Данъчните облекчения - малко, неяснотите - много
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Данъчните облекчения - малко, неяснотите - много

Pixabay.com

Данъчните облекчения - малко, неяснотите - много

Всеки административен срок трябва да се преизчислява поотделно, което поставя под въпрос ефективното спазване на правата ни

3300 прочитания

Pixabay.com

© Pixabay.com


Законът, който предвижда мерки и действия във връзка с извънредното положение, вече е публикуван. В необичайната ситуация в момента очакванията бяха той да уреди традиционно горещите през месец март въпроси за деклариране и внасяне на данъците в контекста на ограниченията в придвижването на лицата, контролирания достъп до обществени сгради и намаления състав на персонала в публичната администрация, както и затрудненото положение на фирмите и индивидуалните данъкоплатци. В окончателния текст обаче предвидените облекчения, свързани с данъци са малко, а неяснотите - много.

Малко облекчения за деклариране и плащане

До 30 юни 2020 г. срокът за подаване на годишните корпоративни данъчни декларации, за плащане на корпоративен данък и данък върху разходите, които обичайно са до 31 март. Отпадна спорното предложение авансовите вноски да се правят според печалбата от 2018 г. и те ще се внасят както и досега върху прогнозирана печалба. За съжаление, след дългите дебати и много различни редакции, отлагането идва едва седмица преди крайния срок за деклариране и внасяне на корпоративния данък. При неяснотата и постоянните промени в дебатите много от фирмите положиха неимоверни усилия, за да имат "план Б", в случай че мярката не бъде приета.

Освен това беше удължен и срокът за подаване на годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г., като за краен срок е определен 30 юни 2020 г. вместо 30 април 2020 г. Само че според буквално четене на приетата редакция на текста отлагането обхваща само еднолични търговци и други физически лица, извършващи търговска дейност, и извън облекчението остават самоосигуряващите се, както и лица, работили по граждански договори.

Отложен беше и срокът за ранно внасяне срещу ползване 5% отстъпка на данъци върху недвижимите имоти и превозните средства до 30 юни 2020 г.

Важно е да се има предвид също така, че последиците от забава на плащанията на публични задължения (т.е. начисляването на лихви за забава) не се отменят за времето на извънредното положение.

Истинските проблеми обаче идват, не от минималните отстъпки, а от неяснотите при срокове и процедури.

Срокове под въпрос

В окончателния вариант на закона отпадна предвиденото изрично спиране на сроковете по административни производства. Вместо първоначалната ясна формулировка в гласувания текст присъстват няколко отделни разпоредби, чието съвместно тълкуване и прилагане водят до възникване на спорни хипотези и опасност от осуетяване на възможността за упражняване на дадени процесуални права.

Сравнително ясна е разпоредбата, съобразно която може да се приеме, че в съдебната фаза на обжалване на ревизонните актове сроковете спират да текат. Ако първоинстанционно съдебно решение е било връчено преди извънредното положение и срокът за обжалването му изтича след началото му, този срок се счита за спрян. Трябва да се внимава, защото след отпадане на спирането ще се възобнови не пълният срок, а само остатъкът от него.

Второто спиране засяга давностните срокове. И тук след това ще се възобнови само остатъкът от давностния срок. Само че давността за погасяване на публични задължения се изчислява от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати, и изтича на 31 декември 5 години по-късно. В следващите години ще трябва да бъде съобразено и спирането, т.е. при липса на други промени, давността ще изтича някъде през годината.

Важна особеност е, че не спира давността за сроковете за налагане на глоби. От една страна, това означава, че давността за наказанието продължава да тече и през извънредно положение. От друга - че органът няма да има увеличен срок след нарушението за издаване на наказателното постановление. Като цяло това съчетано с усложненията при връчване дава по-добри възможности за защита срещу глоби.

От друга страна, законодателната техника в промяната позволява различно тълкуване на сроковете за обжалване на глоби. Яснота в такива случаи обикновено внася съдебната практика, за което явно няма време. Предвид това колко са кратки, препоръчително е при налагане на глоба, жалба да се подаде в обичайните срокове.

