Ковид няма да си тръгне. Как ще живеем с него?

Загубена ли е битката със SARS-Cov-19 и как още един ендемичен вирус ще промени живота ни

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Когато преди година и половина пандемията започна да покорява света, той гледаше на нея като на сериозна, но временна криза, която все някога ще отмине и животът пак ще е същият. А бързото разработване на ваксини донесе огромни надежди, че това наистина ще е така. Девет месеца след старта на първите имунизационни кампании вече е ясно, че въпреки успеха на ваксините да предпазват от тежък ковид, хоспитализации и смърт, те няма да донесат бързо и окончателно решение на епидемията - едни не ги искат, за други не достигат, самите ваксини не са идеални, а вирусът мутира. Така, изглежда, че SARS-Cov-19 не само ще продължи да създава епидемични проблеми още неясно колко дълго време, но и с голяма степен на вероятност няма да си тръгне изобщо. Той ще стане (или вече е станал) ендемичен, т.е. ще бъде част от човечеството завинаги подобно на настинките.

Този сценарий бе разглеждан още в самото начало като един от няколкото възможни пътя за развитие на пандемията от епидемиолози и антрополози, а днес все повече експерти са на мнение, че това се превръща в реалност. Миналата седмица и от самата СЗО споделиха тази визия като най-вероятна.

"Мисля, че този вирус ще остане с нас и ще се развие като грипни пандемични вируси, превръщайки се в един от вирусите, които ни засягат"

д-р Майк Райън

изпълнителен директор на Програмата за извънредни ситуации в здравеопазването на СЗО

Какъв ще бъде животът с ендемичен ковид обаче не е въпрос с един отговор - зависи кога и за кого.

  • Богатият, развит свят, който вече ваксинира по-голямата част от населението си, е изправен пред предизвикателството да повиши дела на имунизираните още повече, а редом с това да постави и трета доза на тези, които биха се нуждаели от нея. Но като цяло ежедневието там вече навлиза в постковид етап с ново, необичайно разделение - по-скоро нормален живот за ваксинираните и живот със значителни неудобства за останалите.
  • По-бедният, развиващ се свят все още няма широк достъп до ваксини и в следващата поне година, ако не и повече, много от тези страни ще продължат да са уязвими за нови вълни и едпидемиологични взривове, а натискът върху здравните системи и икономиките им ще е факт в една или друга степен. За жалост България със своето под 20% ваксинирано население практически може да се окаже в този отбор, макар членството в клуба на "богатите" да й осигури всички ресурси да бъде в другия. Незащитените от COVID-19 страни и региони са проблем от глобално значение, защото пораждат сериозен риск от развитие на нови мутации и варианти на вируса, някои от които потенциално могат да се окажат резистентни за ваксините и да подхранят наново пандемията в световен мащаб.
  • В по-дългосрочен план обаче много експерти са на мнение, че епидемията в този й вид ще свърши. Вирусът по един или друг начин ще премине през, общо взето, цялото население (с ваксина или преболедуване) и ще следва логичния си еволюционен път, като подобно на другите коронавируси на настинките ще стане по-малко агресивен, но пък хората вероятно ще боледуват от COVID-19 неколкократно в живота си. За малка част от тях вирусът ще продължи да бъде сериозна опасност.

Могат ли ваксините да се справят?

Всички водещи световни специалисти категорично споделят мнението, че в момента човечеството няма друг шанс и друго оръжие срещу COVID-19 освен ваксините, но изкореняването му чрез имунизиране изглежда по-трудно, отколкото всички очакваха.

Една от причините е, че ваксините са несъвършени. Нови варианти намаляват тяхната ефективност, а вероятно и самият имунитет спада с времето, както сочат наблюдения от Израел. Така стратегията за формиране на колективен имунитет с 60-70% ваксинирано население се променя. Спoред професора по молекулярна вирусология в Baylor College of Medicine д-р Питър Хотез нужното покритие за колективен имунитет вече е 85%, а според главния епидемиолог на Белия дом в САЩ д-р Антони Фаучи - дори 90%.

Но достигането на подобни нива е изключително предизвикателство. Битката на западния свят с предразсъдъците и антиваксърските настроения е повече от трудна и в много страни достигна до фаза на принуда, но дори така шепа са държавите, надхвърлили 80% имунизирани, и то на възрастното население. Имунизирането на децата пък напредва още по-трудно.

Нещата се усложняват от потенциалния проблем със спадащия имунитет и нуждата от трета доза, по който засега има различни гледни точки. Повечето от държавите с високи нива на ваксинации, които сега изживяват нова вълна заради делта, регистрират висок брой положителни проби, включително "пробиви" сред ваксинирани, но пък много по-малко тежки случаи, хоспитализации и жертви в сравнение с предходните вълни.

В уебинар на Американската асоциация за публично здраве и Националната академия по медицина на САЩ д-р Хотез отбеляза миналата седмица, че за момента решенията за трета доза, които някои държави взимат, са повече превантивен ход, чиято нужда е спорна. "Тревогите на властите не са свързани с асимптоматичните "пробиви" или леките случаи, а с това, че по-малка ефективност на ваксините срещу делта може да доведе до нов пик на хоспитализациите. Но съществува и въпросът - ако този пик не е факт, какъв е смисълът от трета доза. И не е ли по-добре тези дози в момента да отидат към Африка и части на Азия, където населението е напълно незащитено", казва той.

