Бюджетът е на минус от над половин милиард още през първото тримесечие

Ведомството на Кирил Ананиев заложи бюджетен дефицит 4.9 млрд. лв. за 2021 г.

Бюджетът е на минус от над половин милиард още през първото тримесечие

Приходите нарастват с 2.2%, а разходите с цели 24% на годишна база, показват предварителните данни на ведомството

10382 прочитания

Ведомството на Кирил Ананиев заложи бюджетен дефицит 4.9 млрд. лв. за 2021 г.

© Велко Ангелов


Държавните финанси са на минус още през март - бюджетните разходи превишават приходите с 656 млн. лв. към края на тримесечието, което е най-големият дефицит за този период от годината от 2014 г. насам. За сравнение - година по-рано, преди избухването на пандемията, салдото към март беше положително в размер на 1.4 млрд. лв.

До известна степен минусът се очакваше в някакъв момент от годината, предвид че в законопроекта на бюджет 2021 е заложен дефицит 4.9 млрд. лв. заради антикризисните мерки на правителството. А и първото тримесечие не е най-силното откъм постъпления.

Въпреки това подобен минус още през март е сигнална лампичка, особено предвид факта, че правителството традиционно увеличава разходите си в последните месеци на годината. БНБ също предупреди преди по-малко от месец, че евентуално влошаване на ковид епидемията в България или в световен мащаб (което вече е факт) носи рискове за изпълнението на бюджета на държавата. Ако те бъдат реализирани, дълговата тежест на страната ще нарасне повече от очакваното.

Дупката към март

През първото тримесечие консолидираните бюджетни приходи достигат 11.2 млрд. лв. по предварителни данни на Министерството на финансите. Това представлява увеличение от 2.2% на годишна база, като при данъчни и неданъчни приходи повишението е малко по-голямо - от 3.6% по информация на ведомството. От там уточняват, че част от ефекта е заради променените срокове за деклариране и внасяне на корпоративен данък, както и авансовите вноски за него.

За сметка на това растежът на разходите е значително по-голям. Към края на март сумата приближава 11.9 млрд. лв., или с цели 24% (2.3 млрд. лв.) над нивото от първото тримесечие на 2020 г. Увеличението донякъде може да се аргументира с по-високите антикризисни разходи по мярката 60/40, схемите в подкрепа на МСП, увеличението на пенсиите и месечните добавки към тях (които би трябвало да приключат с мартенските суми), средствата за здравната система (включително за допълнителни възнаграждения за персонала на първа линия), разходите за по-високи заплати в публичния сектор.

"В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други", казват още от министерството. Точно число за увеличението на капиталовите разходи ще бъде известно след месец, но към февруари те се равняват на 445 млн. лв. (при 6.4 млрд. заложени за годината).

Сметката към февруари

Консолидираните приходи за първите два месеца от годината достигат 7.3 млрд. лв., което е с 2.3% под отчета година по-рано. Спадът идва от данъчните постъпления, които намаляват с 1% на 5.77 млрд. лв. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски пък растат с около 60 млн. лв. на малко над 1.8 млрд. към февруари. Помощите са 429 млн. лв., или със 116 млн. по-малко от нивото преди година.

Правителствените разходи пък приближават 7.3 млрд. лв., което е с почти 1.3 млрд. над февруари 2020 г. Така например разходите за персонал са със 150 млн. лв. по-високи, разходите за издръжка нарастват с около 70 млн. лв., а за инвестиции - с около 140 млн. лв.

Голямата разлика обаче идва от трансфери към други бюджети, които се повишават с 840 млн. лв. до близо 2.9 млрд. лв. - по-голямата част от средствата отиват в социалноосигурителните фондове (533 млн. лв.) и при общините (140 млн. лв.).

Държавните финанси са на минус още през март - бюджетните разходи превишават приходите с 656 млн. лв. към края на тримесечието, което е най-големият дефицит за този период от годината от 2014 г. насам. За сравнение - година по-рано, преди избухването на пандемията, салдото към март беше положително в размер на 1.4 млрд. лв.

До известна степен минусът се очакваше в някакъв момент от годината, предвид че в законопроекта на бюджет 2021 е заложен дефицит 4.9 млрд. лв. заради антикризисните мерки на правителството. А и първото тримесечие не е най-силното откъм постъпления.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    И след мутрите - потоп, като след БСП, може би да не гласуваме и за двата лагера?

  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега обществеността коментира лоши последици, ала пренебрегва техния съществен причинител: неправилното емитиране на пари. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.
    Има лица със заблуда, че няма да са поразени от неправилно емитиране на пари.
    Устойчивият държавен просперитет е възможен, когато е въведено подобрено емитиране на пари.
    Защо някой пренебрегва опасното емитиране на пари, ала е възмутен от нейни последици?

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Има и обективни фактори да се случи това, има ги и първосигналните - ГЕРБ целят да извлекат максимални ползи преди изборите.

    Да бъдем честни - първото тримесечие на 2020 г. нямаше здравна криза в България. Цяло чудо е, че сега приходите са по-високи от тогава. Напредват и капиталовите разходи, които отдавна трябваше да започнат да се реализират, но държавните инвестиции се бавеха. Отгоре на всичко вдигнаха и много заплати в бюджетния сектор. Дефицитът можеше да се очаква.

    Какво ще се случи оттук нататък, тепърва ще се види. Всички партии щедро обещават данъчни облекчения и увеличения на заплатите. Тази година дефицитът ще е дебел.

    Въпреки всичко, България е държава с растяща икономика, с планове за догонващо развитие. При тези очаквания бюджетните приходи бързо биха наваксали разходите, а растежа на БВП да компенсира повишението в националния дълг. Не мисля, че трябва отсега да се вайкаме.

  • 4
    bramasole avatar :-|
    bramasole

    Относно бюджетните разходи - "Увеличението донякъде може да се аргументира с по-високите антикризисни разходи по мярката 60/40, схемите в подкрепа на МСП"... Според АИКБ, сумата от 2 млрд лв, афиширана от Борисов като раздадена в подкрепа на бизнеса, не отговаря на реалността. Максимумът на тези раздадени пари е 1.350 млрд лв.
    Нон сенс е и инструкция на НАП за облагане с данък на обещани, но неполучени суми като компенсации от пандемията.
    https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/na-biznesa-ne-mu-izlizat-2-ta-miliarda-koito-premierut-kaza-che-mu-e-dal


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход