БСП иска да ограничи правителството да харчи извънредно
Това ще намали горивото за джипката, но и гъвкавостта за реакции при криза на бъдещ служебен кабинет
Министерският съвет да няма право да одобрява допълнителни разходи без санкцията на парламента, ако те надхвърлят 1% от общите приходи. Такава редакция на Закона за публичните финанси е внесла в четвъртък парламентарната група на БСП.
Поправката цели да премахне практиката от последните няколко години, в които правителството преразпределяше милиарди от бюджета по свое усмотрение без санкцията на парламента.
По принцип идеята да има по-голям контрол и рестрикции над непланираните разходи на правителството не е лоша, въпросът е, че ако се залитне в другата посока, ще е трудно за всеки финансов министър да действа оперативно. А това може да се окаже още по-важно, ако има служебен кабинет, който ще трябва да подготви нови избори и да намери средства за провеждането им, защото такива не са планирани в сегашния бюджет. Не е ясно и дали има достатъчно "мазнинки" за допълнителни антиковид мерки, ако се наложи.
За какво са промените
В момента по закон Министерският съвет има правото да гласува разходи, които са за сметка на вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на ведомствата. Тази гъвкавост в проекта на БСП се запазва. Това, което се променя е възможността правителството да одобрява допълнителни пари за сметка на централния бюджет, когато салдото по държавния бюджет не се нарушава. По този начин в минали години бяха заделени 500 млн. лв. за Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, но няма информация дали тези пари са изхарчени от дружеството и как. Пак това е схемата, с която само с постановление на Министерския съвет се заделиха и милиарди за строежа на "Хемус" от държавната "Автомагистрали" - без информация на кой се възлагат строителните работи и какво точно му се плаща.
Сега БСП предлага правителството да има свободата да одобрява допълнителни пари от централния бюджет (без да нарушава салдото) в размер до 1% от разчета на приходите в консолидирания бюджет за съответната година "когато те се покрити от преизпълнение на собствените приходи или от разкриване на нови приходоизточници". За справка консолидираният бюджет за 2021 г. е планиран с постъпления за близо 48 млрд. лв.
Неработещи текстове
"Посоката е правилна, но текстът не е добре обмислен и няма да работи в този вид. Той реално забранява да се местят пари от централния бюджет към други бюджети - освен ако няма преизпълнение на приходи. Ако има преизпълнение на приходите, предложението позволява до 1% да се харчат от правителството, а над 1% да се харчат с одобрение на парламента. Реално текстът отваря вратата да се харчи преизпълнението на приходите, което не е добра практика", обяснява икономистът Георги Ангелов. Той допълва, че текстът не позволява да се харчат парите, които са заложени в централния бюджет. "Т.е. част от централния бюджет въобще няма да може да се похарчи. Това например ще създаде голям проблем на евентуално служебно правителство - което трябва да финансира нови избори и други непредвидени разходи", допълва той.
От БСП предлагат и друга промяна в закона. Според нея при гласуването на бюджетите на НЗОК, ДОО и на държавата първо трябва да се приемат показателите по разходите на отделните ведомства и програми и едва след това общата рамка за финансите на държавата. Подобна логика на гласуване има смисъл единствено, ако идеята е депутатите по-лесно да прекрояват проектобюджета, внесен от съответния Министерски съвет в крачка. Тук рискът е да се залитне в популизъм и сметки на коляно. Най-малкото рамката би трябвало да се изготвя на база прогноза за развитието на икономиката и на съответните постъпления. А и отговорността за изпълнението й след това е на правителството.
"Да се гласуват разходите по ведомства преди рамката на бюджета означава, че няма рамка на бюджета. Едва ли не, може да се харчи безлимитно и да се гласуват безкрайно много допълнителни разходи по време на приемането на бюджета. Такъв подход рискува перманентен и неуправляем растеж на дефицита", пояснява Ангелов.
Обезщетението за майчинство през втората година да се вдигне до размера на минималната работна заплата (650 лв.), да няма такса за деца, посещаващи общински детски градини и ясли, както и още от 1 юли да се преизчислят всички пенсии, отпуснати до 2017 г. със средния осигурителен доход за 2018 г. Това са част от останалите предложения на левицата, внесени в четвъртък в парламента. Те присъстваха и в предизборната й програма. Ако се приемат обаче, това означава тазгодишния бюджет, който вече е планиран на огромен дефицит (близо 5 млрд. лв.), да бъде допълнително раздут с поне милиард по сметки на самата БСП. За подобно нещо ще е нужна ревизия на бюджета и още дълг.
