Болниците отново започват да работят на загуба заради COVID-19 и липсата на други пациенти

Надзорният съвет на здравната каса засега отказа предложението свободните пари да отидат за увеличаване на цените на клиничните пътеки

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Болниците ще получат още 58.6 млн. лв. към бюджета си за последните три месеца на тази година, е решил надзорният съвет на здравната каса според стенографски протокол от последното му заседание. Проблемът обаче е, че заради ковид ситуацията те едва ли ще могат да ги усвоят.

Общият бюджет за болнично лечение през последната година е общо е 2.659 млрд. лв. Проблемите пред неговото усвояване обаче са два. Броят на пациентите със заболявания извън COVID-19 е спаднал драстично - с 500 хил. души в сравнение с времената преди кризата, защото болните се страхуват да се преглеждат и лекуват по време на ковид вълна, за да не се заразят. В същото време в болниците остават предимно пациентите с COVID-19, чието лечение е продължително и обикновено от него те са на загуба.

Така на фона на намалелите хоспитализации болниците вече не получават средства от НЗОК за работа в неблагоприятни условия - известните 85% от бюджета за първите месеци на 2020 г. преди пандемията. "В комбинация с инфлацията и поскъпването на тока, продуктите и услугите, които ползват, както и с тежките случаи на коронавирусна инфекция, болниците започват масово да работят на загуба", коментира проф. д-р Асен Балтов пред "Нова телевизия".

Какво се случва в системата

"Заради пандемията системата се блокира за всички останали. Трудно е да се приеме друг пациент. Немалка част от лекарите, които работят в COVID отделенията, са взети от други отделения поради естеството на нашата здравна система и липсата на кадри. С 500 хил. са намалели хоспитализациите от началото на пандемията през миналата година. Това са 500 хил. забавени или нелекувани случаи. Говорим за сърдечно-съдови, за недиагностицирани онкологични заболявания - всичко това ще рефлектира финансово върху системата на здравеопазването", заяви Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, пред БНТ. Той допълни, че само за лечението на COVID средно са нужни 3000 лв. при цена на клиничната пътека 1200 лв.

"Болниците поемат тази щета за своя сметка или се опитват да я компенсират с други клинични пътеки, чрез които да си избият парите. В противен случай са в предфалитно състояние. Когато системата е недофинансирана, тя започва да се лишава от кадри, да има дефицит по лечението на различни заболявания, дефицит на лекарства. Ако преди пандемията системата не беше добре финансирана, то след COVID-19 с огромния брой недиагностицирани и нелекувани хора ще избухне в лицето на следващите здравни министри с огромен трясък и това трябва да се реши сега. Заради инфлацията е нужно увеличение на цените на клиничните пътеки с 15% до 30% и да се постави фокусът върху сърдечно-съдовите, онкологичните, респираторните и ендокринните заболявания", смята Шарков.

На подобно мнение е бил и председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на здравеопазването д-р Александър Златанов. Според протокола от заседанието той е изтъкнал пред колегите си, че новоразпределените 58.6 млн. лв. няма да могат да бъдат усвоени от болниците заради липсата на пациенти.

"Инфлацията се увеличава, цените на енергията се покачват, увеличава се цената на водата и куп други услуги и продукти. Не е ли по-добре да се увеличи цената на клиничните пътеки, тъй като лечебните заведения не могат да усвоят допълнителните обеми, за да не са недофинансирани заради инфлацията", предлага д-р Златанов.

Управителят на здравната каса проф. Петко Салчев отбелязва, че не е съгласен, защото все още не е ясно какъв ще бъде бюджетът на НЗОК за следващата година и може да се получи ситуация, при която цените на пътеките се увеличават временно през 2021 г., и то за месец-два, а ако няма увеличение на бюджета, през 2022 г. ще трябва цените да бъдат намалени.

В крайна сметка надзорният съвет не приема предложението на д-р Златанов. Ако добавените към бюджетите на болниците средства не бъдат усвоени за лечение до края на годината, те ще бъдат разпределени за други здравни плащания или ще се върнат в бюджета.

Надзорният съвет е решил да плати на болниците 51.8 млн. лв. за извършената надлимитна дейност за 2017 и до 1 април 2018 година. Тогава на клиниките не се плащаше лечението на пациентите над определения от НЗОК лимит, като се изискваше то да бъде за тяхна сметка. Болниците започнаха дела срещу касата, които масово печелеха и тя беше принудена да им плаща не само средствата за извършена дейност, но и наказателни лихви и адвокатски хонорари.

Отново "Пирогов" на първа линия

Според последната заповед на директора на Столичната регионална здравна инспекция д-р Данчо Пенчев от петък, леглата за лечение на ковид в София вече стават 1682, като увеличението е с над 300 нови.

В документа е посочено, че най-много легла за болни пациенти ще продължи да има "Пирогов" - общо 263, като 48 от тях са реанимационни. Другите две болници с най-много легла са "Св. Анна" със 161 и "Александровска", в която ще могат да се лекуват 120 пациенти. МВР болница ще приеме общо 110 болни, а ВМА - 90. При частните болници най-много пациенти има предвидени в "Аджибадем сити клиник болница Токуда" - 74, и в "Софиямед" - 62.