Бюджет 2021 го нагласихме... Ами 2022?

Shutterstock

Бюджет 2021 го нагласихме... Ами 2022?

Много от приетите с актуализацията допълнителни разходи се превръщат в постоянни и ще тежат и през следващите години

Вера Денизова
6374 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Засега икономистите не виждат съществени рискове за публичните финанси на близкия хоризонт, а притесненията им са предимно от политическата нестабилност.
  • По-дългосрочно обаче сега предприетите мерки връзват ръцете на следващите управляващи с вече избраните политики.
  • Дори и на хартия минусът в бюджета още през тази година трябваше да се свие повече.

За да се преизчислят пенсиите, може да се стигне или до вдигане на данъци, или до вдигане на социалните осигуровки. Ако това се случи, следващото правителство трябва да дойде и да каже: "Извинявайте, гласоподаватели, но сега ви вдигаме данъците. И си представете в такова правителство как може да се работи."

Думите са на бившия финансов министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков пред "Нова телевизия" отпреди дни и са в контекста на вече гласуваната актуализация на бюджета за тази година. Мнението му е едно от най-крайните като реакция. Но тъй като с актуализацията бяха одобрени разходи за милиарди, които ще тежат и на следващите бюджети, а икономическото възстановяване е все още несигурно, логичният въпрос е - има ли и кои са рисковете за финансите на държавата оттук нататък.

Още повече че, за да бъде приет навреме, Бюджет 2022 вероятно ще трябва да се изготви и внесе в парламента от служебния кабинет, където може да се повторят същите упражнения по популизъм. И това е само един от рисковете...

Нагоре, нагоре...

Пенсиите вече са необратимо по-високи, някои социални разходи - също, а за антиковид мерки е заделен поне милиард до края на годината. Така накратко може да се обобщи крайният резултат от приетата актуализация на бюджета за тази година (виж карето). Очакваните приходи са ревизирани нагоре с 2.5 млрд. лв., а разходите - с 2.3 млрд. лв., което води до малко по-нисък консолидиран дефицит на касова основа до 4.6 млрд. лв., или 3.6% от очаквания БВП.

Според повечето икономисти проблем по така гласуваните числа няма да има, ако говорим за срок до края на годината. "За периода януари - август данъчните и неданъчните приходи се увеличават с 4.9 млрд. лв. За цялата година оригиналният бюджет беше заложил увеличение от 2 млрд. лв. Тоест през януари - август преизпълнението е 2.9 млрд. лв. А при запазване на досегашните тенденции до края на годината преизпълнението на приходите ще надмине 3.5 млрд. лв.", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Ако прогнозата му се сбъдне, дори и след актуализацията малко под половината от преизпълнението на приходите ще се спести и дефицитът може да се окаже по-нисък от очаквания.

През седмицата ЕК обяви намерение да смекчи бюджетните правила, които и в момента са разхлабени заради кризата и допускат дефицитът в държавните бюджети да е по-висок от 3% от БВП. Между другото, очакванията са изчисленият по европейската методология дефицит на България тази година да достигне 5.8% от БВП. Догодина този процент се очаква да е и още по-висок. А ако все пак ще преследва влизане в еврозоната, тя ще трябва да ги сведе в маастрихтски граници от под 3%, а и рискуваме процедура по свръхдефицит.

Според други икономисти дори и на хартия минусът в бюджета още през тази година е трябвало да се свие повече. Причината е, че когато икономиката расте (очакванията за тази година са за над 4% ръст на БВП), обикновено държавата не провежда проциклична политика, защото това може да доведе до повече инфлация и прегряване. Особено в държави като нашата, чиито централни банки не могат да провеждат парична политика, затова и единственият инструмент е в ръцете на финансовия министър.

"Превантивното увеличение на доходите, каквото се залага с бюджета, е типична проциклична политика. Ако са необходими допълнителни разходи, те можеше да се насочат по-добре и да са по-малки", казва Калоян Стайков, икономист от Института за енергиен мениджмънт. Ето какво показват и данните - през август НСИ отчита 3.7% годишна инфлация, а ръстът на средната работна заплата е почти 13%. Пенсиите на практика бяха увеличени с 12.5% веднъж заради добавките от 50 лв. и втори път с 5% заради ежегодната индексация в средата на годината. А до края на годината ще се вдигнат още... В същото време безработицата продължава да намалява, т.е. при равни други условия доходите на домакинствата се запазват на нива отпреди кризата.

Ефектът на пенсиите

Промяната с най-голям ефект върху публичните финанси обаче е свързана с увеличението на пенсиите и добавките към тях. Към момента сметката е за над 2 млрд. лв. (за преизчисляване на пенсиите + социалната добавка) повече разходи догодина. Така според вече бившия финансови министър Асен Василев догодина в средносрочната прогноза са заложени разходи за пенсионерите от 1.8 млрд. лв., други 1.4 млрд. лв. за пътища, 3 млрд. лв. за ковид, като остават 3 млрд. лв. за допълнителни политики и "след тях сме на дефицит от 3% - напълно нормално според маастрихтските критерии".

Ако следващият парламент обаче реши, че трябва да компенсира пенсионерите за разликата между 120 лв. добавка, която ще взимат през последните три месеца на тази година, и 50-те лева, които ще получат след това като част от основната си пенсия, то на държавата ще са й нужни още над 1.5 млрд. лв. Тоест общият разход може да порасне с над 3.5 млрд. лв.

"Следващото правителство дори и да не иска, на практика трябва да подкрепи увеличението на пенсиите. То ще е с вързани ръце да провежда други политики. И или трябва да ореже разходи, или да вдигне данъци. Това не е задължително да стане следващата година, но като се създаде натиск върху разходната част, се оказва натиск и на приходната. И този риск е особено опасен във време на продължаваща несигурност за развитието на икономиката", казва Стайков.

Основният риск - политически?

При избори в средата на октомври Бюджет 2022 ще трябва да започне да се подготвя от служебния кабинет, като има голяма вероятност и до края на годината да няма приета финансова рамка за догодина. При такъв вариант през първите месеци ще се прилага актуализираният бюджет за тази година, което няма да е проблем.

Единствената въпросителна е кога да се излезе на външните пазари, тъй като през март догодина падежира еврова облигация на стойност 1.25 млрд. евро. А в момента, в който спре печатането на пари от централните банки на големите икономики, евтиното и лесно финансиране може да пресъхне.

Не е ясно и кога ще има европейски средства - планът за възстановяване все още не е внесен в Брюксел, отделно натискът държавата да се разплати със строителните фирми расте (а там ще се дължат поне 1 млрд. лв. догодина), а традиционно в началото на годината разходите са високи и заради земеделски плащания. И рискът е от временна липса на ликвидност.

"За мен най-големият риск е, че все още нямаме стабилно правителство и парламент, които да вземат стратегически решения - за плана за възстановяване, за бюджета за следващата година, в който да има нови мерки за борба с кризата, други структурни реформи", е мнението на Калоян Стайков.

Като "основен" определя политическия риск и Георги Ангелов. Той казва, че България ще получи достъп до близо 50 милиарда лева европейско финансиране, но то все повече ще е обвързано с реформи, които няма кой да проведе.

Kaкво се промени с актуализацията

- Най-едрата промяна е свързана с пенсиите. През последните три месеца на годината всички пенсионери ще получават по 120 лв. добавка (в момента по 50 лв.), което изисква допълнителни около 400 млн. лв. над планираните.

- От 25 декември минималната пенсия става 370 лв. (увеличение от над 23%), a всички пенсии за стаж и възраст ще започнат да се преизчисляват с коефициент 1.35, което на практика означава 12.5% ръст. Всички хора с пенсии под 415 лв. ще имат право и на социална добавка за бедност до достигане на този праг. Тоест те няма да усетят премахването на добавката от 120 лв., която ще се дава на всички през последните 3 месеца на тази година.

- Максималната пенсия става 1500 лв. от края на декември. В момента е 1440 лв.

- Обезщетението за втората година майчинство се увеличава от 380 на 650 лв. още от 1 октомври тази година.

- Общините ще получат допълнителен трансфер от 100 млн. лв., които ще бъдат разпределени по формулата за изравнителната субсидия.

- За помощи за бизнеса се заделят 440 млн. лв., като от тях 350 млн. лв. са за 60/40, 70 млн. лв. за туристическия сектор и 20 млн. лв. за подпомагане на самоосигуряващи се.

- За отделно подпомагане на земеделските производители се заделят 70 млн. лв., за за автобусните превозвачи - 40 млн. лв., за авиационния сектор - 60 млн. лв. Още 16.7 млн. лв. са разписани по бюджета на Министерството на културата за финансови помощи за артисти, балетисти, циркови актьори и т.н.

- Силовите ведомства, които отговарят за мигрантската криза, ще получат целеви 60 млн. лв.

- Пак като кризисно финансиране ще бъдат разпределени допълнителни 23 млн. лв. за образование, като по-голямата сума е за университетите. Субсидията за вероизповеданията също се увеличава с 4 млн. лв., които ще се преразпределят пропорционално.

- Увеличават се средствата за определени социални помощи с близо 210 млн. лв.

- Гласувани бяха още 100 млн. лв. за зимна поддръжка, допълнителни 222 млн. лв. са заделени за пътните строители за първи плащания по възложени над договореното дейности от държавата.

- Допълнителните разходи за здравеопазване (по бюджета на НЗОК и на министерството) са 330 млн. лв.
Темата накратко
  • Засега икономистите не виждат съществени рискове за публичните финанси на близкия хоризонт, а притесненията им са предимно от политическата нестабилност.
  • По-дългосрочно обаче сега предприетите мерки връзват ръцете на следващите управляващи с вече избраните политики.
  • Дори и на хартия минусът в бюджета още през тази година трябваше да се свие повече.

За да се преизчислят пенсиите, може да се стигне или до вдигане на данъци, или до вдигане на социалните осигуровки. Ако това се случи, следващото правителство трябва да дойде и да каже: "Извинявайте, гласоподаватели, но сега ви вдигаме данъците. И си представете в такова правителство как може да се работи."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход