Заключеният свят на Търново
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заключеният свят на Търново

Градът е жив заради чужденците, студентите и местните предприемачи, но общината е сред най-пасивните

Заключеният свят на Търново

Бум в града няма, но икономическите показатели не са и на дъното

19289 прочитания

Градът е жив заради чужденците, студентите и местните предприемачи, но общината е сред най-пасивните

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Бум в града няма, но икономическите показатели не са и на дъното.
  • Без бързи пътища към София, Дунава и морето районът трудно ще привлече повече туристи и инвеститори.
  • Градът е жив заради чужденците, студентите и местните предприемачи, но общината е сред най-пасивните.

"Велико Търново е красив и завладяващ град с автентична атмосфера, който за съжаление все още се опитва да прекрачи прага на съвременността." Описанието на Цветанка Иванова, мениджър на местното звено на аутсорсинг компанията "Таксбек груп", рисува града такъв, какъвто повечето местни хора го усещат, но невинаги признават. Старата столица с основание се гордее с богатата си история и култура, но все още не успява да капитализира тези предимства и да случи потенциала си. Откъснат в средата на Северна България, без нормална връзка със столицата, морето и Дунава, 15-ият по големина град в страната остава донякъде заключен в миналото.

Тази изолация до голяма степен определя и икономическия облик на Търново, където чуждите инвеститори са по-скоро изключение. Няма и големи компании, които да привлекат малки бизнеси и да издърпат региона нагоре. Лошата инфраструктура пък пречи на града да се развие като силен туристическия център, за който има толкова много исторически и природни дадености.

Въпреки това градът е жив, а свежа енергия му носят хилядите студенти във Великотърновския университет. Основан като първото висше учебно заведение извън столицата преди повече от половин век, и до днес ВТУ запазва предимно хуманитарния си профил, но не остава встрани и от търсенето на специалисти по информационни технологии. Веднъж завършили обаче, младите хора най-често напускат града.

Но демографската ситуация не е трагична като в Северозападна България. А десетките нови предприятия на местни бизнесмени, занимаващи се основно с храни и опаковки, все пак задържат една стабилна част от търновци. Има и нови попълнения - над хиляда британци и още стотици западноевропейци избрали града и съседните села за живот, основно след пенсия, но не само. С този микс от нови жители областта е неповторима, като по цвят "бие" руската колония в Поморие и по морето като цяло.

Особености на местната среда

Числата показват средна картина, особено на фона на другите градове в Северна България, която формира един от най-изостаналите региони в ЕС. Брутният вътрешен продукт на човек в областта е значително по-нисък от средния за страната, инвестициите са малко, а местните данъци и такси - сравнително високи (за точните числа виж текста "Средното царство"). Бизнесът като цяло е слабо развит, съставен основно от малки и средни предприятия, като в националния топ 100 на най-големите компании по приходи реално няма търновски представител. Преобладават производителите храни и напитки, основно захарни изделия и бира, добро присъствие има и свързаният с това бизнес с опаковки, а заради географските особености на района добре се развива и земеделието.

В областта огромната част от фирмите са с български собственици, а чуждестранните инвестиции са над 5 пъти по-ниски от тези в страната. А общината залага единствено на туризма и напълно пасува при привличането на производства или IT фирми. Областта е и в дъното по привличане на евросубсидии.

Фотограф: Цветелина Белутова

Работещи бедни

Силният фокус върху туризма и свързаните услуги е причината заплатите да продължават да изостават от тези в страната. В сектора фирмите твърде често държат в сянка част от оборотите и плащанията към служителите. Ниските заплати не са само търновски синдром, а са характерни и за други курортни зони.

Като антипод на ниските заплати в Търновско стои число за много ниска безработица (4.6%) и добър образователен профил на хората, над една пета от които са с висше образование.

Ниските доходи са основният проблем за живеещите в града. "Като област сме на 14-о място по средна работна заплата в цялата страна, съответно в града доходите също са ниски, а цените на стоките и услугите са като в София", казва журналистът и писател Елена Чамуркова. И добавя: "Нямаме големи инвеститори, нямаме и достатъчно работна ръка. Просто имаме работещи бедни."

Компаниите също посочват като трудност недостига на работници, макар че Велико Търново не е изключение от националната картина. Като се добавят обаче и чисто регионалните предизвикателства като лошата пътна инфраструктура, това се оказва пречка и за навлизането на нови фирми. "Имахме такъв случай, преди половин година дойде много голяма фирма, с която работим, и искаше да направи завод в града. Разгледахме парцели, изчислихме разходите за идване, но когато стигнахме до работниците и те разбраха колко хора излизат от университетите в региона, се отказаха и избраха да го направят около София", каза Мирослав Младенов, директор на завода "АК Пластроник", който е собственост на един от малкото чужди инвеститори в града - шведската група AQ.

За по-едрите инвеститори пък сериозен проблем е наличието на сив сектор. "Все още редица фирми избягват плащането на данъци и осигуровки и по този начин влияят негативно на пазара на труда", коментира Венцеслав Аврамов, инвестиционен директор във фонда Stage Capital, който е акционер в производителя на захарни изделия "Престиж 96".

Инфраструктурата като спънка

Това обаче, което всички се съгласяват, че спъва развитието на града, е липсата на адекватна инфраструктура. Макар че областта има доста гъста пътна и жп мрежа, лошото й качество не прави това предимство. Велико Търново няма удобна връзка със столицата, морските пристанища, Румъния или другата част на България на юг, няма и работещо летище. Основното решение е изграждането на автомагистрала "Хемус". "Много често шведските ни гости отказват да дойдат при нас заради липсата на магистрала и ходят в другите ни две фабрики - в Радомир и Годеч, където пътят е хубав", казва Младенов.

