Приходите от ДДС в НАП: средно по-високи, но с малко

Повече износ или нещо друго

Миналата година бюджетът финишира с 2.35 млрд. лв. повече (18.1% ръст) приходи от ДДС в сравнение с предходната година, но с почти 690 млн. лв. по-малко спрямо плана за годината. Разчетите за ДДС бяха увеличени в средата на миналата година по време на актуализацията на бюджет 2022 със 760 млн. лв. по предложение на ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" с цел след това да си гласуват и нови разходи.

От данните на двете приходни агенции - НАП и Агенция "Митници", става ясно, че неизпълнението идва основно от ДДС, събиран в страната или по сделки с ЕС. За цялата минала година събраният от митниците косвен данък (т.е. ДДС от внос от страни извън ЕС) расте с 2.68 млрд. лв., или с невижданите почти 60% спрямо 2021 г. Това е и своеобразен исторически рекорд, отчетен след влизането на България в Европейския съюз. И се обяснява от Министерството на финансите с "възстановяването на бизнес активността, нарастването на цените на основни суровини, повишението на количествата на стоките, внасяни от трети страни, повишаването на събираемостта, подобрения митнически контрол и надзор".

В същото време ДДС от сделки в страната и в държави от ЕС (т.е. този, който се събира от НАП) е с 3.9% по-малко спрямо предходната година. Тук обаче има и една особеност - ако дадена компания внася нещо, тя дължи ДДС на входа при Агенция "Митници", но ако излезе на възстановяване, което често се случва при последващ износ, си търси надвнесения данък от НАП. С тази особеност в месечния бюлетин за изпълнението на бюджета от Министерството на финансите обясняват и спада в приходите на НАП от ДДС. "Основната причина за забавянето при този данък е значителният ръст на възстановения ДДС, включително и поради ръста на износа", посочват от ведомството на Росица Велкова. Евростат отчете, че българският износ е пораснал с 39% през 2022 г. на годишна база, което поставя страната на първо място в целия ЕС.

Повече данни обаче няма, т.е. дали събраният ДДС е малко на фона на високата инфлация, потребление и икономически ръст или не, със сигурност знае само НАП.

Новите данни на НАП

За тази година официални и подробни данни как върви изпълнението на приходите има само за януари. И те показват, че събраният ДДС е със 106 млн. лв. по-малко спрямо януари 2022 г. Минусът идва отново от ДДС от вътреобщностна търговия. В бюлетина за изпълнението на бюджета от финансовото ведомство обясняват отново, че това е "в резултат на по-високия размер възстановен данъчен кредит".

В понеделник данъчните съобщиха, че постъпленията в НАП към 17 март са над 6.4 млрд. лв., което е със 752 млн. лв., или близо 13%, повече спрямо същия период на миналата година. Събраният ДДС е близо 2.6 млрд. лв. И "въпреки намалената ставка на данък добавена стойност за някои стоки и услуги от 20% на 9% постъпленията от ДДС в бюджета бележат ръст с 9%, което се равнява на 211 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година", посочват от НАП.

От данните става ясно и друго - че най-голям е ръстът при приходите от осигуровки. "Приходите от осигурителни вноски към 17 март надвишават 2.7 млрд. лв., което е с над 425 млн. лв., или 18.5%, повече спрямо първите два месеца и половина на миналата година", посочват от НАП. Обяснение може да се търси в данните на НСИ - според тях през миналата година нетната заплата е пораснала с 13%.

Събраният от НАП данък върху доходите на физически лица към 17 март е близо 742 млн. лв., корпоративен данък - 57.2 млн. лв., като не са дадени числа за сравнение от преди година. И двете числа стоят твърде скромни на фона на първите три месеца на миналата година - към края на март 2022 г. приходите от данък печалба са 158.6 млн. лв., а върху доходите на физическите лица - почти 1.1 млрд. лв.

Без пълни данни анализът е труден. Заради данъчната тайна е невъзможно да се получи и информация кои са фирмите с най-големи суми възстановен ДДС. Затова изводът дали се справя НАП не може да се направи. Но вероятно винаги може и по-добре.