Бустерът на Moderna повишава силно защитата срещу омикрон, твърди компанията

Половин доза от ваксината увеличава неутрализиращите антитела 37 пъти, а цяла - 83 пъти

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Бустерната доза на ваксината срещу коронавирус на Moderna предизвиква силен имунен отговор и вероятно предпазва в много добра степен и от варианта омикрон. Тя повишава нивата на антителата 37 пъти спрямо тези на хора, които са получили само две дози, съобщиха от американската компания днес.

Миналата седмица и от BioNTech и Pfizer обявиха, че техният бустер повишава нивата на антителата 25 пъти.

Така очакванията са подсилващите дози на двете компании да осигурят добра, макар и не перфектна защита срещу новия високорисков вариант, който има над 30 мутации в шипчестия протеин и по този начин избягва успешно защитата от две дози ваксина и от преболедуване. Бустерите според изследванията вдигат отново "стената" и макар да се очаква да има пробиви, засега данните са обнадеждаващи, че защитата срещу тежко развитие на ковид и смърт остава на високо ниво.

По думите на Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna, данните са до голяма степен успокояващи на фона на данните за изключително бързото разпространение на омикрон. Компанията планира настоящата версия на ваксината да продължи да бъде "първата линия на защита срещу омикрон", тъй като разработката на специални ваксини ще отнеме месеци. Все пак Бансел казва, цитиран в съобщението, че Moderna, подобно на Pfizer, ще продължи да инвестира в разработването на ваксина, насочена специално към варианта омикрон, в случай че се наложи в бъдеще. Компанията планира да я пусне за клинични изпитвания в началото на следващата година.

Добрите новини логично повишиха акциите на Moderna с 6,5% до 314.07 долара при предпазарната търговия в Ню Йорк след съобщението.

Бустер или цяла доза

Бустерът на Modera e половин доза от стандартната, т.е. 50 микрограма. Пълна трета доза от ваксината (100 микрограма) пък повишава нивата на антителата още повече - 83 пъти. И двете дози - половинката и цялата, причиняват странични ефекти, сходни с тези от първите две дози. При цялата трета доза те все пак са по-чести, отколкото при половин доза.

Главният медицински директор на Moderna д-р Пол Бъртън посочва, че правителствата и регулаторите ще трябва да преценят дали да разрешат повишеното ниво на защита, което може да осигури доза от 100 микрограма, или ще се придържат към вече одобрената стандартна бустер доза от 50 микрограма.

Макар данните да са изведени в лабораторни условия, се очаква те да са близки до реалността. Получени са при тестове, като е проверявано как антителата от кръвта на получили подсилващата доза (половин и цяла) реагират 29 дни по-късно на псевдовирус, проектиран да включва мутациите, наблюдавани във варианта омикрон. Преди подсилващите дози всички участници в изследванията са имали сравнително ниски нива на антитела, които могат да предпазят от омикрон. След тях нивата на тези антитела и ефективността им остро нараства.

Изследванията все още не са публично публикувани и независими експерти не са направили ревюто, като това предстои. Те обаче подкрепят наблюденията на Института Ragon в Бостън от миналата седмица, според които подсиващите дози и на Pfizer, и на Moderna се справят добре с омикрон.

Данните от Moderna показват още по-голяма ефективност в сравнение с Pfizer, макар двете проучвания да е възможно да не са директно сравними. Бустерът на Moderna всъщност съдържа по-голямо количество от т.нар. mRNA - генетичния код, който позволява на тялото да създаде шиповия протеин и да генерира имунен отговор - отколкото пълната доза на Pfizer.

Бустерът е повече от допълнителна доза

Данните от изледването на Института Ragon в Бостън показват, че антителата на повечето хора, които са получили две ваксини, не могат да се справят с варианта омикрон, но хората, получили подсилваща доза, могат. Документът все още не е рецензиран.

Бустерните дози рестимулират имунната система, като увеличават броя на антителата, но също така те подобряват радикално качеството на тези антитела и генерират много по-широко ниво на имунитет. С други думи, бустерите развиват антитела срещу повече части от вируса, отколкото първичната серия ваксинации. Авторите отбелязват, че "отговорът на антителата след подсилването е коренно различен от преди. То не просто повишава нивото на съществуващите антитела, а прави много повече от това. Да наричаме третата доза бустер е твърде опростено".

Всяка доза от ваксината предизвиква нов кръг от еволюция на антитела в имунната система. Тя създава по-добри антитела, които се прикрепят по-ефективно към вируса и не му позволяват да проникне в клетките. "Антителата стават все по-изискани и по-сложни и по-добре профилирани за справяне с вируса", каза проф. Алтман, имунолог от Imperial College London, цитиран от BBC. Колегата му проф. Джонатан Бол, вирусолог от Университета в Нотингам, сравнява пред медията процеса с ходенето на училище - с всяка следваща доза нивото на знания се повишава и имунната система задълбочава драстично разбирането си как да се бори с вируса. Тоест ако първата доза е основно училище, то втората е гимназия, а третата е университет, а не просто повтаряне на основното училище отново и отново.

За това бустерните дози на ваксините засега се смятат за сравнително добро оръжие срещу омикрон (от друга страна те са и единственото в момента оръжие).

България закъснява

В момента в ЕС текат усилени кампании за имунизация с бустерни дози, като в някои страни новият вариант вече причинява невиждани досега ръстове на положителните случаи заради способността си да реинфектира вече преболедували и да пробива лесно защитата на ваксинирани с две дози. В България обаче - както и при първичните ваксинации, процесът е бавен и муден, като са поставени под 220 хил. дози.

Все още в страната не са актуализирани и указанията за подсилващите дози. Според инструкциите на Изпълнителната агенция по лекарствата от края на септември и октомври бустерни дози от РНК ваксините се поставят минимум шест месеца след втората доза (при одобрената преди броени дни бустерна доза на J&J периодът е 2 месеца). В същото време много страни в ЕС съкратиха този период - някои дори на три или два месеца, като самата ЕК в края на миналата седмица препоръча ваксинираните да получат бустерна доза не по-късно от шест месеца след втората доза.

Експерти очакват към средата на януари вариантът омикрон, който се пренася с невиждани досега скорости, вече да е разпространен масово в Европа и да причини нова вълна и в България.