По ръба на вируса

Втората ковид Коледа

Четвъртата вълна и неясната опасност от новия вариант омикрон връщат ограниченията при пътуване и локдауните в някои страни в ЕС. Европейските политици опитват и да ускорят ваксинациите и бустерните дози

Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия    ©  Reuters
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия
Австрия първа в ЕС върна отново пълния локдаун, а частично затваряне има в Нидерландия и Чехия    ©  Reuters
Темата накратко
  • Четвъртата вълна и "Омикрон" върнаха в Европа рисковете от локдаун и ограничения на пътуванията
  • Този път обаче ваксините и лекарствата срещу COVID-19 правят прогнозите за зимата по-оптимистични
  • От ниските нива на ваксинация в България следва, че ще има още вълни с висока смъртност

Управлението на ковид пандемията винаги е било тичане по тесния ръб между две дълбоки пропасти и развитието от последните дни - откриването на варианта омикрон, го показа отново. От едната страна е опасността от прекалено силна реакция - паника и ненужно тежки ограничения: в сряда председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен вероятно изправи на нокти половин Европа, като заяви, че ЕС трябва да започне дискусия за евентуална задължителна ваксинация в съюза. В другата пропаст са рисковете от това да се пренебрегне потенциална опасност и забавянето да доведе до голям брой предотвратими смъртни случаи. Балансът между тези две крайности ще определи как ще се пътува, работи и живее в Европа и по света през следващите месеци.

За България отговорът на въпроса как ще изглежда втората ковид зима е сравнително ясен. Последните три вълни бяха управлявани изцяло от дъното на пропастта с високата смъртност. От миналия ноември досега единственият ефективен инструмент за овладяване на епидемията е затварянето на училищата. Преговорите за нова коалиция и позициите на партиите в нея показват, че консенсус за управление на тази ситуация - с ограничения, или друг административен натиск за ваксинация, не може да бъде постигнат. Това означава, че през следващите месеци не са изключени нови вълни и съответните индивидуални рискове за това от претоварената здравна система.

Какво обаче ще стане в Европа

На запад от Балканите ситуацията е доста по-различна - най-малко нивото на ваксинации е много по-високо, а правилата за превенция се спазват по-стриктно.

Но въпреки това като цяло в момента Старият континент доста прилича на пациент, който е пренебрегнал указанията на лекаря и е спрял антибиотика си малко преждевременно: сега хем се влошава (четвъртата вълна в Европа влиза в разгара си), хем е изправен пред риск от нови усложнения (вариантът омикрон), но вече е и уморен и отказва лечението си (със средно 65% напълно ваксинирано население в ЕС, и то силно неравномерно разпределено, а част от неимунизираните остро се съпротивляват на ваксините).

След като през октомври удари по-силно от всякога Източна Европа, новата вълна сега носи абсолютни рекорди на случаите и в Чехия, Словакия, Белгия, Австрия, Холандия и Германия и др. Добрата новина е, че заради ваксините натискът върху здравните системи там сега е значително по-слаб (виж графиката), броят на жертвите също е несравним с предходните вълни, а арсеналът от варианти за лечение се увеличи с новите обещаващи медикаменти на Pfizer и Merck. Това дава и известен буфер на лидерите пред крайните решения.

Въпреки това новият пик се приема със силна тревога. От една страна, защото локално има достатъчно неваксинирани хора, които да напълнят болниците, и това вече е факт в региони на Австрия, Холандия, Белгия и др. А от друга, защото пиковете на заразата дори в държави с високи нива на ваксинации подкрепят версията за спадаща ефективност на ваксините. А страховете се задълбочават още повече от неяснотите около омикрон: дали ваксините ще са ефективни срещу него и колко?

"Проблемът в Европа е комбинация от два фактора: недостатъчно ниво на първичните ваксинации и недостатъчно мащабно поставяне на бустерни дози сред вече ваксинираните. Трябва да бъдат вложени усилия и в двете посоки", казва Йенс Линдгрен, професор по инфекциозни болести към университета в Копенхаген, цитиран от FT.

Така лидерите ще трябва пак да прибегнат до трудни политически решения за повишаването на имунизациите и реимунизациите, а може би и до поредни тежки ограничения, каквито вече са факт в Австрия и частично в някои други страни. И за съжаление те този път сякаш нямат наистина печеливш ход:

  • Твърде мекият подход, както сочи източноевропейският опит, води до опасно претоварване на здравните системи и неприемливо много жертви.
  • С по-твърди действия като задължение за ваксинации или локдауни пък политиците престъпват червените линии, които преди година обещаха да не доближават: ваксините да бъдат свободен избор, а притежателите на зелени сертификати да имат свобода. Нарушаването им накърнява доверието в институциите.

Стягане на ваксинационните редици

В сряда председателката на ЕК заяви, че според нея "е разбираемо и подходящо" да се започне дискусия в ЕС за задължително ваксиниране срещу COVID-19 - с уговорката, че организацията на ваксинирането е изцяло национална компетенция. "Преди 3-4 години не можех и да си представя такава ужасна пандемия и да имаме ваксини, които спасяват живот и които не се използват адекватно", каза Фон дер Лайен, която е лекар по образование.

