Четвъртата вълна в България от седмица вече е във фаза на много остър растеж, чийто пик и пречупване надолу са още неясни. За пореден път тя внесе огромна несигурност в икономическия и обществения живот, а въпросите са много. По-долу са отговорите на най-горещите от тях.
Ще проработят ли зелените сертификати?
Зелените сертификати в западноевропейските страни се доказаха като добра превенционна мярка, която действа от месеци. България обаче ги въвежда като кризисна мярка, от която се очаква да овладее острия ръст на случаите и да предпази здравната система от претоварване. Шансът тя да се справи сама с тази задача в близките седмици е малък. Ето защо:
- Въвеждането им закъсня. Всяка мярка има нужда от поне 10-15 дни, за да даде ефект, особено за намаляване на натиска върху болниците. В момента те нямат това време. Със сегашните темпове на запълването им до седмица в тях няма да има ковид легла.
- Зелените сертификати са по-лека мярка от локдауните, съответно и с по-слаб ефект.
- За да сработят добре, те имат нужда от добър контрол и високо ниво на лична и обществена отговорност, с каквито България не може да се похвали.
- Липсата на подготовка в бизнеса наложи няколкодневна отсрочка на контрола, което отлага и ефекта от мярката.
- Управляващите направиха много отстъпки за това на кого и кога се издава сертификат. Това ще намали още ефективността на мярката. Отделно са и несанкционираните злоупотреби, които водят до още по-слаб резултат.
Така за съжаление е малко вероятно зелените сертификати да са силно ефективни в тази ситуация.
Колко е лоша ситуацията в здравната система?
Болниците вече достигнаха първоначалния си капацитет от 7300 легла за лечение на ковид, от които около 2700 са в София, а впоследствие той бе разширен до 9000 легла. В момента вече 30% от всички легла в столичните болници са отделени само за ковид. На практика ефективните легла на системата - тези, за които има подготвен за лечение на ковид персонал, към момента, общо взето, са заети. Опитът от миналата вълна сочи, че системата може да се разтегне и до над 10 хил. легла, но подготвени кадри за тях просто няма. Натискът върху болниците обаче продължава да расте и така ще бъде поне в идните няколко седмици.
За илюстрация - новооткрито отделение с 47 ковид легла в най-голямата частна болница е било запълнено само за час и половина в понеделник. Директорите на столичните болници в сряда бяха извикани на спешна среща в здравното министерство, за да бъде взето решение за ново затваряне на клиники и превръщането им в ковид отделения. Пълни (към сряда вечерта) са и всички 300 реанимационни легла в София. С нова заповед от четвъртък те ще бъдат увеличени на около 400 по индивидуална схема за всяка болница.
От болниците отбелязват, че делта вариантът е по-скоротечен в началната фаза и пациентите сякаш се влошават по-бързо в сравнение с предишните вълни - особено пациенти с хронични заболявания. Заради голямата заетост на леглата част от нуждаещите се все по-трудно стигат до болница, а заради закъснението някои не успяват да се преборят за живота си. На ден само в столицата над 400 души с ковид търсят линейка. Лекарите коментират още, че много малка част от тежките случаи са сред ваксинирани хора.
Ще става ли по-зле и колко?
Ако съдим по случващото се в други страни, отговорът за съжаление е да. Делта е по-заразен, по-успешно реинфектира вече преболедували и е по-агресивен към децата. Ваксините са ефективни срещу него, но тук малко хора разчитат на тяхната защита. Така още преди месеци бе ясно, че делта има потенциал да причини огромни щети в страни с недостатъчни нива на ваксинации, и точно това наблюдаваме сега в Източна Европа.
Инфекциите в Латвия например са тройно повече от предишния връх, а в Румъния - двойно повече. Съответно много повече са и тежките и смъртните случаи (виж графиките). Болничните системи в Румъния и Латвия не издържаха и се наложи тежко болни да бъдат транспортирани в интензивни отделения в други страни. Жертвите в тези и други страни като и в Литва, Русия, Украйна др. са около и над рекордните стойности.
