С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 окт 2019, 15:56, 2890 прочитания

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента половината световно население живее в градовете, а до 2050 г. ще достигне до две трети.
Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от добрите новини, които идват с иновациите в умните градове. Камери следят нашите движения, разпознават ни само по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите дори в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от притесненията, които вървят ръка за ръка с добрите страни.

На фона на позитивните новини за умни решения, чрез които да се подобри качеството на живот в градовете, се очертават и проблеми. Опитът с нови технологии споделиха представители от градове в Австрия, Германия и Сърбия по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, организирана от фондация "Фридрих Науман". И се оказа, че и най-напредналите в това отношение все още търсят решения на стари проблеми или се сблъскват с нови. Виена, ежегодно определяна за най-добрия град за живеене в света и сочена за пример за "умен град", например тепърва ще анализира казусите с електрическите тротинетки, а темата за това колко данни да се събират за жителите и как да се защитава тяхната поверителност се оказа особено гореща.


Под погледа на Големия брат

Умните градове са характерни с това и че събират данни по всякакви начини и така могат да се подготвят успешно за бъдещето. Някои практики могат да улеснят процесите сериозно, да се използват за анализ и бъдещи решения, но други могат да са притеснителни.

Тази година сръбските власти обявиха проект заедно с китайския телекомуникационен гигант Huawei, в рамките на който в Белград да се разположат 1000 камери на компанията, които да следят жителите и да разпознават лицата им, както вече се прави в Китай. Правозащитни организации в Сърбия твърдят, че софтуерът за разпознаване на физиономии нарушава личните права и свободи на гражданите, тъй като колекционира биометрични данни, които все още не е ясно как ще се съхраняват, пише Foreign Policy.



В тази връзка модераторът на панела Миодраг Глушевич от сръбското сдружение на градове и общини поставя въпроса дали трябва частния сектор да борави с личната информация на гражданите и как да се регулират отворените данни.

Марко Кадец, президент на Сръбската търговска камара, уточнява, че трябва да се търси баланс. "Хората са все по-склонни да споделят данните си, защото в замяна получават нещо", казва той, визирайки иновациите в градовете.

Глушевич напомни, че хората са притеснени от това. Той попита и дали правителството може да включи гражданите повече в тези решения и какво още могат да направят институциите по въпроса. "Можем ли да направим повече - да, трябва ли - да. Всички тези проблеми още не са решени, това е процес в развитие за всички нас", отговаря Ненад Паунович, директор на екипа по предприемачество към кабинета на премиера на Сърбия. Той добавя, че проектът е още в самото начало. "Определено въпросът за поверителността, който попада под по-голямата тема за данните, стои - кой ще я притежава и пази", добавя той.

Михаел Лобек, германски старши експерт по градско развитие и умни градове, напомни, че данните трябва да се съхраняват внимателно и да са "деперсонализирани", за да се запази поверителността им. Според Франсин Пикъп, представител на United Nations Development Programme в Сърбия, гражданите трябва да имат участие в решенията как данните им се съхраняват и използват. Другото ключово условие за успешното въвеждане на иновациите със събиране на информация е доверието, отбелязва Ненад Митошевич от датското посолство в Сърбия.

Борбата с трафика и неочакваният ефект на скутерите

Друга ключова тема, разбира се, са задръстванията и решенията как да "поумнее" мобилността.

По време на дискусията стана дума и за един наболял и в София въпрос от края на лятото - електрическите тротинетки. Компании за скутери започнаха да работят, Столичната община им осигури паркоместа, а все още не е помислено за регламент за движение по пътищата.

Във Виена всяка компания има право на максимум 1500 скутера и са въведени регулации относно поддържането им и за тези, които са зле паркирани по тротоарите, разказва Мартин Блум от Агенцията по мобилност във Виена, като добави, че в австрийската столица имат "смесени чувства" относно този тип транспорт. "Сега измерваме ефекта им", коментира той. Според него, от една страна, има позитивно влияние върху възприятията на хората за споделената мобилност и може да е стъпка напред към споделянето на автомобили. От друга обаче, не е ясно колко са устойчиви скутерите, тъй като след няколко месеца потребление се изхвърлят, а и блокират тротоари в градските центрове.

Данните във Виена дори показвали, че хората използват електрическите тротинетки, вместо да ходят пеша, което не е от полза нито за хората, нито за градската среда.

Михаел Лобек пък обяснява, че работата по транспортните планове в Германия е започнала още през 80-те години на миналия век, като никой не е знаел кое ще е успешната мярка, но било важно да се поеме риск. "За велоалеите например е нужна политическа воля и кураж", казва той, като добавя, че е нужно време, за да се открие правилното решение за един град.

Решението в Копенхаген пък е данъци за автомобилите и ежегодно намаляване на местата за паркиране с 5%, като това не се отнася за електромобилите или платформите за споделяне на автомобили. "Така стимулираме хората да взимат определено решение", казва Ненад Митошевич.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Софийският боклук ще се гори в ТЕЦ "Бобов дол" въпреки проверките Софийският боклук ще се гори в ТЕЦ "Бобов дол" въпреки проверките

Столичната община ще плати на свързани с Христо Ковачки топлоцентрали 15 млн. лв. за оползотворяване на RDF през следващите три години

21 яну 2020, 1033 прочитания

Сандански залага на Airbnb Сандански залага на Airbnb

След кризата новото строителство е по-ограничено и търсенето на жилища е повече от предлагането

21 яну 2020, 845 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Физическият факултет на СУ ще бъде надстроен с един етаж

Отпуснатите средства от 3.5 млн. лв. идват по европейска програма

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10