В Източна Европа ваксинациите остават на отчайващо ниско ниво и подобна мярка едва ли би била одобрена. В Западна Европа нивото на ваксинации във възрастовите групи, в които ваксините са одобрени, варира от 70 до 90% и обществената подкрепа за такава крайна мярка би била по-възможна.

Задачата обаче няма да е лесна. Опитите за принудителна ваксинация дори само на определени групи доведоха до протести. Италия направи ваксинациите задължителни за работници в публични и частни компании, Франция - за медици, полицаи и пожарникари, Германия - за армията, а Гърция тази седмици обяви, че неимунизирани хора над 60 години ще бъдат глобявани след 16 януари, макар и със сравнително ниска сума - малко над 100 евро. С протести от няколко десетки хиляди души беше посрещната новината за задължителна ваксинация за всички в Австрия от 1 февруари. Страната ще е първа в ЕС, приложила крайната мярка и останалите внимателно ще наблюдават опита й.

Много анализатори се съмняват, че тази принуда ще даде нужния резултат. Според Андреа Амон от Европейската агенция за контрол и превенция на заболяванията, цитирана от Economist, тя вероятно ще доведе до още по-твърд отговор от страна на противниците на ваксините, сред които има много последователи на крайнодесни организации, но също и либертарианци, почитатели на алтернативната медицина, "хипи" лайфстайла и др. Политиците направиха своите обещания за свободни ваксинации, когато интересът към тях бе висок, но сега с растящия риск от зимния сезон, делта и новия вариант натискът за задължителни ваксинации расте дори в Германия, където темата бе табу до скоро, отбелязва изданието.

Вече ваксинираните със сигурност са по-склонни да навият ръкава за трета доза, но има и такива чието търпение към несекващите здравни изисквания се изчерпва. Така че тази задача също върви с мека принуда на общоевропейско ниво - скоро се очаква ЕС да обяви официално, че зелените сертификати за пътуване в ЕС ще важат 9 месеца и ще бъдат безсрочни само за хора с бустер след 10 януари.

В ЕС досега бустери се поставяха предимно на уязвими групи и възрастни хора, но сега ЕС препоръча процесът да обхване всички над 18 години. Опитът на Великобритания, където реваксинацията тече от септември, и на Израел, който стартира пръв процеса в световен мащаб през лятото, е обнадеждаващ. Предполага се, че именно на реваксинацията се дължи ниската смъртност от COVID-19 на Острова - наполовина на средната за ЕС. В Израел пък в момента няма нова вълна, а жертвите са единици.

Новите стари мерки

Решенията за повишаване на ваксинациите обаче имат отложено действие - нужни са седмици, преди да се усети ефект. Така въпреки обещанията на политици, че животът с ваксините ще е вече нормален и няма да има повече локдауни, такъв вече има в Австрия - първата държава в ЕС, наложила отново пълно затваряне за всички, след като опитът то да важи само за неваксинирани не даде резултат.

Чехия и Нидерландия пък въведоха частични локдауни с вечерни часове за заведения, социална дистанция в културни институции и т.н. Случаите в Нидерландия, в която са ваксинирани над 84% от хората, са двойно повече от рекордите от минали вълни, макар тежките случаи и жертвите да са в доста умерени граници. Заразата расте особено остро сред децата между 4 и 12 години, които са неваксинирани. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия, която предстои да вземе решение дали да наложи локдаун мерки. Общественият натиск в тази посока се засилва.

Засега други страни не бързат да рискуват с тежки мерки, но някои направиха крачки назад. Белгия, Франция и Дания например върнаха задължителните маски на закрито, а Ирландия, Поругалия и Италия вече не допускат хора с тестове в ресторанти, спортни клубове или кина - важат само сертификати за ваксинация и преболедуване. В Италия на локално ниво има и по-тежки мерки - над двадесет града в Южен Тирол например са с вечерен час заради ръст на инфекциите и ниски нива на ваксинация.

И пътуването пак е трудно

Заради ръста на случаите в ЕС се завърнаха и ограниченията по границите, които засягат дори хора със зелен сертификат. На практика притежателите му не могат да влязат само с него в Австрия, Белгия, Латвия, Словения, ако идват от страни в червената зона (в която е, общо взето, почти целият ЕС). Изисква се и негативен PCR тест. Естония и Литва пък въведоха задължителна 10-дневна карантина без алтернатива за идващи от червена зона.

Много държави върнаха и познатите от лятото документи за регистрация и локализация с QR код при влизане в страната.

Към това се добавят и рестрикциите заради новия вариант. ЕС подобно на други преустанови полетите от и до страни в Южна Африка. Някои европейски държави пък добавиха в списъка за задължително карантиниране и други страни - членки на ЕС, като Белгия, Нидерландия, Дания, Чехия, в които бяха открити и първи заразени с омикрон.

Така макар краят на медицинската криза да изглеждаше така близо само допреди месец, предвидимостта за ежедневието на хората и бизнеса за пореден път рязко се изпари. И то точно преди Коледа, а това ще има и осезаеми икономически последствия. Справедливо или не съвсем - гневът най-вероятно ще бъде насочен към политиците, които са изправени пред неясно доколко възможна задача - да защитят живота на стотици хиляди и същевременно да гарантират свободата на стотици милиони.

Още от Капитал