Връзката между севера и юга също е ключова за отпушване на комуникацията с града. "Първо трябва да бъде достроен пътят до Русе, защото това означава динамика в движението, и вторият много важен проект е тунелът под Шипка", смята Димитър Симеонов, заместник-ректор на Великотърновския университет и преподавател по икономическа география. Както и за "Хемус" обаче, за тях също няма ясен график кога ще се случат, но към средата на следващото десетилетие се чака поне връзката със столицата и с Русе. Според Симеонов магистралата ще облекчи много придвижването на студентите, но може да доведе до лек спад в местния бизнес, тъй като пътническият поток между София и Варна, който в момента минава през града, ще го заобикаля. Но пък в дългосрочен план със сигурност ще се повишат шансовете за нови инвестиции.

Заради липсата на пътища градът губи и друга възможност въпреки централната си локация в Северна България. "Местоположението на града е отлична предпоставка за развитие на логистичния бизнес", смята Иванова. Ако се разработи и летището в Горна Оряховица, регионът ще получи реална възможност за активни контакти с външния свят.

Търново е малко и за да стане по-забележимо, много биха помогнали обединените усилия със съседните общини Габрово и Севлиево, с които областта може да оформи силен образователен, индустриален и туристически център. Трите града могат да работят заедно и за развитие на обща индустриална зона и привличане на инвеститори, което засега не се случва.

Фотограф: Цветелина Белутова

Къде е потенциалът

До голяма степен хората в града, а и местните власти, виждат Велико Търново като място за туризъм - с множеството си исторически и културни паметници и събития градът има този потенциал. Като че ли липсва обаче цялостна стратегия как това да се случи. Повечето от туристите идват за ден или два, само за да разгледат и да си тръгнат. Огромен проблем в града е паркирането, а като се добавят и не навсякъде поддържаните улици, често разходката се оказва предизвикателство. Много къщи в стария град са изоставени и се рушат, а общината явно не принуждава собствениците да ги възстановят.

"Трябва да се наблегне на туризма, защото той носи приходи, но трябва да има концепция. В момента имаме една Самоводска чаршия, която е в перфектно състояние, и един стар град, в който паметниците на културата рухват, всяка година губим по 7-8 сгради, а това е витрината на града", смята Чамуркова.

Въпреки всичко според Симеонов през последните години градът и туризмът са се променили много. "Потокът на чуждестранни туристи нарасна значително, особено през летния период, включително се организират пътувания от морето. Търново вече се посещава и от много български туристи заради историческия център. Броят на хотелите и настанителната база се увеличиха многократно", казва той. По думите му студентите също захранват града с капитали и енергия.

Не всичко обаче е туризъм. "За мен като търновец проблемът е, че няма достатъчно индустрия. А няма как да има индустрия, ако няма кадри", казва Младенов. Затова според него основният фокус трябва да бъде образованието, защото в противен случай градът ще обезлюдее. "В момента това се случва в Североизточна България, следващите сме ние. Защото има работа, но не и работа, от която да живееш спокойно", смята той.

Според Чамуркова бизнесът има нужда от облекчени процедури и повече съдействие от общината. "Имам познати, които отварят фабрика, създават работни места, но сами си изграждат инфраструктурата, въпреки че това е работа на общината. Подобни случаи донякъде отблъскват инвеститорите", казва тя.

Без помощ от общината обаче във Велико Търново успешно се развива една от новите индустрии - аутсорсинг, като офиси имат няколко такива компании. Това, разбира се, не е случайно - благодарение на университета градът разполага с много млади хора, които говорят повече от два езика.

Завръщане

В унисон със ситуацията в страната обаче Велико Търново не остава незасегнат от демографските проблеми. Въпреки многото студенти населението продължава да застарява - главно заради ниската раждаемост, но също и защото хората се изселват, най-вече към София, Варна и Бургас, както и в чужбина. Това е и основният риск за града.

Независимо от всичките си проблеми Търново има много предимства като място за живеене - чист въздух, богат културен живот, образователни възможности и доста сигурна среда с относително ниска престъпност. Затова не са изключение и случаите, когато дошли от други градове студенти пък решават да останат. "В най-голямото училище, с което работим - "Емилиян Станев", до един новите учители са завършили при нас и това не са хора от Търново. Градът може да привлича също с археология, история, а защо не и филология", казва Симеонов.

Друга добра новина е, че има и българи, които се връщат от чужбина, но това е свързано с възможност за професионално развитие. Такъв например е случаят с двама от водещите инженери в "АК Пластроник". "Единият си дойде след 16 години в Англия, другият след 5 години в САЩ. Искат да живеят тук", казва Младенов.

За да се превърне в тенденция това обаче, градът ще има нужда от доста повече бизнес. А това пък зависи най-вече от властите, които да направят Велико Търново достъпно и гостоприемно място за инвеститорите и за образовани служители.

Темата накратко
  • Бум в града няма, но икономическите показатели не са и на дъното.
  • Без бързи пътища към София, Дунава и морето районът трудно ще привлече повече туристи и инвеститори.
  • Градът е жив заради чужденците, студентите и местните предприемачи, но общината е сред най-пасивните.

"Велико Търново е красив и завладяващ град с автентична атмосфера, който за съжаление все още се опитва да прекрачи прага на съвременността." Описанието на Цветанка Иванова, мениджър на местното звено на аутсорсинг компанията "Таксбек груп", рисува града такъв, какъвто повечето местни хора го усещат, но невинаги признават. Старата столица с основание се гордее с богатата си история и култура, но все още не успява да капитализира тези предимства и да случи потенциала си. Откъснат в средата на Северна България, без нормална връзка със столицата, морето и Дунава, 15-ият по големина град в страната остава донякъде заключен в миналото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Поздравления за добрият анализ! