С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 окт 2019, 9:23, 3063 прочитания

Брюксел се качва на зеления експрес

"Климатични промени" е новата мантра на ЕK, а страни като България, които дълго отказваха да приемат новата реалност, може да се окажат неподготвени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Ако през 2014 г. при избора на Европейската комисия мантрата беше "работни места, работни места, работни места", сега всички повтарят "климатични промени".
  • Страни като България, които дълго отказваха да приемат новата реалност, може да се окажат неподготвени за промяната в курса на Брюксел.
  • Новите комисари дават сериозни заявки, че ще следят за върховенството на закона в страните членки, но детайли още липсват.
В Брюксел освен от европейски политики трябва да се разбира и от символи. Например какво означава появата на Маргрете Вестагер пред Европейския парламент във вторник, облечена в зелени флорални мотиви, държейки телефон с подобен калъф? Вестагер, която ще координира дигиталните политики в ЕК и която запазва поста на комисар по конкуренцията, има навика да съобразява облеклото си с темата, по която ще говори. Така че какъв е сигналът към евродепутатите, които я изслушваха за новата й позиция на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия? Накратко - зеленото е новото черно в Брюксел.

По принцип изслушванията на кандидатите за еврокомисари от Европейския парламент са скучно събитие, в което може да научите нещо повече за такива важни неща като синергията или таксономията на устойчивото развитие. Най-интересното в цялата процедура са залозите кои кандидат-комисари ще бъдат отхвърлени от евродепутатите - тази година на Унгария и Румъния заради конфликт на интереси, а номинираните от Полша и Франция се явяваха на поправителни изпити (Силви Гуляр ще трябва да го вземе след редакционното приключване на броя на "Капитал"). Но пък изслушванията са и удобен момент да се очертаят приоритетите на Брюксел за идващите пет години. И как те ще засягат България, особено в областта на политиките за климатичните промени или върховенството на закона.


Тънката зелена линия на ЕК

Независимо от областта нямаше комисар, който да не спомене нещо за политиката за промените в климата. Например българската номинация Мария Габриел, която е предложена да оглави ресора "Иновации и младеж", трябваше да отговаря как ще съобрази научните програми на ЕС със зелените политики на 27-те. Въпроси имаше даже към номинирания за комисар по правосъдието Дидие Рейндер. Според евродепутатите той трябва да наложи екологични стандарти, които да бъдат изпълнявани от европейските компании при сделките им в чужбина. Въпреки че климатичният приоритет беше поставен още с избирането на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, сега схематичната идея за "зелена сделка", която, от една страна да позволи масирани инвестиции за енергиен преход към нисковъглеродна икономика, а от друга, да компенсира засегнатите, започна да получава плът и фасон. И България има причини да се притеснява от това.

Новият климатичен "цар" Франс Тимерманс, който лично ще отговаря за политиките за климатичните промени, заяви, че ще настоява към 2030 г. ЕС да повиши целта си за намаление на емисиите от CO2 до 55% (спрямо нивото им през 1990 г.). Към 2020 г. се очаква да бъде постигнато намаление с 20% на емисиите, а през миналата година страните членки се договориха за 40% след десетилетие. Тоест сега Тимерманс предлага увеличение на амбицията почти двойно.



Тази политика се подкрепя от ЕК и Европейския парламент с мотива, че само така може да се изпълнят поетите ангажименти в Парижкото споразумение за климата (за ограничаване на нарастването на глобалните температури с под два градуса по Целзий до края на столетието), както и с факта, че много страни членки вече надскачат поетите цели към 2020 г.

Тимерманс освен това подкрепи разширението на системата за търговия с разрешение за емисии на CO2 към морския сектор, но и към автомобилния сектор. Последното би насърчило електроавтомобилността, но би означавало допълнителен разход за транспортните форми и шофьорите, заради което досега се блокираше от страни като Германия (която обаче вече обсъжда да въведе подобна схема на национално ниво).

Всичко това означава по думите на Тимерманс "да поискаме прилагането на някои наистина тежки допълнителни мерки". В същото време той не успя да каже как точно ще се финансира този преход, особено в по-засегнатите страни като Полша или България. Засега във Фонда за справедлив преход, която трябва да подпомага страните с голям въглищен сектор, за следващите седем години са предложени 5 млрд. евро, които са крайно недостатъчни. По думите на Тимерманс допълнително пари трябва да дойдат от пренасочване на средства от съществуващи политики като кохезионната или земеделската.

Другият изпълнителен заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис каза, че се надява в следващото десетилетие да бъдат инвестирани един трилион евро публични и частни инвестиции в мерки за борба с климатичните промени. За целта ще бъдат използвани както част от еврофондовете, така и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която скоро може да се превърне в Климатична банка и да започне отпускането на заеми само за проекти, свързани с климатичните промени.

Тимерманс и Вестагер очертаха и амбициозна схема как ЕС да повлече след себе си и останалия свят – и двамата са привърженици на въвеждането на въглеродното мито, т.е. допълнителното облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство. Схемата звучи логично, тъй като амбициозните цели на ЕС може да направят европейската индустрия неконкурентна срещу компании, които не са принудени да плащат за права за емисии на въглероден двуокис. Проблемът е, че все още никой не знае как да направи това и по-важното – каква ще бъде реакцията на ключови държави като САЩ, Китай или Индия.

Ако страните членки подкрепят тази зелена политика на стероиди, все по-голяма част от европейския бюджет ще отива към климатични проекти, а обичайни източници на финансиране за инфраструктура като ЕИБ просто ще пресъхнат. По този начин страни като България, в която правителството обявява, че ще използва въглищата още 60 години, ще бъдат изолирани от много от финансовите потоци в ЕС, тъй като няма да имат готови проекти. И досега европейските фондове трябваше да отива за мерки за борба с изменението на климата - 20% от всички програми, но реално това не се правеше, като повечето страни само формално спазват този процент. В следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 - 2027 г. заради липсата на средства, предизвикана от напускането на Великобритания, и натиска на държави като Германия или Холандия да не се увеличават вноските на страните членки, няма да има такъв лукс. Например желанието на Полша или България за финансиране на засегнатите от енергийния преход региони ще може да се удовлетвори само ако има орязване на средства от друго място.

Ще потъне ли върховенството на закона

В навечерието на публикуването на вероятно последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (по-популярен в България като "мониторинга") позицията на новата Европейска комисия със сигурност е една от основните теми, от които българското правителство (и прокуратура) се интересува. През април ЕК вече предложи създаването на механизъм за върховенството на закона, който да обхваща всички страни членки. Това е основната надежда на българското правителство за сваляне на настоящото наблюдение над България и Румъния, което беше въведено през 2007 г. заради проблемите в правосъдната система, корупцията и организираната престъпност. Въпреки че България и Румъния ще минат в друг режим на мониторинг, те няма да бъдат единствените страни със стигмата да бъдат наблюдавани. Новият доклад може да размие натиска върху София и Букурещ, но може и почти нищо да не промени, ако на Германия и Дания не се обръща много внимание, а лошите момчета от Изтока продължат да са основните герои.

Засега заявката на комисаря по правосъдието Дидие Рейндер е новият доклад да отделя повече място за държавите, които показват слабости в областта на върховенството на правото. Самият той, докато беше белгийски външен министър, е един от авторите на идеята за наблюдение над всички страни членки, както и на обвързването на европейските фондове с върховенството на закона.

"Идеята е да направим живота на правителствата не толкова лесен", каза пред евродепутатите пък Вера Йоурова, която като заместник-председател на ЕК ще координира политиката в областта на върховенството на правото и демокрацията. Йоурова не беше много категорична как точно европейските фондове ще бъдат спирани.

Според предложението на ЕК това ще става, когато се установи, че има "съществени недостатъци" в спазването на върховенството на закона в някоя от страните членки. И мярката ще се прилага директно от ЕК, освен ако две трети от страните членки не възразят. Все още обаче остават съмненията, че това предложение ще се превърне в същата беззъба процедура като настоящата възможност да бъдат отнемани правата на глас на страни членки, които имат фундаментални проблеми със спазването на демократичните ценности.

Капитал #41


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Протестите в Хонконг клатят целия проект на Си Дзинпин 2 Протестите в Хонконг клатят целия проект на Си Дзинпин

Те подкопават централния стълб в патриотичната мантра на китайския президент, че всички китайци искат обединение

20 ное 2019, 1298 прочитания

Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция

Арестуван е един от най-влиятелните предприемачи в страната

20 ное 2019, 974 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Магическата формула на Качински за печелене на гласове

Детските надбавки и другите социални плащания допринасят за голямата преднина на управляващите националисти в навечерието на изборите в Полша

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10