Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 ное 2017, 17:15, 8034 прочитания

Българите не плачат и печелят пари

България е рекордьор в ЕС по полови стереотипи, но поне не изглежда в страната да има голяма разлика в заплащането на двата пола

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Европейската комисия иска да стимулира мерките, които биха довели до изравнявана на заплащането между мъжете и жените
- В момента работещите жените в България получават средно 15.4% по-ниско съвкупно заплащане от работещите мъже


Според 81% от българите най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството. Същият процент смятат, че най-важната роля на мъжа е да печели пари. На фона на тези отговори (които са най-високите в страните членки на Европейския съюз), над 60% от анкетираните в България за последното изследване на "Евробарометър" смятат, че в страната е постигнато равноправие между половете. Навярно същите две трети от българите биха се и възмутили, че статистиката поставя България на първо място в ЕС в индекса на половите стереотипи (тясно следвана от останалите източноевропейски страни).


"По време на комунизма бяхме "жени-героини" – работехме и се грижехме са семействата си, казва комисарят по правосъдие и равноправие между половете Вера Йоурова, "с трансформацията на обществата ни, еднаквото заплащане си отиде, но изглежда не и героизмът на жените". Йоурова, която в България е по-известна със спорадичните си критики към главния прокурор Сотир Цацаров, има и нелеката задача "да продаде" концепцията за равенството между половете. Това е проблем най-вече в източните членки на Европейския съюз, в които мнозинството от хората се подиграват на подобни политики като "западни измишльотини". "На Изток все още има разбирането, че ако жените искат равни права, това по някакъв начин разрушава баланса в обществото и взимат нещо от мъжете", казва Йоурова, която е чехкиня по националност и не пропуска да отбележи, че добре си спомня времената на собственото си геройство.
Изследването на "Евробарометър" показва, че колкото са по-големи стереотипите в страните членки, толкова е и по-голяма вероятността в тях да се твърди, че е постигнато равенството между половете. В Швеция, която е нещо като златен стандарт за джендър политиките, под 40% от анкетираните смятат, че страната им дава възможност и на двата пола да осъществяват амбициите си еднакво добре. За сметка на това около 60% от българите, поляците, румънците и гърците, например са убедени, че в техните страни и мъжете и жените са третирани наравно.
Сред българите е и един от най-високите проценти на неодобрение мъжете да излизат в бащинство - 32% (в групата са още Румъния, Унгария, Словакия и Хърватия). За сравнение само 13% от германците смятат това за неприемливо. Причината вероятно е, че последните вече са загубили коравостта си – 94% от тях смятат, че е нормално за мъжете да плачат, срещу само 62% от българите (които са рекордьори по тази графа в ЕС).


Равен достъп до добре платена работа

В понеделник тя представи новият пакет от мерки на Европейската комисия, които целят да свият разликата в заплащането между мъжете и жените. Средно за всички страни в ЕС жените получават 16.3% по-малко от мъжете. Тази статистика обаче не отразява факта, че жените стоят по-дълго извън трудовия пазар поради семейни задължения или други фактори. Ако се добавят и те, то резултатът е, че жените получават близо 40% по-малко от мъжете по време на цялата си трудова кариера.



В пакета няма законодателни инициативи, тъй като вече ЕК почти изчерпа правомощията си в областта и все още не може да прокара т.нар. мерки за подобряване на баланса между работата и живота – т.е. минимални периоди за майчински, възможност бащите да излизат в бащинство и т.н. Сега целта е да отпаднат някой от факторите, които водят до разлика в заплащането между двата пола, но с препоръчителни средства. "Далеч съм от мисълта ЕК да налага някакво социално инженерство, просто искаме да отворим нови възможности", казва комисарят.

"Много трудно е да се каже точно какви са факторите, които водят до тези разлики", обяснява Йоурова, "но най-често става дума за различен достъп до образование, прекъсване на кариерата заради семейството или различен достъп до работните места". Тя дава пример с Естония, където разликата в заплащането между мъжете и жените е най-висока – 22%. Според нея това се дължи на високия дял в страната на IT-секторът, който е с високо заплащане, но с малък дял на работещи в него жени.

Затова сега ЕК предлага серия от осем доброволни мерки. Три обаче са по-съществени – въвеждането на прозрачност на заплащането, промяна в политиката на квотното представителство в управителните тела на фирмите и пренасочване на средства от структурните фондове, за да се подпомогне по-голямото участие на жените на трудовия пазар.

Препоръката за прозрачността за заплатите не е нова, но едва няколко страни я прилагат, като България не е сред тях. Целта е големите фирми и организации да публикуват обобщени данни за заплащането в тях, за да се види дали има съществена разлика. Например това лято в британската BBC се разрази сериозен скандал след публикуването на подобни данни. От тях стана ясно, че не само мъжете получават с 9% повече, но и че най-добре платената водеща на медията взима пет пъти по-малко от Крис Евънс, новият водещ на Top Gear.

Подобна стъпка би позволила да се предприемат действия ако има необясними несъответствия. В България обаче 59% от анкетираните (средно 64% за ЕС) биха одобрили подобна стъпка. Това или означава, че българите не считат, че в тази област има проблеми или пък обратно - смятат, че разликите в заплащането са нормални.

