Разположено в почти географския център на България, Велико Търново някак логично попада и в средата на повечето класации по икономически показатели. Градът и районът имат силно минало и разположение на кръстопът. Но даденостите засега не са употребени докрай. Скоростните магистрали са отдалечени от региона на поне пет години. Летището в Горна Оряховица засега не работи и бъдещото му развитие е неясно, макар да има частен концесионер. Жп центърът също залязва покрай бавната смърт на релсовия транспорт в страната. Но в града има университет и дори частен колеж, които внасят живот. Има и туристи, основно местни и румънски, но те остават за кратко.

Градът има основно местни инвеститори, като растящите "Екстрапак" или големия дистрибутор на техника "Вали компютърс". Но чуждите инвеститори са направо изключение: в изданието разказваме за най-големия проект - на австрийската "Кроношпан", както и за завода за електроника на шведската AQ. Градът има и пример, подобен на варненската верига "Хепи" - Вилислав Димитров успява да развие ресторантите "Щастливеца" до столицата.

Търново е и глобално - в града и околните села живеят над хиляда чужденци. Част от тях пенсионери, други - дигитални номади или артисти.