Общият европейски бюджет: Не само размерът, но и контролът ще се променя

- Страните донорки настояват за повече контрол над средствата в европейския бюджет.- Европейската комисия ще централизира управлението на повече средства[[img:3138967]][[img:3138968]][[more]]Веднъж на седем години размерът става най-важната тема в Брюксел. Разбира се, става дума за общия европейски бюджет. Представителите на страните в Европейския съюз захвърлят дипломатическите ръкавици, запретват ръкави и се превръщат в заядливи счетоводители, които на всяка цена трябва да докарат положителен баланс за държавите си.Тази година обсъжданията на финансовата рамка за периода 2021 - 2027 г., които започнаха официално миналата седмица на неформалната среща на лидерите на 27-те страни членки, ще бъдат много по-ожесточени. С напускането на Великобритания в евробюджета се отваря дупка от около 10%, която или трябва да бъде запълнена с нови вноски, или бюджетът да се ореже. Споровете ще се разгорещят и заради настояването на част от страните по-високите вноски да бъдат обвързани с възможността средствата от евробюджета да бъдат спирани заради нарушение на върховенството на закона. Полша и Унгария, които са обвинявани в потъпкването на демократичните практики, отговорят с не много европейски език – дори българският премиер Бойко Борисов, който има вземане-даване с неприличните фрази, наскоро се възмути какви неща му се е наложило да чуе по време на Европейски съвет.Размерът на бюджета е от първостепенно значение, но понякога е по-важно как той се използва. "Трябва да има повече европейска добавена стойност", не престава да повтаря ресорният комисар Гюнтер Йотингер. С две думи, всяко евро от бюджета трябва да носи ползи не само на страната, в която то влиза, но и на останалите членки на ЕС. Тази фраза заедно с модерните напоследък "гъвкавост и устойчивост" е прозрачно прикритие на все по-голямото изземване на управлението на европейските пари от страните членки и прехвърлянето му в ръцете на Европейската комисия. С преговорите за новата финансова рамка на ЕС еврокомисията ще направи пореден опит да получи малко повече финансови лостове, като твърди, че тя по-добре вижда общите нужди на страните и е по-ефективна в тяхното постигане. Така страни като България може да се окажат с по-малко пари на разположение след 2021 г. не само заради орязване на различни политики като тази за сближаването. Част от "парите им" може да се окажат под контрола на европейската бюрокрация и за получаването им да положат повече усилия. Което, разбира се, има и положителни страни.Без квоти, по способности...Въпреки че с напускането на Великобритания в европейския бюджет се отваря дупка от около 9 млрд. евро годишно, Европейската комисия планира още разходи. Според нейните изчисления те ще бъдат около 10 млрд. евро годишно от 2021 г. Почти всички са свързани с нови политики, като националните правителства ще имат ограничен глас при разпределянето на парите по тях.Например със създаването на Европейския отбранителен фонд (ЕОФ) ЕК ще централизира около пет милиарда (сумата тепърва трябва да бъде уточнена) годишно и ще ги разпределя между изследователски проекти и подкрепа за военно-индустриално сътрудничество. Страните членки ще определят приоритетите, но при кандидатстването няма национални квоти, така че тези с по-развити R&D сектори и военни индустрии ще вземат лъвския пай от средствата. Това е логично, тъй като те могат да доставят и най-добрите отбранителни решения, но за страни като България ЕОФ ще допринесе много малко. Такива опасения вече изразиха и премиерът Борисов, и президентът Радев.Въпреки че този фонд все още е в ембрионална форма (той стартира едва миналата година), засега изглежда, че ще скъса с практиката на други инициативи с подобни амбиции. Като инструментът "Свързана Европа", който целеше да пренасочи инвестиции към повече трансгранични проекти, а страните трябваше да се състезават за парите в него. Реално обаче беше ясно, че средствата се разпределят по национални квоти, просто изборът на проекти беше ограничен. При ЕОФ вероятно ще има истинска конкуренция за финансиране.Подобни ефекти би имало и за политиките за инвестиции на европейско ниво в суперкомпютри или общоевропейски университети (идеята е в зародиш и може да не се осъществи). Ако България не успее да се позиционира и в обявената наскоро идея за изграждане на индустриален капацитет за производство на батерии в Европа за автомобилостроенето, която отново ще се финансира от общия европейски бюджет, тя може да изпусне и настоящето си конкурентно предимство с традициите в областта. Друга форма на централизация е Европейският фонд за стратегически инвестиции (по-известен като плана "Юнкер"), който бе основан през 2014 г. Целта му беше да преодолее липсата на инвестиционна сигурност след икономическата криза, започнала през 2009 г., както предоставя различни финансови инструменти, най-вече гаранции. Финансовият му гръб бяха обаче средства (макар и малко - около 4% от всички разходи в евробюджета), извадени от програми, които се управляват от страните членки. В него също се кандидатства "по способности" и източноевропейските държави се оплакват, че нямат достъп до финансиране. По време на дебат в Европейския парламент миналата година българският евродепутат Георги Пирински беше посочил, че към средата на 2017 г. 91% от средствата, инвестирани с помощ на "плана Юнкер", са отивали към старите страни членки.Въпреки че България е в челната листа по инвестиции спрямо БВП, в реално изражение отпуснатите суми са малки. Извън средствата, които България така или иначе беше приела да отпуска за финансови инструменти от управляваните от нея структурни фондове (решение още от 2011 г.), приносът на плана "Юнкер" за България е минимален. Причината за това е проста – страната няма достатъчно бизнес проекти, които да бъдат подкрепени.Отново ще има настояване за реформиПодобни инструменти обаче ще се станат много по-разпространени на европейско ниво. Например в съвместно писмо финансовите министри на Германия и Италия - две страни, които подкрепят увеличаването на вноските за евробюджета, изрично настояват средствата в кохезионната политика да водят до увеличаване на конкурентоспособността и растежа. Въпреки че Петер Алтмайер и Пиер Карло Падона не го казват директно, натискът ще е по-малко пари да отиват за социални проекти, а повече към бизнес проекти с доказана възвращаемост. Освен това използването на повече финансови инструменти, които привличат частни инвестиции, до известна степен ще преодолее (или маскира) и общото намаляване на субсидиите от бъдещия евробюджет.Алтамайер и Падона призоваха също инвестициите да са много по-обвързани с т.нар. специфични препоръки, които Европейската комисия отправя към страните членки. В момента това е до голяма степен формален процес (някой интересува ли се изобщо от Националната програма за реформи на България), който по-скоро предизвиква досада сред бюрократите в 28-те страните членки. Германия обаче отдавна настоява тяхната роля да се засили и ако не бъдат изпълнявани, нарушителите да бъдат лишавани от средства. Това дори е много по-силен инструмент за укротяване на опърничавите, отколкото заплахата за обвързване на европейските фондове с върховенството на закона.Ако подобна политика се наложи, това отново ще даде повече амуниции в ръцете на Европейската комисия да осъществява контрол върху страните членки. В подобна насока е засилването на ролята на Службата за подкрепа на структурни реформи. Тя може да анализира отделни сектори, както например прокуратурата в България, и на тази основа Брюксел и останалите страни членки да настояват за реформи. София се надяваше ЕК да предложи повече финансова помощ за подготовка за влизане в еврозоната чрез т.нар. инструмент за предприсъдинителна подготовка, вместо това страната ще получи повече препоръки за реформи. Какво означава това за БългарияДосегашната практика показва, че България не се справя много добре, когато държавната администрация или бизнесът трябва да кандидатстват по централизирано управлявани фондове. "Това е или защото не можем да сме конкурентоспособни, или защото тези фондове са в сфери, които не са ни силата, като научни изследвания и инфраструктура. А може причините да са и в двете", казва бившият външен министър Ивайло Калфин, който сега е съветник на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер.Така че, ако се засили централизирането на европейските средства, без кардинална промяна на начина на работа на администрацията и бизнеса, България може да изгуби пари. Това особено важи за инфраструктурата, която в момента ЕС финансира безвъзмездно, без да очаква проектите да имат самофинансираща се компонента. От друга страна, подобно пренасочване на средствата не е непременно лошо за България. В момента голяма част от европейското финансиране отива към дейности, които имат спорен ефект за икономическия растеж на страната. Оправянето на тротоарите в градовете със сигурност има силен социален ефект и води до по-лесен живот на родителите с бебешки колички, но не създава устойчивост – ако европейските пари изчезнат, ще спре и купуването на нови автобуси в много общини, строежа на инфраструктура и т.н.Всъщност кой управлява европейските париВъпреки широко разпространено мнение, че изразходването на европейските пари се дирижира от Брюксел, това не е точно така. Сега над 70% от европейския бюджет се управляват от страните членки, а Европейската комисия следи само да няма нередности при тяхното изразходване. Самата тя директно управлява малко над 10% (заедно с разходите за администрацията й), останалите се изразходват отново от страните членки, но за общоевропейски цели като охрана на границите, международно развитие или подкрепа на космическите изследвания.Това разпределение естествено винаги се е одобрявало от страните членки, защото могат да използват парите за техните си приоритети, които поне формално могат да минат и под графата "европейски". Например магистрала "Тракия" в България е част от общоевропейски транспортен коридор, тъй като обслужва важен търговски маршрут от Централна Европа към Турция. Но истината е, че ползата от нея за средния германец е доста имагинерна.Европейската комисия пък винаги е настоявала за повече контрол върху общите пари. От една страна, ако тя разполага с тях, ще може много по-лесно да налага своите виждания. От друга, липсата на единно управление пречи финансовата мощ на ЕС да бъде бързо използвана там, където има най-много нужда в определен момент. С мотива за по-висока ефективност ЕК ще опита да централизира още средства, а голяма част от страните донори ще застанат на нейна страна, тъй като е ясно, че общоевропейските проекти облагодетелстват основно тях – независимо дали става дума за системата за сателитна навигация "Галилео", бъдещия европейски суперкомпютър или политика за създаване на европейска индустрия за батерии.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Какво да правим с образованието в България

