Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от добрите новини, които идват с иновациите в умните градове. Камери следят нашите движения, разпознават ни само по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите дори в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от притесненията, които вървят ръка за ръка с добрите страни.
На фона на позитивните новини за умни решения, чрез които да се подобри качеството на живот в градовете, се очертават и проблеми. Опитът с нови технологии споделиха представители от градове в Австрия, Германия и Сърбия по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, организирана от фондация "Фридрих Науман". И се оказа, че и най-напредналите в това отношение все още търсят решения на стари проблеми или се сблъскват с нови. Виена, ежегодно определяна за най-добрия град за живеене в света и сочена за пример за "умен град", например тепърва ще анализира казусите с електрическите тротинетки, а темата за това колко данни да се събират за жителите и как да се защитава тяхната поверителност се оказа особено гореща.
Под погледа на Големия брат
Умните градове са характерни с това и че събират данни по всякакви начини и така могат да се подготвят успешно за бъдещето. Някои практики могат да улеснят процесите сериозно, да се използват за анализ и бъдещи решения, но други могат да са притеснителни.
Тази година сръбските власти обявиха проект заедно с китайския телекомуникационен гигант Huawei, в рамките на който в Белград да се разположат 1000 камери на компанията, които да следят жителите и да разпознават лицата им, както вече се прави в Китай. Правозащитни организации в Сърбия твърдят, че софтуерът за разпознаване на физиономии нарушава личните права и свободи на гражданите, тъй като колекционира биометрични данни, които все още не е ясно как ще се съхраняват, пише Foreign Policy.
В тази връзка модераторът на панела Миодраг Глушевич от сръбското сдружение на градове и общини поставя въпроса дали трябва частния сектор да борави с личната информация на гражданите и как да се регулират отворените данни.
Марко Кадец, президент на Сръбската търговска камара, уточнява, че трябва да се търси баланс. "Хората са все по-склонни да споделят данните си, защото в замяна получават нещо", казва той, визирайки иновациите в градовете.
Глушевич напомни, че хората са притеснени от това. Той попита и дали правителството може да включи гражданите повече в тези решения и какво още могат да направят институциите по въпроса. "Можем ли да направим повече - да, трябва ли - да. Всички тези проблеми още не са решени, това е процес в развитие за всички нас", отговаря Ненад Паунович, директор на екипа по предприемачество към кабинета на премиера на Сърбия. Той добавя, че проектът е още в самото начало. "Определено въпросът за поверителността, който попада под по-голямата тема за данните, стои - кой ще я притежава и пази", добавя той.
Михаел Лобек, германски старши експерт по градско развитие и умни градове, напомни, че данните трябва да се съхраняват внимателно и да са "деперсонализирани", за да се запази поверителността им. Според Франсин Пикъп, представител на United Nations Development Programme в Сърбия, гражданите трябва да имат участие в решенията как данните им се съхраняват и използват. Другото ключово условие за успешното въвеждане на иновациите със събиране на информация е доверието, отбелязва Ненад Митошевич от датското посолство в Сърбия.
Борбата с трафика и неочакваният ефект на скутерите
Друга ключова тема, разбира се, са задръстванията и решенията как да "поумнее" мобилността.
По време на дискусията стана дума и за един наболял и в София въпрос от края на лятото - електрическите тротинетки. Компании за скутери започнаха да работят, Столичната община им осигури паркоместа, а все още не е помислено за регламент за движение по пътищата.
Във Виена всяка компания има право на максимум 1500 скутера и са въведени регулации относно поддържането им и за тези, които са зле паркирани по тротоарите, разказва Мартин Блум от Агенцията по мобилност във Виена, като добави, че в австрийската столица имат "смесени чувства" относно този тип транспорт. "Сега измерваме ефекта им", коментира той. Според него, от една страна, има позитивно влияние върху възприятията на хората за споделената мобилност и може да е стъпка напред към споделянето на автомобили. От друга обаче, не е ясно колко са устойчиви скутерите, тъй като след няколко месеца потребление се изхвърлят, а и блокират тротоари в градските центрове.
Данните във Виена дори показвали, че хората използват електрическите тротинетки, вместо да ходят пеша, което не е от полза нито за хората, нито за градската среда.
Михаел Лобек пък обяснява, че работата по транспортните планове в Германия е започнала още през 80-те години на миналия век, като никой не е знаел кое ще е успешната мярка, но било важно да се поеме риск. "За велоалеите например е нужна политическа воля и кураж", казва той, като добавя, че е нужно време, за да се открие правилното решение за един град.
Решението в Копенхаген пък е данъци за автомобилите и ежегодно намаляване на местата за паркиране с 5%, като това не се отнася за електромобилите или платформите за споделяне на автомобили. "Така стимулираме хората да взимат определено решение", казва Ненад Митошевич.
Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от добрите новини, които идват с иновациите в умните градове. Камери следят нашите движения, разпознават ни само по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите дори в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от притесненията, които вървят ръка за ръка с добрите страни.
0 коментара