IT секторът: Не може промяната да започва с увеличение на осигурителните плащания

За Асен Василев новият максимален праг не е увеличение, а връщане към минимално съотношение. За бизнеса - промяна в последен момент при вече готови фирмени бюджети

Вдигането на максималния праг ще засегне над 200 хиляди души на трудов договор и още хиляди самоосигуряващи. В IT сектора около 50 000 са заетите с месечно възнаграждение над 3000 лв.
Вдигането на максималния праг ще засегне над 200 хиляди души на трудов договор и още хиляди самоосигуряващи. В IT сектора около 50 000 са заетите с месечно възнаграждение над 3000 лв.    ©  Надежда Чипева
Вдигането на максималния праг ще засегне над 200 хиляди души на трудов договор и още хиляди самоосигуряващи. В IT сектора около 50 000 са заетите с месечно възнаграждение над 3000 лв.
Вдигането на максималния праг ще засегне над 200 хиляди души на трудов договор и още хиляди самоосигуряващи. В IT сектора около 50 000 са заетите с месечно възнаграждение над 3000 лв.    ©  Надежда Чипева

Вдигането на осигурителните плащания на светлите добре платени служители с 15% явно е твърдо намерение на бъдещия финансов министър Асен Василев. Увеличението беше договорено в събота на коалиционните преговори и оттогава се подготвя критична позиция на IT компаниите. Тя дойде под формата на остра декларация, разпратена до парламентарно представените политически партии (но не и до медиите). Аргументите в нея срещу повишението започват от бързо, без обсъждане, при вече готови фирмени бюджети за догодина и път за изгонване на специалисти от страната. За икономисти и предприемачи има и друг аргумент - защо не се обсъди първо пенсионната система и да се вдигне сумата, която отива по лична пенсионна сметка. Стои и въпросът това ли е първата стъпка на новите управляващи, които иначе твърдят, че няма да вдигат данъчната тежест.

Според данни на НАП промените ще засегнат 208 хиляди души на трудов договор и още неясно колко хиляди самоосигуряващи се. Само работещите в техиндустрията са близо 50 000.

IT бунтът

В декларацията представители на големите браншови организации в IT сектора критикуват планираното увеличение.

"Смятаме, че анонсираното от г-н Асен Василев повишаване, за пореден път без никакъв диалог с най-засегнатите индустрии, представлява отказ от първоначално заявените позиции. Това е "промяна", но не в посока реформи, прозрачност, справедливост и още по-голяма ефективност и събираемост на дължимото към фиска, а към насаждане на несигурност и хаос", се казва в документа, който е подписан от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО), Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" (ИКТ Клъстер) и на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

Вероятно като реакция на документа в своя фейсбук профил Асен Василев обясни, че през годините максималният осигурителен доход е увеличаван с ръста на средната работнa заплата и че съотношението между двете дори е било по-високо от предлагания сега коефициент (2.3 по средната брутна заплата за предходната година). "Както казахме, няма да вдигаме данъците, но ще ги събираме. Без изключения", посочва Василев.

Непредвидимост и кратки срокове

Според представителите на IT сектора обаче непредвидимостта в решенията, касаещи данъчно-осигурителната система, са пагубни за конкурентоспособността на българската икономика. Една от основните им критики е срещу договореното влизане в сила на мерките след месец - твърде кратък срок за реакция от страна на бизнеса.

"Заявката на експертната група по финанси бе, че бюджетът за 2022 г. ще бъде приет в края на месец януари 2022 г. и сме на мнение, че е напълно неправилно в последния момент бизнесът да разбира каква ще бъде данъчноосигурителната рамка на страната", допълват компаниите. Според тях всяка компания вече е изготвила своя бюджет за 2022 г. и в много случаи става въпрос за стотици служители и създаване на допълнителна тежест от милиони левове, които не са предвидени към момента. Те цитират данни на НОИ, според които броят на работниците и служителите с начислен месечен облагаем доход от 3000 лв. и повече към месец август 2021 г. е 188 820, като заетите в IT сектора са 47 335.

