по-нетраен и по-слаб от ваксинационния.

Официално преболедували в България са само 6% от хората, но е ясно, че заради малкото тестване много случаи у нас не са регистрирани. Колко - може само да се спекулира. Един от начините е да се сравни броят на починалите от COVID-19 в страната спрямо средното ниво на смъртност, което за Европа е около 2.2% от всички заразени. В България до момента официалните жертви на COVID-19 са 18 200, което би кореспондирало с около 830 хил. заразени или към 12% от населението. Възможно е броят на починалите да е по-висок - да речем 22 - 23 хиляди, тъй като със сигурност има недиагностицирани жертви в малки и отдалечени населени места. Така сметките показват около милион заразени или до 15% от населението.

Дори да приемем, че 2.2% смъртност е по-висока от реалната (тъй като дори най-тестващите държави не успяват да регистрират всички случаи, особено безсимптомните) и я занижим до 1.5%, това означава близо 1.5 млн. прекарали COVID-19 в България или около 22% от населението.

Така на практика всяко число между 6 и 22% преболедували може да е вярно. Към тях трябва да се добавят и 13% напълно ваксинирани. Но преди да се удари чертата окончателно, трябва да се вземе предвид, че в двете групи има известно препокриване - част от преболедувалите също са и ваксинирани. В крайна сметка в най-оптимистичния случай евентуално около 30% от населението има някаква защита срещу ковид.

Разбира се, поради някаква неотчетена причина, този дял може и да е по-висок, но без нужното проучване това няма как да се знае със сигурност и реално страната ни сега действа на сляпо при подготовката си срещу новата вълна.

Какво може да се направи

Три неща като цяло могат да повлияят на нова вълна: ваксините, превенционните мерки и болничната подготовка.

България много трудно може кратко време да навакса изоставането при ваксинациите преди следваща вълна (поне 5 седмици са нужни за пълна защита при най-бързодействащата ваксина на Pfizer), освен ако милиони хора не се ваксинират веднага. А това е малко вероятно предвид масовото отношение към ваксините.

"Въпреки усилията ни нямаме много нови желаещи за ваксина и очакваме с безпокойство новата вълна. Притеснявам се, че хората ще започнат да се ваксинират, когато тя е започнала, а не преди нея."

Проф. Красимир Гигов

председател на ваксинационния щаб

Управляващите (които и да са те след няколко седмици) няма да имат и твърде големи възможности за гъвкави мерки. В държавите с висок дял ваксинирани ограниченията вече са насочени специално към неимунизираните, а целта е с рестрикции за местата, които могат да посещават, и стимули (дори финансови) да бъдат накарани да се ваксинират. Някои страни дори приеха задължителна ваксинация за медици, служители в домове и др. И тези мерки работят, въпреки острите реакции и протести.

При ниският дял на ваксинирани в България обаче те едва ли могат да бъдат алтернатива тук. В плана на служебния кабинет за управление на нова вълна например има предвидена възможност заведенията да работят само с ваксинирани и преболедували клиенти и персонал, но при средно 10 - 12% имунизирани хора в града, едва ли ще излезе сметката на обектите.

Иначе планът очаквано залага на класически локдаун мерки при висока заболеваемост и пълни болници - затваряне на заведения, търговски обекти (без най-необходимите), спортни обекти, културни институции, забрана за мероприятия, събирания, организирани пътувания. Училищата обаче ще продължат да работят. Тези рестрикции трудно ще се приемат - вече има протестни писма от ресторантьорския сектор, но, както и при предходните вълни, може да се окажат неизбежни.

Добра новина е, че актуализацията на бюджета, изготвена от служебния финансов министър, предвижда 430 млн. лв. допълнително помощи за бизнеса. В плана влизат и 335 млн. лв. повече разходи за здравеопазване.

"Сега имаме много повече възможности да се справим със следваща вълна. Вече имаме единен протокол за лечение, който се обновява, имаме план за действие и всеки в здравната система знае какво да прави при евентуална следваща вълна, като това дава по-голяма сигурност на хората, отколкото миналата година по това време, когато нямахме никаква готовност за действие"

Д-р Тома Томов

зам-министър на здравеопазването

В крайна сметка почти всички усилия на институциите сега са насочени към подготовката и по-добрата организация в здравната система и специално на болниците: план за разкриване на нужните легла, обезпечаването на болници с апаратура и медикаменти, управление на потоците, запазване на "чисти от ковид" зони и болници (виж карето).

Неравната битка на България с коронавируса обаче не може да продължи по този начин още дълго. Ясното решение са ваксинациите и управляващите, които и да са те в следващите месеци, трябва да намерят успешния път към убеждаването на милиони българи да се имунизират.

Д-р Александър Златанов, зам.-министър на здравеопазването:

Болниците са много по-подготвени от миналата година

Най-важният момент в подготовката на следващата вълна е да се подобри процесът на навременно хоспитализиране на нуждаещите се пациенти, което беше меко казано недобре организирано при предните вълни. Не се ползваше капацитетът на извънболничната помощ за диагностициране и навременно лечение и пациентите постъпваха в болница късно.

На този етап ще бъдат отворени постепенно инфекциозните легла и капацитетът по области ще се разширява постепенно по план. За разлика от предишната вълна в момента всички тези структури са обезпечени с кислородни инсталации, с дихателни апарати, с кислородни концентратори. Имаме подсигурени кортикостероиди, антибиотици и ремдесивир, както и финансиране за още.

Обмисляме, за да не се намали оказването на доболнична и болнична помощ извън темата ковид, всички звена в болниците да продължат да приемат хроничните, плановите и спешните. Имаме идея за чисти зони и чисти болници във всеки район, за да не страдат пациентите с други заболявания. В София една от възможностите за чиста болница е "Пирогов", тъй като има специалности, уникални за цялата страна, подготвена е за спешен център и може да поеме лечението на София и други области, защото там е място, където всеки пациент може да получи помощ.

Общо над 100 болници получиха около 152 млн. лв. подкрепа от министерството за ремонти и дооборудване на ковид отделенията и кислородни инсталации, покупка на апаратура, разделяне на потоците, вентилация, проветряване, дезинфекция, така че болниците са много по-подготвени от миналата година.

В навечерието на четвъртата ковид вълна България е завладяна от лятно безгрижие - заведения, магазини и хотели са пълни с български клиенти и чужди туристи. Идващите седмици и месеци обаче това настроение е много вероятно да бъде нарушено. Ковид вълната, която залива Европа, раздели страните на две - всички регистрират рекордно високи бройки на заразените, но там, където има по-голям процент ваксинирани, броят на хората в болница и починалите е много нисък.

Новата вълна в България вече започва да се заформя, а как ще се развие има два сценария. Единият е, въпреки ниския процент ваксинирани тук, много хора да имат естествен имунитет и това да направи четвъртата вълна по-мека от унищожителния удар през есента на миналата година. Този сценарий обаче, за съжаление, макар и теоретично възможен, е малко вероятен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.