Данъчно облагане на инвестиции във финансови инструменти в чужбина

Най-честите въпроси свързани с данъците върху инвестициите на чужди борси, кога и как следва да бъдат декларирани

Shutterstock    ©  Shutterstock
Авторът е адвокат в адв. дружество "Димитров, Петров & ко." Eксперт с опит в данъчното право, капиталови пазари, административно право и процесуално представителство. Активно консултира физически и юридически лица, опериращи в сектора на криптовалутите, по данъчни и регулаторни въпроси.

През последните години инвестирането на чуждестранните капиталови пазари стана все по-достъпно за непрофесионалните инвеститори. С развитието на финтех индустрията търговията на големите фондови борси вече е на няколко клика разстояние от потребителите. Поради това се наблюдава все по-висок интерес от страна на физическите лица непрофесионалисти към тази форма на инвестиране.

Част от доходите, реализирани от тази дейност, подлежат на данъчно облагане в България. С настоящото ще се опитаме да дадем разяснение по някои от основните въпроси, касаещи данъчното облагане на доходи от инвестиции във финансови инструменти в чужбина.

В общото понятие "финансови инструменти" се включват акции от акционерни дружества, дялове от колективни инвестиционни схеми (взаимни фондове), други инвестиционни фондове, както и дялове от други видоведружества (например ООД). Когато законът предвижда специален режим за някои от тях, ще ги разгледаме отделно.

  • Кои доходи от инвестиции във финансови инструменти в чужбина са облагаеми?

Инвестирането във финансови инструменти в чужбина би могло да доведе до 2 основни вида доходи:

  • печалбапри продажба на финансовите инструменти на по-висока от покупната цена
  • доходи от разпределена печалба (дивиденти) по притежаваните от лицето финансови инструменти (най-често акции).

В общия случай и двата вида доходи са облагаеми с данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съществува едно важно изключение от това правило, касаещо търговията с финансови инструменти. С цел стимулиране на инвестициите в капиталовите пазари ЗДДФЛ изключва от облагане доходите от търговия с финансови инструменти на регулираните пазари в Европейския съюз (ЕС) (например Франкфуртската, Миланската и други фондови борси). Предвид това, на облагане ще подлежат единствено печалбите, реализирани на регулирани пазари извън ЕС (най-често в практиката това е САЩ) или от сделки с финансови инструменти, които не се търгуват публично.

Обръщаме внимание, че от 1.01.2021 г. Обединеното кралство престана да бъде част от ЕС. Поради това, ако са извършени сделки на регулираните пазари там (например Лондонската фондова борса), печалбите от тяхсе облагатс данъци. Извън изключението остават и доходите от дивиденти. Получените дивиденти са облагаеми в България, независимо дали са разпределени от дружество, чиито акции или дялове се търгуват на регулирана борса в ЕС.

  1. Как се облагат печалбите от търговия с финансови инструменти в чужбина?
  2. Ако печалбите от сделки не попадат в горното изключение, ЗДДФЛ определя два режима на облагане на доходите от сделки с финансови инструменти в зависимост от това дали:

    • сделките се извършват спорадично и като странична дейност или
    • се извършват по "търговски начин" (по занятие).

Текстът на закона не дава ясни критерии и не определя точно значението на израза "по търговски начин". Определението на това понятие извличаме от практиката на НАП и съда. Най-общо по търговски начин означава определена дейност (в случая сделки с финансови инструменти) да бъде извършвана системно от физическото лице (по занятие), като е насочена към реализирането на регулярни печалби. Ако например сделките се извършват няколко пъти през годината и са насочени повече към инвестиции, отколкото към спекулативна търговия, те не би следвало да се считат като извършвани по занятие и по търговски начин.

  1. Как се облагат доходите от сделките, когато не се извършват по търговски начин?
  2. Ако сделките с финансови инструменти се извършват спорадично и с инвестиционна цел, тоест като странична дейност - те ще се облагат като доходи от прехвърляне на права или имущество. В случаите на продажби или замени на финансови инструменти облагаемият доход е сумата от реализираните през годината печалби, намалена със сумата от реализираните през годината загуби. Печалбите и загубите се определят за всяка сделка поотделно, като от цената на продажба на конкретен финансов инструмент се изважда документално доказаната цена на придобиването му.

    Предвид изискването цената на придобиване да е документално доказана е добре да се съхраняват всички налични документи, свързани със сделките (например извлеченията, предоставени от съответната платформа за търговия). Тези документи могат да бъдат изисквани от органите на НАП в случай на бъдеща проверка. Ако не са налице документи, доказващи на каква цена са придобити продадените финансови инструменти, ще се приеме, че цената на придобиване е 0, което ще увеличи данъчните задължения.

    Ако резултатът е положителен, е налице печалба, а ако е отрицателен - загуба. Положителната сума от всички сделки през годината се облага с 10% данък.

Например: През 2021 г. на Нюйоркската фондова борса са закупени 10 акции на компанията Х за 100 лв. Същите акции са продадени по-късно през 2021 г. за 1000 лв. - резултатът от тази сделка е печалба от 900 лв.

Едновременно с това са закупени 20 акции на компанията Y за 600 лв. По-късно през годината те са продадени за 200 лв. поради спад в цената - резултатът от тази сделка е загуба от 400 лв. В този пример годишната данъчна основа на дейността би била 500 лв. (900 лв. печалба - 400 лв. загуба). Дължимият данък би бил 50 лв. (500 лв. х 10%).

Реализираните по този начин доходи се декларират в годишната данъчна декларация, която следва да бъде подадена не по-късно от 30 април на следващата година (в примера - 2022 г.) в офис на НАП или електронно през портала за електронни услуги на НАП.

  1. Облагат ли се замените между финансови инструменти?
  2. Такава хипотеза е рядкост в практиката, но отбелязваме, че законът определя и печалбите от замени като облагаеми по реда, описан по-горе в т.3.

    1. Как се декларират сделките с едни и същи финансови инструменти, придобити на различни цени?

Тъй като цената на различните финансови инструменти се променя почти ежедневно, е възможно един и същ инструмент да е бил закупен на различна цена. В тези случаи при продажбата му стои въпросът коя цена на придобиване трябва да се вземе предвид при изчислението на резултата.

Например: Закупени са 100 акции от компанията Х за единична цена 5 лева. По-късно са закупени още 50 акции от компанията Х на единична цена 7 лева. На следващ етап са закупени още 70 акции от компанията Х на единична цена 4 лева. Преди края на годината са продадени 90 акции на тази компания за единична продажна цена 10 лева.

За подобни случаи законът определя, че цената на придобиване е т.нар. средно претеглена цена. Тя се изчислява, като се раздели общата покупна цена за всички сделки с дадения финансов инструмент на общия брой закупени единици. В примера, който дадохме, среднопретеглената цена ще се изчисли:

Следователно за целите на деклариране на дохода от сделката ще се приеме, че цената на придобиване на 1 акция от компанията Х е 5,14 лв. Продадените 90 акции ще се считат като закупени за 462,60 лв. (90 х 5,14 лв.). След това резултатът от сделката се определя по общия начин, като от продажната цена 900 лв. (90 х 10 лв.) извадим покупната 462,60 лв. и разликата от 437,40 лв. ще участва при определяне на данъчното облагане.

  1. Как се облагат доходите от търговия с финансови инструменти, извършена по занятие (като едноличен търговец)?

Ако сделките с финансови инструменти се извършват по занятие (редовно) с цел печалба, те ще се облагат като печалби от дейност като едноличен търговец, дори и лицето да не е регистрирано като такъв в Търговския регистър.

В този случай данъчното облагане се извършва подобно на търговските дружества - по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъчната основа за облагане е годишната печалба, реализирана от дейността, която се облага с 15 данък. Данъкът се определя и декларира до 30 септември на следващата година. Наред с това за лицето ще възникне и задължение за осигуровки за печалбата до 36 000 лв., колкото към 31.12.2021 г. е таванът на осигурителния доход.

Подобно на ЗДДФЛ, ЗКПО също предвижда, че печалбите от сделки с финансови инструменти, реализирани на регулираните пазари в ЕС, са необлагаеми. Следователно и този ред се предвижда, единствено за търговията по занятие на финансови инструменти, попадащи извън освобождаваното.

  1. Декларира ли се притежанието на финансови инструменти в чужбина?
  2. ЗДДФЛ определя, че лицата следва да декларират в годишната си данъчна декларация притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина. Това са случаите, при които акциите и дяловете са закупени, но към 31 декември на съответната година не са продадени. С декларирането на тези два вида финансови инструменти не се начисляват задължения за данъци, а единствено се предоставя информация на НАП.

Притежаваните акции и дялови участия в чужбина се посочват в Приложение №8, част 1 от годишната данъчна декларация. Формулярът на декларацията изисква да бъдат посочени:

  • държава
  • брой на акциите или дяловете
  • дата на придобиване
  • цена на придобиване във валута и в левове (за превалутирането следва да се използва курсът на БНБ за съответната дата).

Задължението за деклариране се прилага към всички притежавани акции и дялове в чужбина, независимо дали са търгувани на регулиран пазар или не.

  1. Как се облагат доходите от получени дивиденти от чужбина?
  2. ЗДДФЛ определя, че доход от дивидент представляват всички доходи от акции или дялове на други видове дружества. В определението се включват както дивидентите, разпределени от български дружества, така и от чуждестранни.

Както коментирахме, доходите от дивиденти са облагаеми с данък при всички случаи - независимо дали са от акции, търгувани на регулирани пазари в ЕС, или не. Данъчната основа за облагане на получените дивиденти е брутната сума, определена с решението на дружеството за разпределяне на дивидент. Тоест в данъчната основа се включват и данъците и таксите, платени в чужбина.

Данъчната ставка за облагане на доходите от дивиденти е 5%. Дължимият данък върху доходите от дивиденти следва да бъде деклариран с годишната данъчна декларация и платен най-късно до 30.04 на следващата година. Доходът се посочва в Приложение №8, Част IV към годишната данъчна декларация.

  1. Може ли да бъде приспаднат данъкът върху дивиденти, платен в чужбина?
  2. В повечето случаи доходите от дивиденти подлежат на данъчно облагане и в държавата, в която се изплащат. Следователно изплатените суми е възможно първо да бъдат обложени с данък при източника (на англ. withholding tax) в държавата на дружеството платец и впоследствие с 5% данък в България.

    В тези случаи възниква въпросът дали е възможно вече платеният данък в чужбина да бъде приспаднат от данъчните задължения в България. В почти всички случаи приспадането на данъка, платен в чужбина върху доходи от дивиденти, е допустимо. Начинът, по който приспадането може да бъде извършено, зависи от това дали България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със съответната държава и ако да - какъв режим предвижда тази спогодба. Тук ще разгледаме най-често приложимия метод за приспадане на платен данък, предвиден в повечето спогодби, сключени от България (включително и със САЩ) - т.нар. обикновен данъчен кредит. Този метод се прилага и в случаите, когато няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със съответната държава.

Когато методът на обикновения данъчен кредит е приложим, лицето има право да приспадне от данъчното си задължение в България платения данък в чужбина. Сумата, която може да се приспадне обаче, не може да надвишава размера на българския данък.

Ще илюстрираме приложението на метода с 2 примера. Обръщаме внимание, че стойностите на данъка в чужбина са посочени единствено за целите на примерите.

Пример 1: Българско физическо лице е получило 100 лева дивидент от притежавани от него акции в щатското дружество Х. Преди изплащане на дивидента е удържан 10% данък в САЩ, или доларовата равностойност на 10 лева. В този пример лицето би дължало в България 5 лв. данък (5% върху получената брутна сума от 100 лв.). Тъй като спогодбата със САЩ определя, че се прилага методът на обикновения данъчен кредит, лицето може да приспадне платеният в САЩ данък (10 лв.), но не повече от размера на българския данък (5 лв.).

Лицето ще декларира дължим данък в България от 5 лв., от които ще приспадне допустимия максимум от 5 лв. данък, платен в САЩ. Следователно данъкът за заплащане в България в този пример би бил 0 лв. (5 лв. български данък - 5 лв. щатски данък).
Пример 2: Българско физическо лице е получило 100 лева дивидент от притежавани от него акции в дружеството Y, регистрирано в Каймановите острови. Преди изплащане на дивидента е удържан 3% данък в Каймановите острови, или 3 лева.

България няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Каймановите острови. В този случай ЗДДФЛ определя, че също ще бъде приложим методът на обикновения данъчен кредит.

Лицето ще може да приспадне платените в чужбина 3 лв. данък от българските си данъчни задължения. В този случай таванът на допустимата за приспадане сума не е достигнат, тъй като примерната ставка на данъка в Каймановите острови е по-ниска от българската.

Следователно лицето ще декларира дължим данък в България от 5 лв. (5% от брутния размер на дивидента), от които ще приспадне 3 лв. данък, платен в чужбина. Данъкът за заплащане в България в този пример би бил 2 лв. (5 лв. български данък - 3 лв. данък в чужбина).

Приспадането се извършва с декларирането на доходите от дивиденти в чужбина в Приложение №8 към годишната данъчна декларация. Законът изисква към декларацията да се представят и доказателства за платения в чужбина данък.