Мрежата на печелившите в София

LIGHT

Капитал - брой 12

Градове Плевен, Ловеч

Енергетика

Digitalk Report | Мобилността след електрическата перфектна буря

Моята кариера

Киберсигурност за бизнеса

Ecommerce and Retail Summit 2023

Future of work Summit

Събития Капитал 2023

География на семейния бизнес

Да отпечаташ успеха

Капитан Логистика и неговото семейство Аргонавти

Гласът на Капитал

Първа точка

Неуморимите

Капитал Green

Digitalk Тhe Podcast

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Абонирайте се за Капитал за
2 лв. / седм.

Общият европейски бюджет: Не само размерът, но и контролът ще се променя

Търсенето на повече ефективност ще доведе до по-голяма централизация на управлението на европейските средства

Илин Станев

Илин Станев

Европейски съюз

Все още няма коментари

Нов коментар

Още от Капитал

Капитал - брой 12

Градове Плевен, Ловеч

Енергетика

Digitalk Report | Мобилността след електрическата перфектна буря

Моята кариера

Киберсигурност за бизнеса

Ecommerce and Retail Summit 2023

Future of work Summit

Събития Капитал 2023

География на семейния бизнес

Да отпечаташ успеха

Капитан Логистика и неговото семейство Аргонавти

Общият европейски бюджет: Не само размерът, но и контролът ще се променя

Търсенето на повече ефективност ще доведе до по-голяма централизация на управлението на европейските средства

Илин Станев Следвайте

Нов коментар

Още от Капитал

Илин Станев