Именно фактът, че по-голямата част от света още няма достъп до ваксини, е сред големите проблеми - засега само около ⅓ от глобалното население е имунизирано, а недостигащите милиарди дози по прогноза ще са налични не по-рано от следващата година, може би дори и през 2023 г. Неваксинираните региони на света са и ще продължат да бъдат рисково място за развитието на нови опасни варианти, които имат потенциал да заобикалят ваксиналния и естествения имунитет. СЗО реши да именува потенциалните рискови варианти, които следи, с гръцки букви, но само за няколко месеца азбуката е вече преполовена - миналата седмица в списъка влезе вариантът мю (12-а буква от общо 24) заради опасения, че той е в състояние да пробие имунитета на ваксинираните.

По-оптимистичната визия

Някои експерти смятат, че въпреки съществуващите рискове най-лошото вероятно е зад гърба ни - останалата част от света все пак ще има по-добър достъп до ваксини в рамките на идната година, бустерните дози в западния свят ще свършат своята работа, а и самият вирус може би има ограничени възможности за опасни мутации.

Д-р Хотез смята, че третата доза, макар и спорна в момента, ще е наложителна в някакъв момент и тя ще доведе до по-дългосрочен и стабилен имунитет. "Ние трябваше много бързо да защитим хората от вируса и затова производителите решиха да заложат на сравнително малък интервал между дозите. Това бе добро решение за момента, то спаси много животи. Но от гледна точка на трайността на защитата подобен къс интервал може би не е най-доброто решение. Повечето ваксини с дълготрайно действие, които познаваме - детските ваксини например, предвиждат бустерна доза 6 до 12 месеца след първата доза и ние знаем, че това води до дълготрайна протекция. Подобен интервал се ползва и за ваксината срещу малария, която разработихме сравнително наскоро. Така че с малкия интервал от 3-4 седмици за втората доза на ковид ваксината ние всъщност я обрекохме да бъде не двудозова, а тридозова ваксина, за да бъде дълготрайна", каза той по време на уебинара с уговорката, че това е негово мнение и, разбира се, може и да греши.

Оптимистично мнение за мутациите на вируса изказа пък епидемиологът от Калифорнийския университет проф. Джордж Ръдърфорд. "Вероятно има ограничен брой мутации, които биха увеличили заразността на вируса, без да бъдат фатални за самия него. Така че е възможно да сме ги видели вече всички. Е, възможно е и да не сме."

И други смятат, че е малко вероятно коронавирусът да мутира толкова много, че да постави вече съществуващ имунитет обратно на нула. "Нашите имунни отговори са толкова сложни, че е почти невъзможно вирус да избяга съвсем от тях", казва Сара Коби, еволюционен биолог от Чикагския университет пред The Atlantic. Нивата на антитела, които бързо неутрализират SARS-CoV-2, наистина намаляват с времето, както се случва срещу повечето патогени, но резервите от В-клетки и Т-клетки, които също разпознават вируса, чакат. Това означава, че имунитетът срещу инфекция може първо да отслабне, но защитата срещу тежки заболявания и смърт са много по-трайни.

Разбира се, изключения и незащитени хора ще има - имунокомпрометирани, хора с трансплантации или на определени медикаменти. Според CDC например това са между 2% и 4% от хората в САЩ. Към тях се добавят възрастни хора и хора със заболявания, чийто имунитет е по-слаб и пробивите във ваксините са много по-вероятни. Тези групи са уязвими и за усложнения от грип и дори настинки и за съжаление COVID-19 ще бъде още един рисков вирус за тях.

Нормалното бъдеще

Но в крайна сметка епидемията в този и вид ще свърши по един или друг начин. Тежкото протичане на болестта в момента в огромна степен се дължи на първата среща на наивната имунна система с непознатия вирус. Но с масова ваксинация или с боледуване - за предпочитане първото, коронавирусът ще премине към състояние, което епидемиолозите наричат "ендемично". Той няма да бъде елиминиран, но и няма да променя живота ни повече.

Никой не знае точно как четирите настинки на коронавируса за първи път са заразили хората, но някои антрополози предполагат, че поне един от тях също е започнал с пандемия. Ако имунитетът към новия коронавирус отслабне, както се случва при настинките, то COVID-19 ще продължи да причинява повторни инфекции и пробивни инфекции все повече и повече с течение на времето. Те обаче ще бъдат достатъчно леки и вирусът вече няма да бъде нов - нито за нашата имунна система, нито за обществото.

Но е важно и как стигаме до този момент. Ако обществото отхвърля ваксините и се откаже от мерките - както до голяма степен се случва в България, то ендемичността ще бъде постигната вероятно по-бързо, но също така ще убие и шокира много повече хора по пътя. С масова ваксинация и спазване на поне базови мерки като носене на маски на места с концентрация на повече хора целта ще бъде постигната може би малко по-бавно, но по по-щадящ начин.