Главните затруднения при прилагането на промените произтичат от нормата, съгласно която останалите срокове, следващи от закона, се считат за удължени за един месец след извънредното положение. Удължаването на сроковете се отнася до случаите, касаещи правата и задълженията на частноправните субекти. Остава неясно дали в обхвата на мярката попадат сроковете за административните органи, например срока за произнасяне на горестоящия орган при обжалване по административен ред. Още повече че непроизнасянето му по жалба е нормално развитие, предвидено от закона и пораждащо право на обжалване на т.нар. мълчалив отказ. Същата неяснота важи и за случаите, когато законът предвижда мълчаливо потвърждаване - например при искане за прилагане на облекчение по спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Дори за краткия срок след гласуването на закона практиката даде реални примери за затруднения, които със сигурност ще се мултиплицират. Към настоящия момент могат да се формулират следните изводи и препоръки:

Независимо от предвидените действия процесуалните действия, извършени от правните субекти в периода на извънредното положение, следва да се считат за валидни, без да се налага тяхното повтаряне след отпадане на временните мерки. Още повече че част от тези действия са били извършени в периода между 13 март и 20 март, т.е. лицата са ги извършили с убеждението, че упражняват в срок процесуалните си права или изпълняват задълженията си, а едва впоследствие е прието с обратна сила, че в този период срокове не са текли.

Спрени са производствата по принудително изпълнение, което би трябвало да защити интересите на длъжниците, но се допуска изключение при защита на важни държавни или обществени интереси, както и когато може да бъде осуетено или сериозно затруднено действието на акта или от забавянето може да произтекат значителни или трудно поправими вреди. Тази формулировка оставя предполага преценка и е широко отворена "врата" за заобикаляне на въведеното ограничение.

С отпадането на предложеното общо спиране на административните срокове обаче най-сериозната новина си остава, че и в извънредното положение продължават да текат ревизии и проверки. Това означава, че лицата следва да отговарят на искания за информация и документи в определените за това срокове. Макар съдилищата да преустановяват връчването на съобщения и призовки, такива продължават да се изпращат от органите по приходите. Предвид това, препоръчително е да се следи получаването на уведомления на физическия и на електронния адрес за кореспонденция.

...to be continued!

Мерките по отношение на данъците приеха не общ, а частен подход - само към конкретни данъци и процедури. Разбираемо е усилието при краткото време за реакция, но някои от дебатираните редакции на текстовете обещаваха по-голяма сигурност и защита на данъкоплатците.

Като цяло, мерките не кореспондират изцяло на интензитета на засягане на бизнеса и създават очакване за нещо повече. В контекста на международната практика отлагането на декларации и плащания, както и спирането на срокове са често срещани, но и минимални мерки. Това е еднократен жест, който може само временно да помогне при рязко разразилата се криза.

Изправянето на шокираната икономика на крака обаче изисква данъчна политика, която внимателно да прецени кои са засегнатите, какви са спецификите на проблемите, които срещат, какви са приоритетите за развитие занапред и кои биха най-удачните данъчни стимули за подпомагане на бизнеса и възстановяване на конкурентоспособността му при съобразяване и с европейските правила за държавна помощ.

адв. Милен Райков и адв. Тодор Тодоров, Адвокатско съдружие Ernst&Young

Законът, който предвижда мерки и действия във връзка с извънредното положение, вече е публикуван. В необичайната ситуация в момента очакванията бяха той да уреди традиционно горещите през месец март въпроси за деклариране и внасяне на данъците в контекста на ограниченията в придвижването на лицата, контролирания достъп до обществени сгради и намаления състав на персонала в публичната администрация, както и затрудненото положение на фирмите и индивидуалните данъкоплатци. В окончателния текст обаче предвидените облекчения, свързани с данъци са малко, а неяснотите - много.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • kvt10319485

    Господа адвокати и автори!
    И вие като НАП превратно тълкувате пар. 27 /2/ от прех. разпоредби на закона:
    -----------
    (2) През 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.
    (3) През 2020 г. отстъпката по чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се ползва от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г.
    --------------------
    Текстът обхваща 2 казуса и изрично и ясно на бълг. език е казано, че декл. по чл. 50 се подават до 30.06 / първата част на изречението . Как решихте, че това се отнася само за ЕТ и друга търг. дейност?
    Писах 2 пъти до НАП, МФ и МС, едва ли ще получа отговор от тях, но е потресаващо как НАП и консултанти тълкуват превратно очевадно ясен текст.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK