Защо в някои държави имаше повече смъртни случаи от COVID-19

Неравенството в доходите до голяма степен отговаря на въпроса

Седемнадесет месеца след началото на пандемията от COVID-19 редица въпроси за тази катастрофа остават без отговор. Например все още не е изяснен произходът на вируса SARS-CoV-2. Друга загадка е защо за някои райони епидемията беше по-малко опустошителна, отколкото за други. Защо Флорида имаше по-малко смъртни случаи от COVID-19 на глава от населението от средното за Америка, въпреки че ограничителните мерки там бяха по-леки за по-дълго време?

Изследователите обаче са все по-близо да разгадаването на "магическата" променлива - факторът, който най-добре би обяснил смъртността от вируса. Оказва се, че той няма почти нищо общо със здравните мерки, климата или географските особености. Вместо това е свързан с икономиката.

Огромният обем литература за факторите, определящи заразяването и смъртността от COVID-19, показва, че широко приеманите взаимовръзки невинаги важат в реалността. Всеки знае, че възрастните са изложени на най-висок риск; но Япония, където 28% от хората са на възраст над 65 години (за сравнение - в световен план този дял е 9%), понесе значително по-малко смъртни случаи досега. Някои проучвания предполагат, че места, които са имали по-тежки грипни сезони преди пандемията, впоследствие са засегнати по-слабо от нея; но други поставят тези заключения под съмнение. Няма консистентна корелация между тежестта на локдауните и броя на случаите или смъртността.

Изправени пред тези изненадващи резултати, мнозина започнаха търсене колкото мрачно, толкова и налудничаво. Учените изследват по-незабележими променливи, които по-добре биха обяснили разликите в смъртността от COVID-19. Засега най-силната от тях е неравенството - обикновено измервано с коефициента на Джини за доходите, където нулевата стойност представлява абсолютно равенство, а единицата е абсолютно неравенство.

В скорошно проучване Юян Гу, анализатор на данни, провежда редица тестове с модел, който цели да открие корелации между 41 променливи и нивата на смъртност от COVID-19 в отделни американски щати. Само три променливи "устойчиво имат ненулеви коефициенти", установява той: неравенството, гъстотата на населението и броят на жителите в старчески домове на глава от населението. От тези три неравенството има най-голям ефект.

Ако хвърлим поглед около света, изглежда сякаш г-н Гу може да е на прав път. Нивата на смъртност от COVID-19 са по-ниски в егалитарните скандинавски страни (дори в Швеция, която наложи леки ограничения), отколкото в Европа като цяло. Във Франция, където коефициентът на Джини е 0.29, извънредната смъртност е била значително по-малка от тази в съседна Великобритания, чийто коефициент за неравенство е 0.34. Ню Йорк има крайно високи стойности както за неравенство, така и за брой смъртни случаи от COVID-19; Флорида е по-умерена и по двата критерия.

Малко други проучвания подреждат променливите по начина, по който го прави г-н Гу. И все пак преглед на десетки научни трудове, изследващи факторите за смъртността от COVID-19, открива, че неравенството има устойчиво висока обяснителна сила. Скорошно изследване на Франк Елгар от McGill University и негови колеги, обхващащо 84 страни, установява, че 1% ръст на коефициента на Джини е свързан с 0.67% ръст в смъртността от COVID-19. Друго проучване, на Анабел Тан, Джесика Хинман и Хода Абдел Маджид от Stanford University, се фокусира върху американските окръзи. Те откриват, че връзката на неравенството в доходите с разпространението и смъртността на COVID-19 е изменчива през 2020 г., но общо е положителна; по-високо неравенство води до по-големи щети.

Има далеч по-малко изследвания за потенциалните причини зад тази интригуваща свързаност. Три от тях звучат правдоподобно. Първата е свързана с вече съществуващата здравна ситуация. Проучване на Бет Трюсдейл и Кристофър Дженкс от Harvard University установява "умерени доказателства" за връзка между по-високото неравенство на доходите и по-ниската продължителност на живота. Това може да се дължи на познатото сред икономистите "вдлъбнато" отношение между здраве и доходи: да се даде допълнителен долар на богата жена вероятно би подобрило здравето ѝ с по-малко, отколкото отнемането на долар от беден мъж би навредило на неговото. Хората с влошено здраве са по-предразположени към усложнения от ковид-19 (действително и други проучвания са извели връзка между неравенството и вече съществуващи състояния, които могат да влошат заболяването, като например наднормено тегло).

Вторият възможен фактор са взаимоотношенията на работното място. Служителите в сравнително егалитарни страни са по-защитени и в по-силна позиция, поради което за тях би било по-лесно да изразят притесненията си и да ги разрешат с работодателите. Това може да крие своите недостатъци, но дава възможност за спиране на практики, които спомагат за разпространението на COVID-19. В Швеция, страна със силно защитени права на работниците, служителите на първа линия (или "най-необходимите") като опаковчици на месо и полицаи като цяло не са били изправени пред по-голям риск от смърт от коронавирус, отколкото останалите, което потенциално намалява общия брой смъртни случаи. Това е различно от ситуацията в Америка, Великобритания и Канада. Проучване от Канада установява, че хората с определени професии са по-застрашени от умиране от ковид-19, отколкото други. Готвачите и шофьорите на такси са сред най-потърпевшите от извънредна смъртност през 2020 г.

Третият фактор е свързан със социалния капитал. В региони с по-високо неравенство е по-вероятно хората да нямат доверие на непознати и да имат нисък интерес към гражданска ангажираност. Проучване на МВФ от 2016 г. предполага защо - на места, където хората имат много различен начин на живот, те виждат малко общо едни с други. Слабият социален капитал със сигурност намалява желанието на хората да се съобразяват с мерките за овладяване на вируса като самоизолация и носене на маски, за които личната мотивация е ниска.

Равни възможности

Вече имаше достатъчно много причини да мислим, че неравенството, поне в някои страни, е твърде високо. Това е още една. Обръщането на курса на супертанкера на доходното разпределение обаче едва ли може да стане от днес за утре. Някои от решенията за неравенството в доходите като вдигането на данъците също имат своята цена и трябва да бъдат компенсирани с друго.

Междувременно правителствата трябва така да приспособят отговора си срещу пандемията, че да вземат под внимание неравенството. Това може да включва например промяна на икономическите стимули за оставане вкъщи, ако си заразен - да кажем, като се въведат плащания при самоизолация - или като се инвестира в здравето на бедните деца, за да пораснат те като здрави възрастни. Без подобни подобрения високото неравенство ще продължи да води до по-голяма уязвимост към пандемии.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved