С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 окт 2019, 15:56, 2662 прочитания

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента половината световно население живее в градовете, а до 2050 г. ще достигне до две трети.
Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от добрите новини, които идват с иновациите в умните градове. Камери следят нашите движения, разпознават ни само по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите дори в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от притесненията, които вървят ръка за ръка с добрите страни.

На фона на позитивните новини за умни решения, чрез които да се подобри качеството на живот в градовете, се очертават и проблеми. Опитът с нови технологии споделиха представители от градове в Австрия, Германия и Сърбия по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, организирана от фондация "Фридрих Науман". И се оказа, че и най-напредналите в това отношение все още търсят решения на стари проблеми или се сблъскват с нови. Виена, ежегодно определяна за най-добрия град за живеене в света и сочена за пример за "умен град", например тепърва ще анализира казусите с електрическите тротинетки, а темата за това колко данни да се събират за жителите и как да се защитава тяхната поверителност се оказа особено гореща.


Под погледа на Големия брат

Умните градове са характерни с това и че събират данни по всякакви начини и така могат да се подготвят успешно за бъдещето. Някои практики могат да улеснят процесите сериозно, да се използват за анализ и бъдещи решения, но други могат да са притеснителни.

Тази година сръбските власти обявиха проект заедно с китайския телекомуникационен гигант Huawei, в рамките на който в Белград да се разположат 1000 камери на компанията, които да следят жителите и да разпознават лицата им, както вече се прави в Китай. Правозащитни организации в Сърбия твърдят, че софтуерът за разпознаване на физиономии нарушава личните права и свободи на гражданите, тъй като колекционира биометрични данни, които все още не е ясно как ще се съхраняват, пише Foreign Policy.



В тази връзка модераторът на панела Миодраг Глушевич от сръбското сдружение на градове и общини поставя въпроса дали трябва частния сектор да борави с личната информация на гражданите и как да се регулират отворените данни.

Марко Кадец, президент на Сръбската търговска камара, уточнява, че трябва да се търси баланс. "Хората са все по-склонни да споделят данните си, защото в замяна получават нещо", казва той, визирайки иновациите в градовете.

Глушевич напомни, че хората са притеснени от това. Той попита и дали правителството може да включи гражданите повече в тези решения и какво още могат да направят институциите по въпроса. "Можем ли да направим повече - да, трябва ли - да. Всички тези проблеми още не са решени, това е процес в развитие за всички нас", отговаря Ненад Паунович, директор на екипа по предприемачество към кабинета на премиера на Сърбия. Той добавя, че проектът е още в самото начало. "Определено въпросът за поверителността, който попада под по-голямата тема за данните, стои - кой ще я притежава и пази", добавя той.

Михаел Лобек, германски старши експерт по градско развитие и умни градове, напомни, че данните трябва да се съхраняват внимателно и да са "деперсонализирани", за да се запази поверителността им. Според Франсин Пикъп, представител на United Nations Development Programme в Сърбия, гражданите трябва да имат участие в решенията как данните им се съхраняват и използват. Другото ключово условие за успешното въвеждане на иновациите със събиране на информация е доверието, отбелязва Ненад Митошевич от датското посолство в Сърбия.

Борбата с трафика и неочакваният ефект на скутерите

Друга ключова тема, разбира се, са задръстванията и решенията как да "поумнее" мобилността.

По време на дискусията стана дума и за един наболял и в София въпрос от края на лятото - електрическите тротинетки. Компании за скутери започнаха да работят, Столичната община им осигури паркоместа, а все още не е помислено за регламент за движение по пътищата.

Във Виена всяка компания има право на максимум 1500 скутера и са въведени регулации относно поддържането им и за тези, които са зле паркирани по тротоарите, разказва Мартин Блум от Агенцията по мобилност във Виена, като добави, че в австрийската столица имат "смесени чувства" относно този тип транспорт. "Сега измерваме ефекта им", коментира той. Според него, от една страна, има позитивно влияние върху възприятията на хората за споделената мобилност и може да е стъпка напред към споделянето на автомобили. От друга обаче, не е ясно колко са устойчиви скутерите, тъй като след няколко месеца потребление се изхвърлят, а и блокират тротоари в градските центрове.

Данните във Виена дори показвали, че хората използват електрическите тротинетки, вместо да ходят пеша, което не е от полза нито за хората, нито за градската среда.

Михаел Лобек пък обяснява, че работата по транспортните планове в Германия е започнала още през 80-те години на миналия век, като никой не е знаел кое ще е успешната мярка, но било важно да се поеме риск. "За велоалеите например е нужна политическа воля и кураж", казва той, като добавя, че е нужно време, за да се открие правилното решение за един град.

Решението в Копенхаген пък е данъци за автомобилите и ежегодно намаляване на местата за паркиране с 5%, като това не се отнася за електромобилите или платформите за споделяне на автомобили. "Така стимулираме хората да взимат определено решение", казва Ненад Митошевич.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ТЕЦ-ове на Ковачки ще получават до 60 лв. на тон за горенето на софийския боклук ТЕЦ-ове на Ковачки ще получават до 60 лв. на тон за горенето на софийския боклук

Част от RDF-а ще се оползотворява и в циментовия завод "Холсим", но с по-ниска цена

21 ное 2019, 308 прочитания

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни 1 Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 2437 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Физическият факултет на СУ ще бъде надстроен с един етаж

Отпуснатите средства от 3.5 млн. лв. идват по европейска програма

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10