Пазарът на труда в България

България още е сред страните с най-ниски разходи за труд в ЕС

Нетните възнаграждения за мениджърските позиции тук са по 7300 евро месечно, или пети в региона на Източна Европа, показва проучване на TPA Group

   ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Нетните възнаграждения за мениджърските позиции тук са по 7300 евро месечно, или пети в региона на Източна Европа, показва проучване на консултантската TPA Group.
  • Това се дължи на ниските данъци и осигуровки като дял от разходите за труд.
  • България е на дъното при нетните плащания към работещите в производства.

Ако търсите дестинация със сравнително евтина работна ръка на територията на ЕС, България все още отговаря на това условие. Страната се позиционира сред държавите с най-ниски разходи за труд в Източна Европа, показва проучване на "TPA Group Австрия" съвместно с консултантската фирма за персонал Kienbaum, предоставено на "Капитал". То обхваща данни за 2021 г. от 11 страни от региона плюс Австрия и анализира средните годишни разходи за възнаграждения (включващи заплата, дължими данъци, осигуровки, други плащания) на четири групи служители - управляващи директори, средни мениджърски позиции, т.нар. бели и сини якички.

Много от клиентите на TPA Group оперират на международно ниво и имат служители в различни страни. Това подтиква компанията да направи сравнителен анализ на разходите за труд в ключовите за тях държави от ЦИЕ, казва Клаус Бауер-Митерленер, партньор в TPA. Данъчният консултант отговаря за проучването заедно с Томас Ханедер, също партньор в TPA, и Волфганг Хьофле, експерт на TPA за заплатите и социалното осигуряване. "Връщането на изнесеното производство е актуалната фраза на деня - разходите за персонал играят решаваща роля тук наред с други фактори", добавя Томас Ханедер.

Къде е България

На ниво ЕС трудът излиза сравнително най-евтин за компаниите, опериращи в България и Румъния. Но това е типично и за останалите държави от Западните Балкани, разгледани в проучването - Албания, Черна гора и Сърбия. В другия край на класацията е Австрия, в която разходите за труд, при това с голяма разлика, са най-високи.

Макар трудът в България да е сред най-евтините от гледна точка на компаниите, когато става въпрос за нетни възнаграждения, страната се изкачва в класациите, особено при висшите и средните мениджърски позиции. Това се дължи основно на ниските данъци и осигуровки като дял от разходите за труд, което означава, че сравнително голяма част от това, което фирмата плаща за работна ръка, отива директно при служителите - между 65% и 85%. За сравнение - на другия полюс са Австрия и Словения, където между половината и 60% от разходите за труд на фирмите влизат в държавния бюджет. Сравнително ниските трудови разходи в България са предимство в привличането на инвестиции, а фактът, че по-голямата част от тях достигат пряко до служителите, прави крайното заплащане конкурентно на европейския пазар в категориите с традиционно по-високо заплащане.

Управляващи директори и среден мениджмънт

Разходите на компаниите за възнаграждения на висшия мениджмънт значително варират. На първо място е Австрия със средно над 330 хил. евро годишно, като изпреварва с 65% Чехия, която е втора. С най-ниски разходи (близо 93 хил. евро) е Албания, а разликата между нея и Чехия е по-малка, отколкото между Чехия и Австрия. Така освен Австрия, която във всички категории изпреварва с много, сред останалите страни стойностите са относително по-близки. България е на последно място по трудови разходи за управленски позиции сред страните в ЕС, включени в изследването, с близо 103 600 евро средно на година, но след нея са Сърбия и Албания.

Именно в тази категория най-ясно се проявява предимството на България от ниските данъци и осигуровки, тъй като най-високоплатените позиции са най-облагодетелствани от тавана на осигурителния доход, който тази година бе повишен до 3400 лв. Така по нетни заплати в тази категория страната ни се изкачва до пето място с около 7300 евро месечно, тъй като най-голяма част от разходите на фирмите за труд достигат до портфейла на служителя - 85%. За сравнение - Словения отива значително по-надолу в класацията по отношение на нетното заплащане. Данъците и осигуровките там представляват значителна част от разходите за труд на компаниите, което стопява крайната заплата, получавана от изпълнителните директори, до едва 41%.

Сред служителите, ръководещи различни екипи и отдели в компаниите, подредбата на страните по разходи за труд приблизително се запазва, но сумите спадат до между наполовина и една четвърт от тези за управляващите директори. В тази категория отново последните места заемат страни от Западните Балкани - Албания и Черна гора. Изпреварват ги Румъния, България и Сърбия с почти равни стойности. И тук България може да се похвали с най-голям дял на нетните заплати от общите трудови разходи - 78% при около 50% в Австрия и Словения. Благодарение на сравнително ниските разходи за осигуровки България отново се изкачва до пето място сред изследваните страни по нетно възнаграждение с близо 3060 евро на месец.

Бели и сини якички

При кадрите, изискващи специфично ниво на квалификация и често работещи в офиси (т.нар. бели якички), разходите за труд очаквано са по-ниски от тези на ръководните позиции, като варират между 40 и 60% от брутните възнаграждения за средния мениджмънт. Разходите за наемане на тази категория служители в Австрия изпреварват двойно тези в Чехия, а в дъното е Албания, където показателят е едва две трети в сравнение с предпоследната страна - Румъния. Сърбия и България също остават в долната част на диапазона.

Ако сравним обаче нетните заплати, България отново леко се изкачва в класацията. Показателят достига 1330 евро месечно и надминава Полша и Черна гора. Това отново се дължи на факта, че по-голяма част от разходите за труд са пряко възнаграждение за служителите. Последна остава Албания с 816 евро нетна месечна заплата.

В сферата на информационните технологии класацията за разходите за труд приблизително се запазва, но стойностите във всички страни са по-високи с между 2 и 12% спрямо средните разходи за т.нар. бели якички. В България тази разлика е 7%.

Разходите за работна ръка в интензивните на физически труд сектори (т.нар. сини якички) са значително по-ниски от тези в секторите с висококвалифицирани кадри. Те варират от една трета от заплатите на белите якички в Албания и България до 51% в Словения. Най-високи са в Австрия, а на втора позиция излиза Словения. С най-ниски разходи за труд след България са само Румъния, Черна гора и Албания.

При нетното заплащане България губи предимството си в сравнение с другите категории работни позиции и с малко над 430 евро на месец остава сред страните с най-ниски чисти възнаграждения. Най-голям дял от трудовите разходи отиват пряко за служителите в секторите на сините якички в Албания - близо две трети, в сравнение с 55% в Словения и Сърбия.

Предимство или недостатък

Проучването разглежда и какъв е ефектът на данъчно-осигурителната система в дадена държава върху възнагражденията. В Австрия и Словения, където има прогресивно подоходно облагане и висок таван на социалноосигурителния доход, нетните заплати растат като дял от разходите за труд при по-ниско платените категории. Обратно, в България, Сърбия и Албания благодарение на плоския данък от 10% и сравнително нисък максимален осигурителен праг високоплатените служители печелят не просто повече от нископлатените в реално изражение, но и получават по-голям дял от общия разход за труд на компанията.

Трябва да се имат предвид и разликите в цената за поддържане на стандарта на живот в отделните страни. По последни данни на Евростат от 2020 г. за ценовия индекс за потребление на домакинствата ценовото ниво в България е приблизително наполовина на това в Австрия. Толкова е и разликата в нетната заплата на мениджърите в двете страни. Подобно, ценовият индекс в България е 74% от този в Чехия, а българската мениджърска заплата нетно е около 70% от чешката. В крайна сметка може да се окаже, че мениджърите в България могат да си позволят не по-лош стандарт на живот от тези в Австрия и Чехия. Това обаче не важи за обикновените работници.

Ниските разходи за труд са предпоставка за повече чужди инвестиции. Неслучайно България и Румъния са дестинация за изнасяне на операциите на мултинационални корпорации. Освен с ниските разходи за труд двете страни се ползват и с предимството на членството си в Европейския съюз. Съществено условие за привличането на чужди компании обаче остава и наличието на кадри с необходимите квалификации, каквито в България според проучването на TPA са в недостиг.