Интернет платформите ще трябва да плащат повече на медиите и артистите

Европейският парламент гласува със сериозно мнозинство за засилването на правата на издателите и създателите на съдържание спрямо големите интернет платформи, които ползват тяхно съдържание. Финалното решение ще бъде взето през пролетта на следващата година, след преговори между Европейския парламент и страните членки, които също трябва да одобрят законодателството.

За кожата на линка


Една от одобрените поправки в директивата за авторските права ще позволява на медийните издатели да искат заплащане от компании като Google и Facebook, които публикуват линкове и кратки описания на техния новинарски продукт. Целта на поправката е да принуди интернет гигантите да споделят част от приходите си от реклама, които те получават благодарение на дори частичното показване на новинарско съдържание. Затова и противниците на новото законодателство определят мярката като "данък линк".

"Днешното решение е тежък удар за свободния и отворен интернет. С одобряването на нови правни и технически ограничения за това, което можем да публикуваме и споделяме онлайн, Европейският парламент пoставя корпоративните печалби пред свободата на словото и изоставя отдавнашни принципи, които превърнаха интернет в това, което е днес", каза евродепутатът Джулия Реда, която активно лобираше срещу поправките.

Европейският съвет на издателите пък нарече гласуването "историческо", като според браншовата асоциация то ще внесе повече справедливост в дигиталната екосистема. Според издателите новите правила ще подобрят възможността им да преговарят с интернет гигантите, които до този момент пренебрегваха техните искания.



В момента тъй като повечето потребители влизат в сайтовете на медиите, използвайки онлайн търсачки или социални платформи, рекламодателите пренасочват бюджетите си към тях за сметка на вестниците или информационните агенции, които реално създават продукта. Google например отказва да връща част от рекламните си приходи обратно към тези, на базата на чието съдържание глобалният гигант формира приходите си. Според интернет търсачката тя извършава безплатно разпространение на медийното съдържание, като по този начин увеличава читателите му и по тази причина отказва да споделя приходи.

Въпреки безплатното разпространение приходите явно се пренасочват към търсачките и платформите и това задушава финансово медиите, които имат все по-малка възможност да поддържат големи екипи или пък скъпи и продължителни журналистически проекти.

Внимавай в съдържанието

Другата поправка пък ще изисква платформите, които споделят съдържание (видеоклипове или музика), да гарантират, че то има осигурени всички права за излъчване.

В настоящата ситуация всеки праводържател (например музикант или филмова компания) може да поиска определено съдържание да бъде свалено, ако той не е разрешил неговото използване. Това обаче е изключително скъпа процедура, особено за по-малките компании или артисти, които няма как да извършават цялостен мониторинг на трафика на платформите.

ЕП гласува задължение за платформите да проверяват за права още при качването на файловете в техните сървъри. Затова противниците на мярката я наричат "ъплоуд филтър". Поддръжниците й обаче смятат, че това ще позволи да се свие т. нар. дупка в стойността, т.е. разликата в заплащането, което получават авторите на съдържание, и печалбите на платформите.

И двете решения бяха сериозно оспорвани. Вероятно най-големият им проблем е, че не са детайлно разписани, което позволява различни интерпретации.

Сред пострадалите могат да се окажат и т.нар. мемета (често откъси от филми или телевизионни програми), които може да бъдат забранени за разпространение, въпреки че са творческа интерпретация на оригиналното съдържание.

Засега не е ясно и доколко могат да спечелят издателите от новите им права да искат лицензи за повторно използване на техните продукти от интернет платформите. В Германия и Испания, където има такова законодателство, то не е довело до повече приходи за медиите.