Статистиката показва, че средно в България жените получават с 15.4% по-малко от мъжете (т.е. близко до средното за евросъюза), но този процент не отчита разликите в отделните сектори. Изкривяването основно се получава поради феминизацията на някои недобре платени професии – като учители или социални услуги. Така че от тези данни не може да се съди за ситуацията по сектори или отделни компании, както и дали разликата е в резултат на умишлена политика.

Втората стъпка е промяната в политиката на ЕК за позитивна дискриминация – т.е. да има запазени места за жени на позиции в бизнеса и държавното управление, които са традиционно заемани от мъже. Доскоро позицията на еврокомисията беше, че поне 40% от позициите в управителните тела на публичните компании трябва да бъдат заети от по-малко представения пол, т.е. жените. Предложената през 2012 г. директива обаче беше блокирана от страните членки и някои тях като Германия въведоха вътрешно законодателство в тази област.

Сега Йоурова предлага модификация – да се премахне задължителната квота, но ако има двама кандидати за висока мениджърска позиция с еднакви квалификации, да се избира този, чийто пол е по-малко представен.

"Предложенията за позитивна дискриминация не помагат за дебата. Дори в ЕК се чува, че видите ли, неспособните и слаби жени искат да вземат мениджърските позиции на омнипотентните мъже", казва тя. Квотната политика трябваше да бъде налагана в ЕК от предишния български комисар Кристалина Георгиева, заради което тя си навлече доста недоброжелатели в институцията. Според Йоурова трябва много повече да се наблегне на това на жените да се дават възможности, вместо да им се създават изкуствени пътеки за издигане. "Жените не трябва да се борят за мястото си, но трябва да имат еднаква възможност мъжете да се конкурират", смята Йоурова, която по принцип не е голям привърженик на регулациите.

Третата важна промяна е намерението на ЕК да насърчи използването на средствата от Европейския социален фонд за инвестиции, които да позволят повече възможности за жените. Такива мерки биха включвали пари за детски градини или социално подпомагане. Йоурова каза, че това може да се прави и сега, но страните членки предпочитат магистралите или други по-видими проекти. Поради тази причина и средствата за социални инвестиции в "Плана Юнкер" (който гарантира заеми за по-рискови бизнес начинания) стоят почти непокътнати.

Йоурова не е съгласна и с критиката, че средствата за социални инвестиции отиват по-често там, където едва ли са необходими – в страни като Финландия или за изграждането на платени частни училища (както е в България). С подобни проекти могат да кандидатстват от отделни общини, стига да знаят за възможностите, смята тя.

А пък навремето какъв секс имаше

Преди няколко месеца The New York Times публикува коментар на етнографа Кристин Годзее (между другото специалистка по България), в което се твърдеше, че сексът по време на комунизма е бил по-добър за жените. Подобни комични възхвали на миналия режим и ролята му за прокарването на феминизма в Източна Европа със сигурност може да предизвика насмешка. Но не и фактът, че социалистическия режим, поради своята икономическа неефективност, вкара жените масово на трудовия пазар, като заради своята идеология им осигури и еднакво заплащане.

В статистиката на "Евробарометър" има интересен феномен. Въпреки че източноевропейците са рекордьори в областта на половите стереотипи, разликата в заплащането между мъжете и жените при тях като цяло е най-малка сред 28-те. В Румъния едва 5% (макар че разликата нараства), три пъти по-малко от иначе сочената за пример Швеция.

Това може да е и една от причините за все още по-малката чувствителност в Източна Европа по тази тема. Все още инерцията на комунизма, когато всички получаваха еднакво (малко или много) независимо какво работеха, а мъжете трябваше да бъдат защитавани, за да влязат в университет, пречи да се появяват съществени разлики в заплащането между мъжете и жените. От ЕК обаче предупреждават, че една от причините за този феномен е общото ниско ниво на заплащане – т.е. не че няма разлики, но че те все още трудно се открояват.

Всъщност въведеното от комунизма равенството между половете на трудовото място е наистина интересен и полезен феномен, който отличава източноевропейските от западноевропейските страни (последните не искат да го признаят). Но той бързо си отива, тъй като не е залегнал дълбоко в разбиранията на хората, както показват ширещите се стереотипи. "По времето на комунизма политиката беше "работи и мълчи", спомня си Йоурова и натъртва, че тези времена не трябва да се идеализират. Но спрямо онзи период на равенството между половете, колкото и условно да е било то, има регрес казва тя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мария Габриел ще отговаря за изследванията и образованието 7 Мария Габриел ще отговаря за изследванията и образованието

Новата длъжност на българския комисар обединява два съществуващи ресора и сериозен бюджет, но има слаба политическа тежест

10 сеп 2019, 4651 прочитания

В навечерието на новата еврокомисия В навечерието на новата еврокомисия

Мария Габриел най-вероятно ще поеме ресора образование и култура, но фризиран с допълнителни акценти

9 сеп 2019, 3010 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Европейски съюз" Затваряне
Извинете, къде има фак?

Или как да четете лавината от термини и абревиатури, която ще ви засипе покрай българското председателство

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10