Не можем да си говорим

Точно седмица преди новото служебно правителство да поеме властта, министерството на икономиката раздаде договори, с които предостави близо 96 млн. лв. европейски субсидии за въвеждане на иновации в предприятията. Тъй като беше първата поръчка от доста време по "Конкурентоспособност и иновации", интересът беше значителен.

Процедурата беше открита още в края на 2015 г., а предложения се подаваха до началото на април миналата година. Няколко месеца по-късно стана ясно, че оценката очевидно се бави и се появиха първите сигнали, че има проблем с електронната система. Когато излезе списъкът с отхвърлени предложения, стана ясно че огромна част от тях са изпитали затруднения с криптирания електронен подпис (КЕП). Всеки комплект документи трябва да бъде подписан с такъв, за да бъде приет от системата.

Някои от подалите предложения са подписали с подпис, който са заключили по такъв начин, че да може да бъде отворен само от тях. Други пък са подали само подпис, без прикачени документи. И в двете групи има компании, които твърдят, че вината не е тяхна, а на системата. От управляващия орган твърдят, че проблемът не е в тях. Но нещо, което би могло да се размине с две телефонни обаждания, се превръща в огромен проблем.

Чл. 6 от споменатото постановление 107 гласи, че "цялата комуникация по електронен път между кандидатите и управляващия отговор" се осъществява само през обединената система ИСУН, в която се подават и документите. Това, казват от програмата, връзва ръцете им и не им позволява да искат липсващите или заключени документи. Ситуацията е абсурдна, казват от фирмите.

оКЕПазена работа

За икономическото министерство проблем няма. "На този етап не считаме, че е налице пропуск от страна на управляващия орган, а този проблем се дължи по-скоро на недостатъчни познания и опит на кандидатите при боравенето с квалифициран електронен подпис", казват от програмата. Според ведомството въпросът засяга само "малък брой проектни предложения" и очевидно не заслужава внимание. Това не е точно така. Първо, преглед на списъка показва, че почти четвърт от всички кандидатствали са изпитали проблем с електронната система. Тъй като това е първата процедура с такова подаване, би трябвало администрацията да има готовност за подобен фалстарт и да има гъвкавост, достатъчна да разреши нередностите. В този случай позоваването на едно изречение от постановление освобождава от отговорност цяла една дирекция, като им позволява да си измият ръцете с фирмите, много от които са платили за проекти и са загубили време и усилия да кандидатстват.

Някои от отхвърлените компании ще съдят програмата. "Ино смарт клиникъл" например прави клинични изпитвания на нови лекарства като подизпълнител на т.нар. договорни изследователски организации (CRO), а идеята на проекта й е да въведе технология, която ще я изкачи на следващото ниво по веригата, така че да започне да работи директно с фармацевтичните компании. "Тази иновация би ни донесла по 1 млн. лв. на спечелен проект, има качествена разлика", обясни Ростислава Димитрова.

Затова те са подали жалба пред Административен съд София-град (АССГ) – веднъж по същество, затова че е изключена от състезанието, и веднъж с особено искане за спиране на процедурата, докато не се разреши въпросът.

Само четири дни след входирането на жалбата на 11 януари, два от които почивни, идва решението по особеното искане за цялата процедура. На закрито заседание се посочва, че публичният интерес, т.е. разпределянето на средствата по програмата, е над интереса на "Ино смарт клиникъл". Това е очаквано решение, защото ако спечели жалбата си, фирмата ще може да осъди министерството да й плати стойността на проекта, докато потенциалната загуба за програмата при спиране заради жалба, е цялата сума от 96 млн. лв.

От коментарите, които министерството прави до АССГ, става ясно, че причината за неуспешното качване на документите е, че е използван detached signature (вместо attached signature), а в такива случаи е възможно подписаният документ и подписът да не са едно цяло. Това обаче са технически детайли и Димитрова е категорична, че една платформа за отворено състезание трябва да работи еднозначно и да не изисква специални познания от потребителя. "Абсолютно скандално е, че системата работи по този начин. Това означава, че процедурата е компрометирана", казва Димитрова. Тя ще трябва да разчита на жалбата си по същество, за която обаче ще трябва да плати допълнителна сума като съдебна такса.

Бързане след забавяне

Позицията на министерството пред съда хвърля светлина и върху причината процедурата да се забави. Въпреки че при причините, давани на кандидатите за невъзможност да се искат нови документи, е и липсата на време, в писмото на икономическото ведомство до съда пише, че процесът на оценка по процедурата е бил удължен поради "обективни причини". Документът директно признава, че е имало "множество проблеми с отварянето на квалифицираните електронни подписи, с които са подписани проектните предложения". Забавянето се е дължало и на "включването на нови помощник-оценители – 27 на брой експерти от държавната администрация", както и на оттеглянето на част от оценителите. Очевидно тези процедури не са били непозволени, за разлика от искането на допълнителна информация.

Така на 20 януари договорите са раздадени. Фирмите, които са отхвърлени, вероятно разчитат да имат повече успех при следващи подобни процедури – нова такава за внедряване на иновации дори е предвидена за тази година. Остава и надеждата, че този път системата ще работи без дефекти.