Максималният осигурителен праг ще се вдигне, но от средата на годината

С колко точно - ще стане ясно след изработването на механизма за увеличението му

Първоначалната идея на министъра на финансите Асен Василев беше увеличението с около 15% да влезе в сила от началото на следващата година © Цветелина Белутова

Вера Денизова

Финансовият министър Асен Василев все пак е направил малка отстъпка по темата за максималния осигурителен праг - увеличението му е отложено за средата на 2022 г. Това става ясно от окончателния текст на коалиционното споразумение за съставяне на правителство. В него в частта на законодателната програма е записано, че максималният осигурителен доход трябва да бъде обвързан с определен коефициент към средната работна заплата, след консултации със социалните партньори. За целта обаче е нужна промяна в Кодекса за социално осигуряване, а тя е планирана да бъде направена до средата на следващата година.

Така IT секторът, който е един от най-засегнатите от промяната, ще има няколко месеца да се подготви и да преразгледа бизнес плановете си. Всъщност това беше и най-голямото притеснение на компаниите - че промяната ще се случва в последния момент при вече готови фирмени бюджети.

Какво се променя

В коалиционното споразумение е записано още: "С цел запазване на данъчните нива максималният осигурителен праг да се определи въз основа на анализ и на база историческите нива на съотношение към СРЗ (средна работна заплата - бел. ред.) през последните 5 години." Предложението на Василев по време на преговорите беше този коефициент да е 2.3. Все още няма окончателни данни за 2021 г., но ако се вземат тези към септември, както и усреднените данни за предходните четири години, по-скоро би се получил коефициент 2.2. Което пък означава,че прагът може да се увеличи с по-малко от първоначално пресмятаните 450 лв.

Новият механизъм трябва да бъде обсъден и приет до средата на 2022 г. Тогава се планира и актуализация на бюджета, която трябва да отчете резултатите от анализите на другите експертни групи (например за пенсиите, за промяна в начина на финансиране в някои други обществени сфери).

НАП започва проверки на фирми с големи материални запаси

Националната агенция за приходите съобщи, че е изпратила предупредителни писма на 11 600 фирми в страната, които имат нелогично високи материални запаси. Общата им стойност е над 9 млрд. лв. От НАП твърдят, че всички тези дружества "поддържат материални запаси на значителна стойност в продължение на години, което противоречи на икономическата логика". Според приходната агенция е възможно част от тези стоки да са отдавна продадени без документи или да липсват по други причини. Получателите на писмото имат възможност да направят съответните счетоводни операции до края на годината, като начислят дължимия ДДС за липсващата стока и отразят това в годишните си декларации за облагане с корпоративни данъци за 2021 г. След това на най-рисковите дружества ще бъдат възложени инвентаризации - проверка от НАП, при която се описва цялото налично количество на стоките. При установени несъответствия ще започнат проверки и ревизии, обясняват от НАП.