Новото комбинирано портфолио обаче очевидно не е в приоритетите на председателя на ЕК, тъй като на въпрос кой ще отговаря за културата Урсула фон дер Лайен се нуждаеше от помощ от журналистите в залата, за да си припомни, че това е Мария Габриел.

По-късно Фон дер Лайнен каза, че Мария Габриел е работила изключително добре в дигиталната област и и затова тя смята, че българката има качества да поеме новото "огромно портфолио".

Какво ново в ЕК?

Вероятно най-голямата изненада в ресорите на комисарите е, че изпълнителният вицепрезидент на ЕК Маргрете Вестагер ще бъде отговаря не само за дигиталните политики а ЕС, но и остава комисар по конкуренцията. Това изглежда като директно предизвикателство към американския президент Доналд Тръмп, който на няколко пъти обвиняваше Вестагер в антиамериканска политика заради нейните решения да глоби глобалните дигитални гиганти Google и Apple. Сега датчанката освен в областта на конкуренцията ще може да продължи започнато и в регулаторната област.

Вторият изпълнителният вицепрезидент, както се и очакваше, е Франс Тимерманс. Той ще отговаря за климатичните политики на ЕС, като Фон дер Лайен подчерта, че целта е 27-те да постигнат към 2050 г. климатично неутрална икономика.

Известна изненада е, че трети изпълнителен вицепрезидент е Валдис Домбровскис, който според Фон дер Лайен е добавен, за да се запази географският баланс е ЕК. Домбровскис ще отговаря отново за финансовите въпроси и еврото. Това е ключов въпрос за България, която очаква покана за влизане в чакалнята на еврозоната. Домбровскис става и комисар по финансовите услуги и капиталовите пазари, т.е. засилва ролята спрямо предишната ЕК. Това е важно за България, тъй като той лобира за София за по-бързото й влизането в еврозоната.

В ЕК се очертава и нова геометрия на силите. Няколко комисари освен изпълнителните зам.-председатели ще имат засилени функции, докато няколко вицепрезиденти ще има доста неясни правомощия. Например длъжността на предложения нов зам.-председател Маргаритис Скинас "Защита на европейския начин на живот" беше веднага префасонирана на "Защита на гръцкия начин на живот". В подобно положение е и хърватският зам.-председател Дубравка Шуица, която ще се занимава с демокрацията и демография.

А какво става с върховенството на закона?

Един от най-щекотливите въпроси за Фон дер Лайен е как да процедира с върховенството на закона, след като беше горещо подкрепена от Полша и Унгария, които имат проблеми именно в тази област.

Решението на Фон дер Лайен е да раздели ресора на две. Създава се специален зам.-председател на ЕК по "Ценностите и прозрачността", който ще бъде заето от досегашния правосъден комисар Вера Йоурова. Tя на практика ще поеме дейността на Франс Тимерманс. Както и Тимерманс, обаче Йоурова няма да има собствена бюрокрация, която ще се подчинява на новопредложения комисар по правосъдието Дидие Рендерс. Рендерс е бивш белгийски министър на финансите и външните работи и именно той предложи през 2016 г. нов механизъм за преглед на спазването на върховенството на правото чрез експертни проверки (peer reviews) от страните членки. Той е и активен привърженик на обвързването на спазването на законността с европейските фондове.

Самата Фон дер Лайен каза, че назначението на Йоурова не е реверанс към никого, тъй като тя е доказан професионалист. Йоурова е по-скоро за активна роля на Брюксел в областта на върховенство на закона. Например преди два месеца тя се изказа скептично за възможността за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, който следи реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния. Преди това тя публично се беше усъмнила и в ефективността на българската прокуратура.

Новият ресор на Габриел

Под ръководството на българския комисар ще бъдат две генерални дирекции и три програми.

Генерална дирекция "Образование и култура" управлява програма "Еразъм II", чийто бюджет за периода 2021-2027 вече беше одобрен в размер на 30 мрлд. евро (всички суми са по цените от 2018 г.). Нейният бюджет беше увеличен двойно спрямо периода 2014-2020 г.

Самото управление на средствата е съсредоточено основно в страните членки, като ЕК има ролята да дава стратегически насоки.

През 2018 г. България е получила 1.5% от цялото финансиране по програмата основно защото твърде малко чужди студенти идват в страната. Интересното е, че през периода 2015-2018 г. повече чужди студенти и изследователи са дошли в България, отколкото български са заминали на обмен.

Освен нея дирекцията управлява и програма "Креативна Европа" с бюджет 1.4 млрд. евро, от който се финансират най-вече трансгранични аудио-визуални проекти (например международни филмови проекти).

Ако не друго, Мария Габриел може да помогне на българската университетска общност да се включи в изграждащата се мрежа от т.нар. европейски университети, които предлагат общи програми. Засега нито едно българско висше учебно заведение не успя да се включи в подобна мрежа, което в дългосрочен план ги обрича на бавно затихване.

Програма "Хоризонт" с предвиден бюджет от 100 млрд. евро за периода 2021-2027 г. пък финансира обмяната на научни кадри, изследванията и развитието, както и хай-тек инфраструктура (като супер компютри). За средства от нея могат да кандидатстват както публични институции, така и частни компании.