Ако максималният доход се вдигне до 3450 лв., разходът за осигуровки ще се увеличи със 147 лв. на човек или общо до 1128 лв. на месец. От тях на теория 85 лв. на месец са допълнителният разход за работодателя, но на практика вероятно много от фирмите ще поемат цялата тежест, за да могат да запазят служителите си. В противен случай наетите ще взимат с 62 лв. по-малко месечно (виж графиката).

Според IT компаниите евентуалното увеличение ще се отрази и на самите висококвалифицирани работещи в индустрията и може да ги накара да търсят реализация в чужбина. "Благодарение на техните компетенции и умения, българската икономика има шанс да излезе от кризата по-иновативна, по-конкурентоспособна и дигитална. И вместо този модел да бъде поощряван от бъдещото управленско мнозинство в страната, той бива порицаван с по-високи осигуровки", се казва в декларацията.

В най-острата част от документа браншовите организации задават няколко конкретни въпроса към бъдещите управляващи за идеите им за борба със сивия сектор и реформиране на държавното осигуряване.

Колко точно ще бъдат засегнати

Делът на IT индустрията от българския БВП постоянно расте през последните години и е един от секторите с най-висока добавена стойност. Според тазгодишно проучване на компанията за набиране на софтуерни разработчици Noble Hire, средната нетна заплата в IT индустрията е 4120 лв. Възнаграждението зависи от заеманата позиция - ако за ръководните кадри то е около 9140 лв. на месец, за набиращите персонал е 2218 лв. В последния си засега доклад "Барометър" софтуерната асоциация БАСКОМ посочи като средна годишна брутна заплата в сектора 54.5 хил. лв., или около 4500 лв. на месец.

Извън тях в групата на плащащите високи осигуровки са хиляди мениджъри и служители на големи компании, самоосигуряващи се адвокати, доктори, консултанти и т.н. За всеки от тях промяната значи по-висок разход (по 150 лв. на месец на човек) в година на така или иначе висока инфлация, която яде доходите.

Погледнат по-едро, проблемът освен разхода има и по-важен ъгъл - за какво и къде отиват събраните суми. Накратко - те попадат в НОИ за плащане на сегашните пенсии и здравни разходи и много малка част (5 процентни пункта) в лична сметка. Затова пътят за вдигане и изчисляване на ясен прогнозируем механизъм за увеличение трябва да бъде предхождан от промяна на пенсионния модел. Както и регулацията на пенсионните фондове и усилване на контрола над тези от тях, които ползват ресурса за свои цели. Тази посока беше предложена на преговорите от ДБ, но остана без коментар от Асен Василев и не е заложена в коалиционното споразумение.

Обявяване на мярката, без да се проведат нужните разговори с бизнеса, будят притеснение

Иван Михайлов, управител на "Вистеон електроникс България" и председател на Автомобилния клъстер и Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии"



На фона на прогресивно увеличаващата се инфлация и борбата на компаниите с тази непредвидимост, и в комбинация с цените на електроенергията, както и войната за таланти, се задава още една пречка за сектора иновации. Дори и като отчитаме социалната значимост на повишаване на минималната заплата, остават много въпросителни за нетния ефект от повишаването на максималния осигурителен доход. Обявяване на мярката без да се проведат нужните разговори с бизнеса будят притеснение за начина на взимане на тези решения и срока за реакция на бизнеса.

В днешните условия на постоянно увеличаваща се конкуренция на пазара в национален, регионален и паневропейски мащаб, всяка стъпка в посока натоварване на компаниите има отрицателен ефект - първо, защото не се дава време на бизнеса да адаптира бизнес плановете си, а без предвидимост инвестиционният климат се влошава. На следващо място тази стъпка засяга не само фирмите, но и служителите, а това са хората, формиращи средната класа на страната и тези с най-високи очаквания към управляващите. Стремежът на почти всички правителства в глобален аспект е да насърчават и подпомагат иновативните компании, а в момента можем да станем свидетели на обратното в България.

За "Вистеон електроникс България" мярката ще засегне 698 човека от 800.