С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 яну 2017, 11:17, 6162 прочитания

Еленор Шарпстън: За едно правителство е по-лесно да обвини ЕС, когато нещо не му харесва

Генералният адвокат в Съда на ЕС пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Присъствието на Генералния адвокат Еленор Шарпстън в България е събитие само по себе си. Това заяви българският съдия в Съда на ЕС Александър Арабаджиев при представянето на Шарпстън, която бе в България по покана на Българската асоциация по европейско право, за публична лекция на тема "Генералният адвокат като застъпник за справедливост" пред адвокати, съдии и студенти по право в зала Триадица на Гранд хотел София.

Еленор Шарпстън (Eleanor Sharpston) е Генерален адвокат в Съда на ЕС от януари 2006 г., преди това е била реферандер (съдебен помощник) в кабинета на генералния адвокат, и по-късно съдия в Съда на ЕС, сър Гордън Слин. Тя е професор по европейско и сравнително право в University College, Лондон; преподавател в юридическия факултет в Университета в Кеймбридж, a в миналото е била и адвокат. Еленор Шарпстън е удивителна личност с невероятно широка палитра от интереси и занимания. Тя свири професионално на цигулка и изнася концерти в люксембургската филхармония, капитан е на морски фрегати и има черен колан по карате, заяви при представянето ѝ съдия Александър Корнезов от Общия съд на ЕС. И се пошегува – затова аз никога не бих влязъл в спор с нея.

По време на двучасовата си лекция, която изнесе без никакъв признак на умора, г-жа Шарпстън направи впечатляваща презентация на няколко типа дела в СЕС, които поставят интересни правни проблеми по общозначими казуси. Като се започне от правото на гражданите да се запознаят с актовете на ЕС, които създават задължения и забрани за тях, което означава, че тези актове трябва да се публикуват – това е делото "Готфрид Хайнрих", след което ЕК бе принудена да публикува списъка с вещите, забранени за качване в самолет, за да не се използват като оръжие. Като се мине през дела за права на малцинствени "непопулярни" категории лица, търсещи убежище - като хомосексуални, заплашени от съд и затвор в родината си, за американски военен дезертьор, отказал да се върне на повторна операция в Ирак, защото смята, че там може да бъде въвлечен във военни престъпления, за задържан сериен дребен нарушител с няколко молби за убежище. Дела за достъп до съд в контекста на прилагането на "дъблинските критерии" и възможността да се обжалва решение за компетентната държава-членка, чиито власти трябва да разгледат искане за убежище. И се стигне до висящи пред Съда казуси дали забраната да се носи мюсюлманска забрадка е форма на пряка дискриминация или не. По всеки от тези казуси Еленор Шарпстън има оригинално становище, което е предизвикателство към Съда, но много често именно то е изцяло възприемано.

Становището й по последния казус, по дело на служителка на френска фирма в IT-сектора, която е била уволнена, защото отказала да сваля забрадката си, когато общува с клиенти, стана широко известно, включително и България, където медиите писаха за него. Според Еленор Шарпстън, да се изисква от мюсюлманка да бъде без забрадка на работното си място в частна фирма е форма на пряка дискриминация. "Нищо не показва, че тя не е можела да изпълнява задълженията си като инженер, защото е носила ислямска забрадка", пише в нейното становище. Тя признава правото на работодателя да изисква от служителите си определено облекло, ако то е подчинено на легитимна цел, но в случая няма легитимно обяснение защо се забранява забраждането. Интересното е че по сходен казус по друго висящо дело генералният адвокат Кокот стига да обратното заключение – че подобна забрана за носене на всякакви религиозни символи на работното място (т.е. не само на мюсюлманска забрадка) не е пряка дискриминация, а непряка, която би могла да бъде оправдана и следователно законосъобразна. Очаква се Съдът на ЕС да се произнесе и по двете дела до няколко месеца.
Каква е ролята на Съда и неговата практиката върху процеса на европейска интеграция?

Европейският съюз (ЕС) е творение на държавите членки – те са го създали и са го овластили. Държавите-членки заедно създават законодателството на ЕС и понякога правят компромиси в този процес, за да постигнат политическо съгласие. Търсенето на компромиси е важно в политиката, но това понякога довежда до създаване на двусмислени текстове. Рано или късно хората задават въпроса - какво означава този закон. И ролята на Съда на ЕС е да следи за приложението на законодателството и да обяснява - предимно на властите - какво точно означава текстът.


Не е работа на Съда да дава отговори, които да се харесат на всички. Понякога се случва държавите членки да не са доволни, понякога - институциите не са доволни, особено Комисията, понякога не са доволни отделните граждани, които имат отношение към казуса. Така че съдът е някъде по средата между различните групи.

Ние не сме политически съд, ние сме съд по правото и нашата мисия е да допринесем за спазването на закона, нито повече, нито по-малко.

Ние не сме например като Върховния съд на САЩ, който може да избира кои дела да разглежда, като ги селектира. Ние не можем да правим това, щом едно дело дойде при нас, ние трябва да го разгледаме, освен ако не е очевидно недопустимо. Това означава, че понякога даваме отговори на въпроси, които са доста чувствителни политически. Може би, ако имахме избор, не бихме давали отговор. Но ние отговаряме, защото това е нашата работа.



Европейската регулация беше един от аргументите в кампанията по Брекзит. Дали това е повод за размисъл?

Много неща се случиха в процеса на Брекзит. По очевидни причини няма да коментирам в детайли този процес, но мисля, че много неща бяха казани по време на кампанията и не всички бяха истина. Има много неща по отношение на регулациите, които е трудно да се обяснят на гражданите – какво представляват те и каква функция изпълняват.

От доста години, не само във Великобритания, но и много други държави се случва все същото - когато нещо не се харесва на правителството, то обвинява ЕС. Политически това е по-лесният начин за едно правителство, който му позволява да остане популярно с обяснението – вината не е наша, за всичко са виновни онези хора там. Понякога това не е съвсем вярно.

Не мисля, че трябва да се гледа на това като на някаква телевизионна игра по популярност, и Съдът не го третира така. Съдът е съд по правото, каквито казуси идват при него, такива решава. А естеството на казусите, които идват при него, е отражение на обществото, те засягат темите и въпросите, които са важни за обществото.

Така например в момента ние имаме много дела, които се отнасят до различни категории лица, търсещи убежище – по очевидни причини. Имаме много дела в материята за защита на потребителите. Имаме много дела относно договори за заем, пак по една ясна причина – по време на финансовата криза и непосредствено след нея хората са вземали пари назаем. Другояче казано – казусите отразяват проблемите, които преживяват отделните държави и гражданите.

В повечето случаи ние всъщност не решаваме конкретния спор, по повод на който сме сезирани от националния съд, ние просто помагаме на националния съд. Техен избор е дали да ни препратят делото, но конкретният спор остава за решаване при тях. Националният съд спира делото и отправя към нас въпрос или въпроси за това какво означава законодателството на ЕС по определен проблем. Ние им даваме нашия отговор, след което те възобновяват делото пред националния съд и го решават, защото това си остава тяхно дело, не наше.

Ние просто им помагаме в този своеобразен диалог да разберат какво означава правото на ЕС. И ние сме в по-добра позиция от тях да решаваме това, не защото сме по-умни, а заради спецификата на нашата процедура. Ние получаваме становища от държавите членки и от Комисията по конкретния казус, служителите в Съда имат различен бекграунд, затова и сме в по-добра позиция от националните съдии да опитаме да отговорим. Освен това, ние също така работим на всички официални езици на ЕС.

В днешно време това може ли да е проблем?

Нека ви дам един пример. Всеки законодателен акт се превежда на всички официални езици на всички държави членки. Понякога преводът не е съвсем еднакъв на всички езици. И националният съдия може да види проблем, като чете текста на регламента на неговия език, а всъщност там да няма проблем, ако се чете регламента на друг език.

В това отношение много специфичен пример дава дело C-173/07 (Emirates Airlines – Direktion für Deutschland), предмет на което е регламент, свързан с въздушния транспорт и обезщетяване на пътниците при отмяна на полет и отказан достъп на борда. Запитването дойде при нас от немски съд, защото немският текст на регламента беше неясен и националният съдия много разумно иска Съдът да вземе отношение. На практика ние сравнихме текста на различни езици и бяхме в състояние да направим извод какво всъщност e неговото значение. Но ние бяхме в по-добра позиция да направим това от националния съдия. От една страна - заради езика, на второ място – защото в нашата процедура можем да получим наблюденията на различните държави членки и на Комисията, нещо, с което националният съдия не разполага.

Във вашата презентация поставихте интересен въпрос за съотношението между защитата на основните права в рамките на ЕС и в рамките на Конвенцията по правата на човека. От друга страна, Европейският съд по правата на човека, също като СЕС, често е търсеният грешник от държавите членки. Каква трябва да е концепцията защитата на човешките права в този контекст?

Да, в моята държава би било трудно да се каже дали политиците мразят повече Съда в Страсбург или Съда на ЕС.

Аз казах в моето изложение, че ние трябва да подсилим нивото за защита, доколкото в много държави-членки има три нива на защита на основните права - националното конституционно право, Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на ЕС. В зависимост от конкретния случай гражданите имат възможност да потърсят и трите гаранции.

Отговорих така, защото не смятам, че тук има съревнование – между нас и Страсбург, или между нас и националните конституционни съдилища. Ние имаме различни юрисдикции и в рамките на нашата юрисдикция имаме задължение да поддържаме защитата на основните права. Доколкото ние нямаме еднаква юрисдикция, не мисля, че има нужда от някаква формална координация. Същевременно, Хартата за основните права, която е нашият документ, има много ясна препратка към ЕКПЧ, според която ние сме задължени да следим тяхната практика по отношение на правата в хартата, които са същите като тези по Конвенцията. Това е директен мост между Хартата и ЕКПЧ, когато правата са същите. В действителност, между ЕСПЧ и СЕС тече един задълбочен юридически диалог.

Ние сме наясно с нашите задължения, и имаме някаква степен на мълчалив респект, ние търсим вдъхновение за насока.

За съдията винаги е полезно да види как друг съдия или друг съд, чиято работа е да защитава основните права в рамките на своята юрисдикция, е погледнал на особен проблем, как е подходил към него, как го анализира. Това помага при обмислянето на проблема. Аз може и да не стигна до напълно същия отговор, но ще погледна с уважение на това, което те казват.

Знаете ли, че преди месец българският парламент окончателно прие закон за забрана на носене на бурки и други подобни облекла на публични места?

Винаги когато става въпрос за подобен казус, първото нещо, което питам в съдебните заседания, е какво точно е облякла жената и как точно, до каква степен е било закрито лицето ѝ, дали то е достатъчно видимо и разпознаваемо. Защото в документите, които съм чела по въпроса, не е било съвсем ясно какво точно е било облеклото. Понякога в тях се казва scarf (шал), а понякога - veil (воал, фередже). Затова първо искам да установя какво е облякла, защото в зависимост от това и моят отговор ще е различен. Когато установявам, че тя е облякла хиджаб, аз мога спокойно да кажа, че забраната представлява директна дискриминация на основа на религията и не може да бъде оправдана. При едно такова облекло е ясно разпознаваемо лицето, личността, която седи пред мен.

Във Франция например в момента има законодателство, което забранява на публично място облекло, което изцяло покрива тялото и лицето. Това е съвсем различно, това е въпрос на обществена сигурност, мярка срещу тероризма. Но не можеш да се скриеш зад хиджаб, лицето остава открито. Ако се върнем малко назад в историята, монахините в католическата църква са били облечени абсолютно по същия начин – със забрадки. Между другото, когато е студено, аз излизам навън с шал на главата и ефектът е съвсем същият като с хиджаб.

Дъблинското споразумение в момента е обект на критики и искания за изменения. Дали е ефективна тази правна рамка и дали трябва да има подобрения?

Това, което мога да кажа, е като гражданин. На първо място всяка правна рамка винаги има нужда от подобряване. Особено в ситуация, която е далеч по-комплицирана, отколкото първоначално е било замислено.

На второ място, натискът върху системата е много по-силен, отколкото е било замислено. На трето място – като погледнете картата на Европа, ще видите, че някои страни са подложени на много по-силен натиск от други. Това е география, не право. Отговорността е изцяло на страните-членки заедно да огледат законодателството, да се помисли налагат ли се промени в системата, дали не е препоръчително проявата на повече солидарност и всичко останало. Това не е работа на Съда, съдът работи с наличните текстове, той не ги променя, само ги тълкува.

Всъщност в този контекст бяха и моите заключения по двете дела C 155/15 (Karim) и C-63/15 (Ghezelbash). И в двете се коментира достъпът до съд и възможността на търсещо убежище лице да оспори решението на компетентните органи в държавата членка, в която се намира, за прехвърлянето му в друга държава с оглед на критериите в двата дъблински регламента, известни като Дъблин 2 (Регламент № 343/2003) и Дъблин 3 (Регламент № 604/2013). За мен е безспорно, че новият регламент има различно значение от стария, като дава по-голямо право на достъп до съд, а това е изцяло решение на законодателя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС налага нещо като санкции на Турция 2 ЕС налага нещо като санкции на Турция

България се е присъединила, въпреки че премиерът Бойко Борисов поиска Брюксел да спре нападките срещу Анкара

14 окт 2019, 1030 прочитания

Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС

Франция иска стопиране на целия процес на разширяване, за да се промени методологията му

14 окт 2019, 1624 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Европейски съюз" Затваряне
Колко канадски бръмбара има в главата на Нинова?

Или за фалшивите новини и алтернативните факти на лидерката на БСП

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие