Европейският съвет на издателите пък нарече гласуването "историческо", като според браншовата асоциация то ще внесе повече справедливост в дигиталната екосистема. Според издателите новите правила ще подобрят възможността им да преговарят с интернет гигантите, които до този момент пренебрегваха техните искания.

В момента тъй като повечето потребители влизат в сайтовете на медиите, използвайки онлайн търсачки или социални платформи, рекламодателите пренасочват бюджетите си към тях за сметка на вестниците или информационните агенции, които реално създават продукта. Google например отказва да връща част от рекламните си приходи обратно към тези, на базата на чието съдържание глобалният гигант формира приходите си. Според интернет търсачката тя извършава безплатно разпространение на медийното съдържание, като по този начин увеличава читателите му и по тази причина отказва да споделя приходи.

Въпреки безплатното разпространение приходите явно се пренасочват към търсачките и платформите и това задушава финансово медиите, които имат все по-малка възможност да поддържат големи екипи или пък скъпи и продължителни журналистически проекти.

Внимавай в съдържанието

Другата поправка пък ще изисква платформите, които споделят съдържание (видеоклипове или музика), да гарантират, че то има осигурени всички права за излъчване.

В настоящата ситуация всеки праводържател (например музикант или филмова компания) може да поиска определено съдържание да бъде свалено, ако той не е разрешил неговото използване. Това обаче е изключително скъпа процедура, особено за по-малките компании или артисти, които няма как да извършават цялостен мониторинг на трафика на платформите.

ЕП гласува задължение за платформите да проверяват за права още при качването на файловете в техните сървъри. Затова противниците на мярката я наричат "ъплоуд филтър". Поддръжниците й обаче смятат, че това ще позволи да се свие т. нар. дупка в стойността, т.е. разликата в заплащането, което получават авторите на съдържание, и печалбите на платформите.

И двете решения бяха сериозно оспорвани. Вероятно най-големият им проблем е, че не са детайлно разписани, което позволява различни интерпретации.

Сред пострадалите могат да се окажат и т.нар. мемета (често откъси от филми или телевизионни програми), които може да бъдат забранени за разпространение, въпреки че са творческа интерпретация на оригиналното съдържание.

Засега не е ясно и доколко могат да спечелят издателите от новите им права да искат лицензи за повторно използване на техните продукти от интернет платформите. В Германия и Испания, където има такова законодателство, то не е довело до повече приходи за медиите.