ЕС би бил мащеха за Мъск
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС би бил мащеха за Мъск

ЕС би бил мащеха за Мъск

Брюксел обаче дава 12 пъти повече пари на фермерите, отколкото на космонавтите

5504 прочитания

"Космосът има значение за Европа." С това изречение започва космическата стратегия на Европейския съюз, която беше одобрена в края на 2016 г. от страните членки. Когато обаче една стратегия започва така, ясно е, че нещо не е наред. По същата логика земеделската стратегия на евросъюза можеше да започва със твърдението: "Хлябът има значение за Европа."

Въпреки че ЕС е голям играч на космическия пазар, неговата дейност не се свързва със системата за GPS навигация "Галилео" или с автономния товарен кораб, който снабдява Международната космическа станция, а с плащанията за маслини и портокали. От 2014 до 2020 г. Брюксел ще похарчи за подкрепа на земеделието 408 млрд. евро и 12 млрд. евро за космически изследвания.

В същото време страните от евросъюза дават 21% от добавената стойност в глобалния космически бизнес, което, като се има предвид, че техните военни програми са значително по-малки от тези на САЩ, Русия или Китай, не е никак малък процент. За сектора работят 230 хил. специалисти, а европейските фирми държат 33% производството на сателити за отворения пазар (т.е. без военните).

Затова и всъщност космическата стратегия, която беше приета в края на 2016 г., си поставя като основна цел популяризирането на услугите, които се предоставят от космическите технологии. Например, когато "Галилео" е напълно разположена в околоземната орбита, това ще бъде най-точната публично достъпна мрежа за навигация. Въпреки това засега все още малко производители на устройствата са я интегрирали в своите смартфони или GPS тракери. Подобно е положението и с "Коперникус", която е една от най-добрите системи за наблюдение на земната повърхност, но поради проблеми с достъпа до нейните данни частният бизнес все ще не може напълно да се възползва от нея.

Един от начините това да става е през бизнес инкубаторите, които са създадени от Европейската космическа агенция. ЕКА не е институция или агенция на ЕС и Брюксел финансира само една трета от бюджета й. Тя управлява изстрелването на ракетите "Ариана", мисията "Розета" и т.н. Например центърът за управление на сателити в Белгия предоставя на възникващи компании офисно пространство и грантове, ако те успят да докажат, че биха използвали космически технологии или информация. ЕКА много се гордее, че един от най-новите зъбни импланти всъщност е космическа технология, използвана на сателитите.

ЕС също така ще насърчава повече изследвания в областта, както и взаимното проникване между гражданските и космическите технологии, страните членки ще търсят активно какво иска бизнесът като космически услуги, за да му ги предложат. Освен това стратегията подчертава, че ще се засили и ролята на военните приложения, които ще се финансират от евробюджета.

Голямата липса в стратегията е как да се насърчава възникването на технологии, радикално променящи бизнес средата (disruptive technologies). Терминът се споменава бегло, като страните членки са си поставили за задача да насърчават нискобюджетни технологии за достъп до Космоса. Но никъде не е казано как това ще става. И ако в периода до 2020 г. (какъвто е хоризонтът на европейската космическа стратегия) това не се случи, Европа вероятно безнадеждно ще изостане от САЩ. Например сега испанската PLD, която разработва малки ракети, които могат да се използват повторно, е получила от 2013 г. насам общо 8 млн. евро външно финансиране. Само в последния кръг за набиране на финансиране SpaceX получи 1 млрд. долара от Alphabet, компанията - майка на Google (все пак компанията на Елон Мъск работи доста по-отдавна).

Една от причините е, че европейският пазар е много раздробен. Има два технологични гиганта, които се подкрепят от страните членки – Airbus и Thales, и много малки фирми и програми. Бюджетът на ЕКА е една трета от този на американската НАСА. Всяка страна членка на агенцията отпуска финансиране само доколкото то да се върне обратно в нейни фирми. В същото време никой не иска да позволи да загуби дори и малка част от високотехнологичната баница.Така няма как европейски предприемачи и фирми да се надяват някой да сложи на масата 500 млн. евро и да позволи на няколко компании да фалират, но една-две да създадат наистина нова космическа технология. Само за сравнение - в САЩ федералното правителство отпуска два пъти повече пари за селско стопанство (други има от щатските правителства), отколкото за космически изследвания (без да се брои военният бюджет). В Европа ЕС дава 12 пъти повече пари на фермерите, отколкото на космонавтите (отново без военните бюджети и националните програми).

"Космосът има значение за Европа." С това изречение започва космическата стратегия на Европейския съюз, която беше одобрена в края на 2016 г. от страните членки. Когато обаче една стратегия започва така, ясно е, че нещо не е наред. По същата логика земеделската стратегия на евросъюза можеше да започва със твърдението: "Хлябът има значение за Европа."

Въпреки че ЕС е голям играч на космическия пазар, неговата дейност не се свързва със системата за GPS навигация "Галилео" или с автономния товарен кораб, който снабдява Международната космическа станция, а с плащанията за маслини и портокали. От 2014 до 2020 г. Брюксел ще похарчи за подкрепа на земеделието 408 млрд. евро и 12 млрд. евро за космически изследвания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    castaliafons avatar :-P
    Добрият войник Швейк

    Ако трябва да се продължи с аналогиите, ето: САЩ, Русия и Китай си имат астро-навти, космо-навти и тайко-навти.
    Ние си имаме Гърция, която, както е известно, е дала термините на всичко на тоя свят, както и Македония, която е прибавила хората към тези имена, но си нямаме име за тези хора и в подзаглавие си ги наричаме космонавти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK