Заразява лесно преболедували и ваксинирани, но може би разболява по-леко. Какво се знае за "Омикрон" дотук

Въпроси и отговори за новия високорисков вариант на коронавируса

над две седмици след откриването в Южна Африка на новия вариант на коронавируса "Омикрон" той все още е мистерия. Все пак първи данни от последните дни дават както надежда, така и очертават по-ясно рисковете от него. Те са свързани с това, че, изглежда, "Омикрон" може лесно да реинфектира вече преболедували и ваксинирани. Дори бустерните дози не блокират твърде ефективно инфекциите. Това го прави потенциално много силно заразен и способен да предизвика нови големи епидемични вълни. Надеждите пък са свързани с това, че ваксините все пак остават ефективни срещу тежко боледуване, а самият вариант може би причинява по-меки инфекции. Някои дори смятат, че това може да е началото на края на епидемията, като този вариант на корнавируса остане завинаги с нас - заразен, но лек, като настинка.

Истината е, че все още е много рано за изводи. И все пак, ето какво се знае досега по най-важните въпроси около "Омикрон".

1. Защитават ли ваксините и естественият имунитет срещу "Омикрон"?

По този въпрос има както тревожни, така и някои обнадеждаващи новини.

Първо по-лошите новини. "Омикрон" изглежда е способен лесно да пробива имунитета и да заразява повторно хора, които са ваксинирани или са преболедували. Това показва първо важно изследване от Южна Африка, което излезе във вторник в препринт.

В сряда пък учени от Германия споделиха предварителни данни за нивата на неутрализация на антителата при различни ваксини и комбинации от тях срещу "Омикрон", които потвърждават този извод: шест месеца след ваксинация с две дози Pfizer, две дози Moderna или комбинация Pfizer/AstraZeneca неутрализацията срещу "Омикрон" е близо до нула. При три дози Pfizer три месеца след бустера пък активността на неутрализиращите антитела при "Омикрон" е 25%, докато при "Делта" е 95%.

Самите компании Pfizer и BioNTech също споделиха с прессъобщение, че хора с две дози от ваксината вероятно са податливи на инфекция от "Омикрон". Отчита се средно 25-кратно намаление в нивата на неутрализиращата активност на антителата срещу този вариант. Данни от другите производители на ваксини още няма.

Добрите новини са две. Първо, според данните на Pfizer и BioNTech бустер от ваксината им все пак ефективно повишава нивата на неутрализиращи антитела също 25 пъти. Така че хората с трета доза би трябвало да са по-добре защитени от инфектиране. Но не и изцяло. Според данни от Израел например трима от общо 11 регистрирани заразени с "Омикрон" са с бустерни дози.

Второ, ваксините все пак би трябвало да остават ефективни срещу тежко заболяване. Спадът в неутрализиращите антитела индикира по-лесно реинфектиране, но това не е показател, че реинфекцията задължително ще протече тежко или дори със силно изразени симптоми. Изследванията не взимат предвид така наречения Т-клетъчен имунитет, който е по-важен за предпазване от сериозно протичане на болестта, отколкото за блокиране на самата инфекция. Според Pfizer и BioNTech, тъй като 80% от епитопите в шиповия протеин, които Т-клетките разпознават, не са засегнати от мутациите на "Омикрон", дори две дози би трябвало да предизвикат защита срещу тежко заболяване. А при три тя би трябвало да е още по-добра.

Повечето експерти смятат, че е крайно невероятно "Омикрон" или която и да е друга вариация на коронавируса да обезсили напълно съществуващата защитата от ваксините.

Като цяло данните все още трябва да се приемат с едно наум. Изследванията още са много малко, освен това са предварителни и не са ревюирани. А констатациите им се основават на лабораторни тестове. Те не са съвсем показателни за това как би протекла инфекцията с "Омикрон" в реалния живот.

2. Има ли смисъл от бустер доза?

Дa. Бустерите повишават ефективността за блокиране на инфекцията и подобряват защитата срещу тежко заболяване при всички варианти. Да не забравяме и че в момента масовият вариант в България и Европа всъщност е "Делта" и той е опасен.

Изчакването на специфични ваксини срещу "Омикрон" не се препоръчва от повечето експерти. Разработването им ще отнеме месеци, а и няма гаранция, че междувременно пък няма да се появи друг потенциално опасен вариант. Така че общата защита на класически бустер сега може да е по-добра идея от специализираната защита на анти-"Омикрон" бустер след 4-5 месеца.

Поставянето на бустера сега освен това не би трябвало да попречи на поставянето на специална доза срещу "Омикрон" догодина, ако има такава необходимост.

3. По-леки ли са симптомите при "Омикрон"?

Данните по този въпрос са спорни и оскъдни. И все пак: миналата седмица от една от големите болници в Претория, провинция Гутенг в ЮАР, където са и повечето случаи на "Омикрон" в страната, съобщиха, че техните пациенти са със значително по-леки симптоми от тези, които са лекували преди.

Докладът разглежда 42 случая на хоспитализирани с положителен тест за "Омикрон. От тях 70% не са се нуждаели от допълнителен кислород. От 13-те души на допълнителен кислород, четирима са го получавали заради медицинско състояние, различно от COVID-19. Само един човек е бил в интензивно отделение. Това според наблюденията на болницата се различава драстично от ситуацията при предишни вълни, когато повечето пациенти са били на някаква форма на кислородна терапия или на вентилатор. Освен това средният престой на пациентите сега е средно 2.8 дни при 8.5 дни през предходните 18 месеца.

Други болници и лекари от ЮАР също твърдят, че случаите сякаш са по-леки. Факт е, че до момента в световен мащаб няма данни за нито един смъртен случай заради "Омикрон".

На брифинг във вторник главният епидемиолог на САЩ Фаучи посочи, че определено има надежди, че "Омикрон" може да не е толкова вирулентен - предвид че съотношението заразени- хоспитализирани в ЮАР засега е доста по-ниско в сравнение с други вълни. Но той подчертава, че е много рано за твърди изводи. Същото заяви и генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус. Има поводи са сдържан оптимизъм, смята и епидемиологът д-р Петър Марков от Училището по хигиена и тропическа медицина в Лондон.

Проблемът с наличните данни е, че те са малобройни, покриват само първите 2 седмици от вълната в ЮАР и се базират на много малък брой случаи, при това основно млади - 80% от тях са под 50 г .Тежките случаи обикновено идват със забавяне, така че ще минат още няколко седмици, преди да има по-добра представа за това колко вирулентен е "Омикрон" в ЮАР. Факт засега е, че поради големия ръст на случаите, вече се наблюдава и остър ръст на приемите в болница във всички възрастови групи.

Така някои са песимисти. Проф. Арис Кацуракис от Оксфордския университет, който се занимава с изследвания на вирусни геноми, казва пред NewScientist, че много се съмнява, че мутациите на варианта ще доведат до намаляване на тежестта на протичане на заболяването. Но и той подчертава, че е твърде рано да се каже.

Данните от Европа и САЩ още не могат да са индикатор, тъй като случаите засега са много малко. В ЕС към 8 декември са регистрирани едва 337 инфекции с "Омикрон".

4. Да оставим ли тогава "Омикрон" да се разпространява свободно?

За момента това никак не е добра идея. Първо, знанията за "Омикрон" са твърде оскъдни, за да се оцени ясно рискът. Данните дотук не дават систематизирана информация как "Омикрон" засяга по-големи групи: ваксинирани и неваксинирани, млади или възрастни, здрави или с рисков профил.

Второ, с предимствата, които мутациите дават на "Омикрон" - да реинфектира и вече преболедували и ваксинирани, той е способен да надигне вълна в мащаби, които още не сме виждали. Дори да е по-слабо вирулентен, проблемът е именно в мащаба: винаги има определен дял хора, които ще се разболеят по-тежко и ще се нуждаят от болница. Дори съотношението заразени-тежко болни да е значително по-благоприятно при "Омикрон", ако вълната е много голяма, тежко болните също ще са много и болниците отново ще прелеят.

5. По-заразен ли е "Омикрон" всъщност?

Способността му да реинфектира е в основата на по-бързото разпространение на заразата. За кратко време вариантът вече е докладван в 57 държави и се разпространява много бързо в Южна Африка, казва СЗО.

Но не трябва да се забравя, че "Омикрон" бе открит много рано и разпространението му се следи изключително изкъсо. Делта например бе открит в доста по-късен етап, така че не може да се направи точно сравнение в скоростта на разпространение между двете. Освен това в реалния свят "Омикрон" е в конкуренция с "Делта", която остава доминиращ вариант особено в Европа и САЩ. Така според СЗО още е твърде рано да се правят заключения за глобалното му въздействие.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията все пак прогнозира, че вариантът може да стане доминиращ в Европа до месеци. Според водещия германски епидемиолог Кристиян Дорстен пък "Омикрон" може да се превърне в проблем за Германия още през януари. Какво би означавало това обаче е рано да се каже. За разлика от ЮАР, където само 25% от населението е ваксинирано, в Германия и Европа делът надхвърля 65%. Това въпреки намалената защита на ваксините има значение. България, с ниското ниво на ваксиниране, остава уязвима.

6. "Омикрон" ли ще е новата настинка?

"Най-вероятно "Омикрон" ще остане вариантът, който ще остане постоянно, а може би и срещу него ще има и постоянна ваксина", коментира в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТВ+ в сряда вирусологът проф. Радка Аргирова.

По думите ѝ данните дотук навеждат на мисълта, че способността на вируса да предизвиква тежко заболяване вероятно е намаляла. "Но в страни като България, където е изключително нисък процентът на хората, които са ваксинирани, пандемията няма да свърши просто така, ще остане вирус, най-вероятно подобен на варианта "Омикрон" или самият "Омикрон", който ще циркулира постоянно. Той ще припламва на някои места като огнище, след това ще се прехвърля на други места. В други места, където има висок процент на ваксинираните, е напълно възможно да забравят за ковид", смята проф. Аргирова.

7. Вече в България ли е "Омикрон" и ще има ли нови мерки заради него?

Вариантът "Омикрон" на коронавируса все още не е официално засечен в България, но всички експерти са единодушни, че реално той или вече е тук, или е въпрос на кратко време да пристигне.

"Засега не се налагат допълнителни мерки, взели сме всички необходими. Нашите граници бяха затворени за страните от южната част на Африка дори преди другите" заяви днес служебният здравен министър Стойчо Кацаров пред bTV. Заместникът му Тома Томов не бе така категоричен, цитиран от БНР. По думите му, ако в страната се установят случаи на "Омикрон", вероятно противоепидемичните мерки ще бъдат затегнати.

Очакванията са обаче съвсем скоро в България да има ново правителство и нов здравен министър, така че решение вероятно няма да вземе екипът на Кацаров.