Наложените мерки, както и самодисциплината на някои хора да намалят социалните си контакти в най-рисковия период все пак би трябвало да започне да ограничава острия ръст на случаите в България. Със сигурност обаче следващите 3-4 седмици здравната система ще бъде силно претоварена, а жертвите ще са много
Ще има ли локдаун?
Засега изглежда, че да, въпросът е по-скоро колко тежък ще бъде. През седмицата трима високопоставени представители на държавата предупредиха, че е напълно възможно да бъдат наложени масови и сериозни ограничения. "Ако заболеваемостта в страната достигне над 1000 заразени на 100 хил. души и запълване на леглата за неинтензивни грижи над 9 хил., ще се въведе локдаун", предупреди зам.-министърът на здравеопазването д-р Александър Златанов. След него същото заяви и здравният министър. "Ако тези мерки не сработят, остава единствената възможност - пълно спиране на стопанската дейност и обществения живот", каза Стойчо Кацаров. "Пълен локдаун е алтернативата, ако не се спазват мерките", каза през седмицата и президентът Радев.
При тази динамика на епидемията прагът, посочен от Министерството на здравеопазването, вероятно ще бъде достигнат в началото на следващата седмица. Какво точно ще реши да включи служебното правителство в "пълно спиране на стопанската дейност и обществения живот" обаче към момента не е ясно.
Ще се върнат ли децата в училище?
След затварянето на училищата в общините с най-висока заболеваемост Министерството на образованието сега опитва да направи така, че и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Стратегията "филтър на входа" цели да върне в клас малките ученици (I-IV клас) още другата седмица с условието за задължителни тестове. Ако опитът проработи, планът е седмица по-късно да се върнат и учениците от V до VII клас.
В тази стратегия има няколко проблема:
- В училище ще се върнат само деца, чиито родители са съгласни те да бъдат тествани два пъти в седмицата. Въпреки щадящите тестове (със слюнка вместо проба от носа) много родители са в нерационален стрес и реагират остро.
- Много от учителите също оказват съпротива, защото за тях практически се въвежда зелен сертификат или често тестване.
- Само за седмица тези мерки едва ли могат да покажат реални и качествени резултати, на база на които да се взима решение и за по-горните класове. Прибързването може да влоши още ситуацията.
- В МОН пък още не са сигурни как ще бъде организиран учебният процес - в много случаи ще има дублиране - присъствено и дистанционно за едни и същи класове. Някои учители ще са онлайн, други не. Това крие риск от известен хаос.
Тестването в училищата, подобно и на зелените сертификати, е добра мярка за превенция и отдавна се прилага в Германия и Австрия. Според експерти обаче тя трудно ще свърши работа в най-острата част от епидемията и най-вероятно бързо ще отпадне при налагането на изглеждащия вече много вероятен локдаун.
Това ли е последната вълна?
Има само един начин епидемията да бъде ограничена до степен, която не притеснява здравните системи и обществения живот - близо 70-80% от хората да имат имунитет. Пътищата към тази цел са два - ваксинация или преболедуване.
В България ваксинирани са почти 1.5 млн души. Официално преболедували дотук пък са само 580 хил. Това със сигурност не е реалният им брой - заради ниските официални нива на тестване и широко разпространена самодиагностика в България има значителна скрита заболеваемост. Но дори да се утрои броят преболедували, резултатът е 1.7-1.8 млн души. Заедно с ваксинираните те са под половината от цялото население.
Достатъчно ли е това? Очевидно не - Латвия например отчита рекордна заболеваемост и много висока смъртност сега дори при близо 50% ваксинирано население.
Ако не увеличи рязко ваксинациите, България със сигурност би била уязвима за нови изригвания на епидемията по-късно през зимата или през пролетта, а вероятно дори и след това. Ако се стигне дотам, твърде вероятно е за тяхното овладяване пак да е нужно въвеждането на ограничения.
