Властта рязко вдига пенсиите с фокус върху минималната

Тези промени изкривяват още повече пенсионната система, защото не отчитат индивидуалния принос

От 2016 до 2021 г. минималната пенсия е нараснала с над 80%, а средната - с една трета
От 2016 до 2021 г. минималната пенсия е нараснала с над 80%, а средната - с една трета
От 2016 до 2021 г. минималната пенсия е нараснала с над 80%, а средната - с една трета    ©  shutterstock
От 2016 до 2021 г. минималната пенсия е нараснала с над 80%, а средната - с една трета    ©  shutterstock
Темата накратко
  • Правителството обеща ръст на пенсиите и други промени в системата, които за половин година ще струват още 1.5 млрд. лв.
  • Заради социални и политически причини от години минималната расте много по-бързо в сравнение с останалите
  • Всичко това означава повече разходи и по-голям дефицит в системата за години наред

Още когато през 2020 г. правителството на ГЕРБ обяви, че ще изплаща по 50 лв. на месец на всеки пенсионер като временна ковид мярка беше ясно, че тя ще се превърне в постоянна. Причините - нека бъдем откровени - са чисто политически. Пенсионерите са значителен електорален блок и едва ли би се намерил политик, който би обявил, че изведнъж тази група от 2 милиона ще вземат по-малко.

Така на няколко пъти в последната година и половина т. нар пенсионни добавки бяха първо продължени, след това увеличени, част от тях "вкарани" в основната пенсия, а друга се изплаща и в момента. Правителството вече даде заявка, че от 1 юли предстои ново увеличение на пенсиите, което на практика цели да узакони сега изплащаните 60 лв. и да компенсира част от растящата инфлация. В резултат - по думите на социалния министър Георги Гьоков, минималната пенсия ще е нараснала с 55% само за последните 12 месеца.

Проблемът е, че тези промени изкривяват още повече пенсионната система, защото не отчитат индивидуалния принос, т.е. внесените осигуровки от всеки. Поне на теория платеното и продължителността на внасяне определят каква пенсия ще получава след това всеки работещ. През годините обаче политиците променяха многократно някои настройки в системата по чисто популистки съображения. И оставиха трайно впечатление, че няма значение на каква сума се осигуряваш, защото пенсията ти ще зависи от това кой е на власт.

В допълнение - всички тези промени се отразяват и на публичните финанси. Те водят до още по-голям дефицит в субсидирания от данъци бюджет на Държавното обществено осигуряване.

Уж с 20%, но не съвсем

По закон всяка година на 1 юли всички пенсии се осъвременяват по т. нар. швейцарско правило - с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Т.е. този юли всички пенсии трябваше да бъдат индексирани с 6.1%. Вместо това обаче управляващите гръмко обещаха много по-щедър процент - над 20%, с идеята, че инфлацията през последните месеци расте много по-бързо и трябва да се компенсира поне отчасти, защото пенсионерите са една от най-уязвимите групи в обществото и доходите им са ниски.

Все още няма конкретни текстове, но от обясненията на представители на правителството стана ясно, че номиналният ръст на пенсиите няма да е с 20%. Не е и логично да има такова голямо увеличение - и сега бюджетът на държавата е заложен на минус от 4.1% от БВП, а фонд "Пенсии" е на хроничен многомилиарден дефицит и разчита на доплащания. Затова и идеята е тези 60 лв. на месец, които се взимат като добавка от всеки пенсионер да станат част от основната му пенсия, а средното осъвременяване да е с 10%. Т.е. ако един човек през юни е получавал 500 лв. и сумата включва пенсия плюс 60 лв. ковид добавка), през юли няма да се разпише срещу 600 лв., а срещу 544 лв. Гьоков обясни пред БНТ, че с прилагането на този подход за по-ниските пенсии увеличението ще стигне до 26%, а за по-високите, например за тези от 1000 лв., ще бъде с 16%. Сметките са приблизителни - колко точно ще е номиналното увеличение на всеки зависи от неговите индивидуални пенсионни показатели.

В крайна сметка управляващите обещават минималната пенсия да стане 467 лв. при 370 лв. в момента (с добавката - 430 лв.). И тук е един от проблемните моменти - през последните години по чисто политически причини и със социални мотиви минималната пенсия расте много по-бързо в сравнение с останалите. "Все още няма точни оценки, но около 60% от пенсионерите в България ще получават една и съща пенсия - минимална. Това е резултат от пипането на модела, в който имащият най-малкия принос и аз, който работя 20-25 години, взимаме едни и същи пенсии. Това удря в доверието на осигурителната система", казва пред БНР Иван Нейков, бивш социален министър и директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

Наличните данни са до края на 2021 г. и те показват, че за период от 6 години - между 2016 и 2021 г., минималната пенсия за стаж и възраст е нараснала с над 80% до 300 лв., а средната - с една трета до 470 лв. Така през 2021 г. почти 35% от пенсиите за стаж и възраст са били минимални. За сравнение - през 2016 г. този процент е бил 15% по данни на НОИ. С готвените промени тази ножица ще се разтвори още повече и е много вероятно да достигне цитираните от Нейков 60%.

Подобни политики винаги се представят като социални мерки, но в същото време допълнително намаляват и без това крехката връзка между осигурителните вноски, плащани от всеки, докато работи, и крайната пенсия, която взима. Тази връзка се губи и при минималната пенсия за непълен осигурителен стаж (минимум 15 години), която е определена на 85% от минималната пенсия за стаж и възраст. От гледната точка на принос към системата, това е несправедливо - през 2022 г. необходимият осигурителен стаж, за да бъде отпусната нормална пенсия, е 39 години и 2 месеца при мъжете и 36 години и 2 месеца при жените. И тази възраст ще продължи да расте.

Какво ще се случи от 1 октомври

Управляващите обещават още една промяна в пенсиите от 1 октомври. Пред БНТ Гьоков заяви, че тогава ще бъде направено преизчисление на пенсиите, като за всяка година след 2008 г. те ще се се увеличат със 100% от ръста на инфлацията или осигурителния доход в зависимост от това кой показател е по-висок. По предварителни изчисления това ще засегне около 770 хил. пенсии, като идеята е да се намали разликата между хората, които са с една и съща професия и осигурителен доход и стаж, но са се пенсионирали в различни години.

Според Гьоков повишението на пенсиите от 1 юли и преизчислението им от 1 октомври ще струва около 1.5 млрд. лв. през 2022 г.

Всичко това означава повече разходи и по-голям дефицит в системата за години наред. И то на фона на все по-влошаваща се демография, която в общия случай означава все по-малко работещи в бъдеще. В един от своите последни бюлетини НОИ разглежда ефекта от мерките от края на 2021 г., когато пенсиите бяха увеличени средно с около 12% и освен това беше решено да се изплащат и добавки. "В дългосрочен план пакетът от мерки води до трайно увеличение на разходите за пенсии - както в абсолютен размер, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Ефектът ще отслабва, достигайки 1.2 пункта от БВП след 2025 г.", се посочва в доклада. В последните години разходите за пенсии годишно са около 8-9% от БВП.

Тези изчисления обаче не включват промените, планирани за тази година. Пред bTV финансовият министър Асен Василев обясни, че дефицитът на НОИ ще се върне на 50% - т.е. половината от парите за пенсии ще идват от осигуровки, останалата част ще бъде прехвърлена като трансфер от държавния бюджет. Това, по думите на самия Василев, "не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България".

Всъщност така и не стана ясно откъде ще дойдат парите за тези промени. Вероятно тази година управляващите ще разчитат на високата инфлация, която все още "носи" и по-големи приходи. Капиталовите инвестиции също не се изпълняват, така че и там има резерви, които могат да се пренасочат към пенсиите. Въпросът е, че веднъж направени, тези разходи не могат да се съкращават и се прехвърлят и към следващите години. В същото време Брюксел вече предупреди България, че в последната година ръстът на текущите държавни разходи е твърде голям.

"Натискът за по-нормални пенсии ще расте и според мен все още не сме на върха на тази крива. И това ще доведе до по-малко средства в бюджета за други неща. Въпросът е дали няма да има натиск за реформа на пенсионната система в посока всеки да има достоен живот, а не да зависи само от приноса към системата", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него в момента разходите за пенсии са по около 1 млрд. лв. на месец. "Не може хем да отчиташ индивидуалния принос на всеки към системата, хем да вдигаш с по-голяма скорост ниските пенсии. Затова ние трябва като общество и политици да решим кое от двете искаме", допълва икономистът.

Всъщност управляващата в момента четворна коалиция обеща цялостна реформа на системата. Така че дебатът за това - да се надяваме - предстои. Бързи и лесни решения за пенсиите обаче няма.

Как се изчисляват пенсиите

Формулата за изчисление на пенсията на всеки включва няколко показателя. Тя се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по осигурителния стаж и индивидуалния коефициент на лицето. Този коефициент се изчислява по "старата" или по "новата" методика в зависимост от това кога е отпусната пенсията. По старата човек може да избере три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., като коефициентът се определя на базата на съотношението между средномесечния му осигурителен доход за тези три поредни години и средномесечната работна заплата за страната за същия период. От 1 януари 2019 г. формулата за изчисляване на пенсиите се промени, като отпадна възможността за избор на доход от "трите най-добри години". По тази нова методика индивидуалният коефициент се определя като съотношение между месечния осигурителен доход на бъдещия пенсионер и средния осигурителен доход за страната за същия месец, а всяка година осигурителен стаж от 25 декември 2021 г. има тежест от 1.35%.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Докато всичко е общо, така ще е. Когато системата стане индивидуална, а не солидарна, всеки ще получава колкото е внасял. Но това не изнася на никого, от когото зависи.

    Нередност?
  • 3
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Само държавите могат да плащат пенсии... останалото е лични инвестиции и участия дотам, докъдето ти стига акъла и възможностите..
    Закриване на ЧПФ и трансформирането им във взаимни... с изплащане на цялата натрупана сума при пенсиониране...

    Хората, особено БГ пенсионерите, се дразнят, че украинскита бежанци, 60 х. от тях всъшност, жижеят безплатно на хотел / мутрите получават парите/, хранят ги, имат безплатно лекари, лекарства, транспорт тук дотам... а не са бедни... бедните са си в Украйна и Путлер ги бомбардира.... НО.. 1200 на глава... Кой БГ пенсионер може да иде на море, да не плаща престой, че и да го ранят.... БГ Пенсията си плаща ток, вода, храна, транспорт, лекарства, а личния го гледа накриво -пак ли ти бе... за направление... Във Вн например - може би имат спуснат план... да усмъртяват тия над 75, ако попаднат на операция... да не товарят здравната и НОИ системата...
    И тия български граждани са строили едно време страната... да дойде Ники Маус да им продаде БТКто, Гроздан да се съгласи.. за сребърниците, с които стартира Експат капитал... Заради 5 М. щип от Глобул.. хм.. Теленор...
    А гърците... техните пенсионери ... Гърция маляки измамници, същата балканско-руска корупция...
    Ямаха...солидарност... В Кипър ше пращат на.. море... пенсионерите си..
    БГ меринжея.... той за него дружбата е като слънцето и въздуха... за всяко живо същество... Г. Димитров, съден от Хитлер 33та...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал