С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 8 ное 2019, 15:30, 15420 прочитания

Заключеният свят на Търново

Бум в града няма, но икономическите показатели не са и на дъното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Бум в града няма, но икономическите показатели не са и на дъното.
  • Без бързи пътища към София, Дунава и морето районът трудно ще привлече повече туристи и инвеститори.
  • Градът е жив заради чужденците, студентите и местните предприемачи, но общината е сред най-пасивните.
"Велико Търново е красив и завладяващ град с автентична атмосфера, който за съжаление все още се опитва да прекрачи прага на съвременността." Описанието на Цветанка Иванова, мениджър на местното звено на аутсорсинг компанията "Таксбек груп", рисува града такъв, какъвто повечето местни хора го усещат, но невинаги признават. Старата столица с основание се гордее с богатата си история и култура, но все още не успява да капитализира тези предимства и да случи потенциала си. Откъснат в средата на Северна България, без нормална връзка със столицата, морето и Дунава, 15-ият по големина град в страната остава донякъде заключен в миналото.

Тази изолация до голяма степен определя и икономическия облик на Търново, където чуждите инвеститори са по-скоро изключение. Няма и големи компании, които да привлекат малки бизнеси и да издърпат региона нагоре. Лошата инфраструктура пък пречи на града да се развие като силен туристическия център, за който има толкова много исторически и природни дадености.


Въпреки това градът е жив, а свежа енергия му носят хилядите студенти във Великотърновския университет. Основан като първото висше учебно заведение извън столицата преди повече от половин век, и до днес ВТУ запазва предимно хуманитарния си профил, но не остава встрани и от търсенето на специалисти по информационни технологии. Веднъж завършили обаче, младите хора най-често напускат града.

Но демографската ситуация не е трагична като в Северозападна България. А десетките нови предприятия на местни бизнесмени, занимаващи се основно с храни и опаковки, все пак задържат една стабилна част от търновци. Има и нови попълнения - над хиляда британци и още стотици западноевропейци избрали града и съседните села за живот, основно след пенсия, но не само. С този микс от нови жители областта е неповторима, като по цвят "бие" руската колония в Поморие и по морето като цяло.

Особености на местната среда



Числата показват средна картина, особено на фона на другите градове в Северна България, която формира един от най-изостаналите региони в ЕС. Брутният вътрешен продукт на човек в областта е значително по-нисък от средния за страната, инвестициите са малко, а местните данъци и такси - сравнително високи (за точните числа виж текста "Средното царство"). Бизнесът като цяло е слабо развит, съставен основно от малки и средни предприятия, като в националния топ 100 на най-големите компании по приходи реално няма търновски представител. Преобладават производителите храни и напитки, основно захарни изделия и бира, добро присъствие има и свързаният с това бизнес с опаковки, а заради географските особености на района добре се развива и земеделието.

В областта огромната част от фирмите са с български собственици, а чуждестранните инвестиции са над 5 пъти по-ниски от тези в страната. А общината залага единствено на туризма и напълно пасува при привличането на производства или IT фирми. Областта е и в дъното по привличане на евросубсидии.

Заключеният свят на Търново

Фотограф: Цветелина Белутова


Работещи бедни

Силният фокус върху туризма и свързаните услуги е причината заплатите да продължават да изостават от тези в страната. В сектора фирмите твърде често държат в сянка част от оборотите и плащанията към служителите. Ниските заплати не са само търновски синдром, а са характерни и за други курортни зони.

Като антипод на ниските заплати в Търновско стои число за много ниска безработица (4.6%) и добър образователен профил на хората, над една пета от които са с висше образование.

Ниските доходи са основният проблем за живеещите в града. "Като област сме на 14-о място по средна работна заплата в цялата страна, съответно в града доходите също са ниски, а цените на стоките и услугите са като в София", казва журналистът и писател Елена Чамуркова. И добавя: "Нямаме големи инвеститори, нямаме и достатъчно работна ръка. Просто имаме работещи бедни."

Компаниите също посочват като трудност недостига на работници, макар че Велико Търново не е изключение от националната картина. Като се добавят обаче и чисто регионалните предизвикателства като лошата пътна инфраструктура, това се оказва пречка и за навлизането на нови фирми. "Имахме такъв случай, преди половин година дойде много голяма фирма, с която работим, и искаше да направи завод в града. Разгледахме парцели, изчислихме разходите за идване, но когато стигнахме до работниците и те разбраха колко хора излизат от университетите в региона, се отказаха и избраха да го направят около София", каза Мирослав Младенов, директор на завода "АК Пластроник", който е собственост на един от малкото чужди инвеститори в града - шведската група AQ.

За по-едрите инвеститори пък сериозен проблем е наличието на сив сектор. "Все още редица фирми избягват плащането на данъци и осигуровки и по този начин влияят негативно на пазара на труда", коментира Венцеслав Аврамов, инвестиционен директор във фонда Stage Capital, който е акционер в производителя на захарни изделия "Престиж 96".

Инфраструктурата като спънка

Това обаче, което всички се съгласяват, че спъва развитието на града, е липсата на адекватна инфраструктура. Макар че областта има доста гъста пътна и жп мрежа, лошото й качество не прави това предимство. Велико Търново няма удобна връзка със столицата, морските пристанища, Румъния или другата част на България на юг, няма и работещо летище. Основното решение е изграждането на автомагистрала "Хемус". "Много често шведските ни гости отказват да дойдат при нас заради липсата на магистрала и ходят в другите ни две фабрики - в Радомир и Годеч, където пътят е хубав", казва Младенов.

Връзката между севера и юга също е ключова за отпушване на комуникацията с града. "Първо трябва да бъде достроен пътят до Русе, защото това означава динамика в движението, и вторият много важен проект е тунелът под Шипка", смята Димитър Симеонов, заместник-ректор на Великотърновския университет и преподавател по икономическа география. Както и за "Хемус" обаче, за тях също няма ясен график кога ще се случат, но към средата на следващото десетилетие се чака поне връзката със столицата и с Русе. Според Симеонов магистралата ще облекчи много придвижването на студентите, но може да доведе до лек спад в местния бизнес, тъй като пътническият поток между София и Варна, който в момента минава през града, ще го заобикаля. Но пък в дългосрочен план със сигурност ще се повишат шансовете за нови инвестиции.

Заради липсата на пътища градът губи и друга възможност въпреки централната си локация в Северна България. "Местоположението на града е отлична предпоставка за развитие на логистичния бизнес", смята Иванова. Ако се разработи и летището в Горна Оряховица, регионът ще получи реална възможност за активни контакти с външния свят.

Търново е малко и за да стане по-забележимо, много биха помогнали обединените усилия със съседните общини Габрово и Севлиево, с които областта може да оформи силен образователен, индустриален и туристически център. Трите града могат да работят заедно и за развитие на обща индустриална зона и привличане на инвеститори, което засега не се случва.

Заключеният свят на Търново

Фотограф: Цветелина Белутова


Къде е потенциалът

До голяма степен хората в града, а и местните власти, виждат Велико Търново като място за туризъм - с множеството си исторически и културни паметници и събития градът има този потенциал. Като че ли липсва обаче цялостна стратегия как това да се случи. Повечето от туристите идват за ден или два, само за да разгледат и да си тръгнат. Огромен проблем в града е паркирането, а като се добавят и не навсякъде поддържаните улици, често разходката се оказва предизвикателство. Много къщи в стария град са изоставени и се рушат, а общината явно не принуждава собствениците да ги възстановят.

"Трябва да се наблегне на туризма, защото той носи приходи, но трябва да има концепция. В момента имаме една Самоводска чаршия, която е в перфектно състояние, и един стар град, в който паметниците на културата рухват, всяка година губим по 7-8 сгради, а това е витрината на града", смята Чамуркова.

Въпреки всичко според Симеонов през последните години градът и туризмът са се променили много. "Потокът на чуждестранни туристи нарасна значително, особено през летния период, включително се организират пътувания от морето. Търново вече се посещава и от много български туристи заради историческия център. Броят на хотелите и настанителната база се увеличиха многократно", казва той. По думите му студентите също захранват града с капитали и енергия.

Не всичко обаче е туризъм. "За мен като търновец проблемът е, че няма достатъчно индустрия. А няма как да има индустрия, ако няма кадри", казва Младенов. Затова според него основният фокус трябва да бъде образованието, защото в противен случай градът ще обезлюдее. "В момента това се случва в Североизточна България, следващите сме ние. Защото има работа, но не и работа, от която да живееш спокойно", смята той.

Според Чамуркова бизнесът има нужда от облекчени процедури и повече съдействие от общината. "Имам познати, които отварят фабрика, създават работни места, но сами си изграждат инфраструктурата, въпреки че това е работа на общината. Подобни случаи донякъде отблъскват инвеститорите", казва тя.

Без помощ от общината обаче във Велико Търново успешно се развива една от новите индустрии - аутсорсинг, като офиси имат няколко такива компании. Това, разбира се, не е случайно - благодарение на университета градът разполага с много млади хора, които говорят повече от два езика.

Завръщане

В унисон със ситуацията в страната обаче Велико Търново не остава незасегнат от демографските проблеми. Въпреки многото студенти населението продължава да застарява - главно заради ниската раждаемост, но също и защото хората се изселват, най-вече към София, Варна и Бургас, както и в чужбина. Това е и основният риск за града.

Независимо от всичките си проблеми Търново има много предимства като място за живеене - чист въздух, богат културен живот, образователни възможности и доста сигурна среда с относително ниска престъпност. Затова не са изключение и случаите, когато дошли от други градове студенти пък решават да останат. "В най-голямото училище, с което работим - "Емилиян Станев", до един новите учители са завършили при нас и това не са хора от Търново. Градът може да привлича също с археология, история, а защо не и филология", казва Симеонов.

Друга добра новина е, че има и българи, които се връщат от чужбина, но това е свързано с възможност за професионално развитие. Такъв например е случаят с двама от водещите инженери в "АК Пластроник". "Единият си дойде след 16 години в Англия, другият след 5 години в САЩ. Искат да живеят тук", казва Младенов.

За да се превърне в тенденция това обаче, градът ще има нужда от доста повече бизнес. А това пък зависи най-вече от властите, които да направят Велико Търново достъпно и гостоприемно място за инвеститорите и за образовани служители.

Капитал градове: Велико Търново


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 1002 прочитания

Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет 2 Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет

Рокадите в "Топлофикация София", застрояването на парк "Витоша" и новият правилник за работата на съвета станаха повод за дискусии

19 ное 2019, 6196 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Новият общински съвет на София ще работи по нов правилник и с нови комисии

От ГЕРБ-СДС представиха идеите си за начина на работа на новия местен парламент

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10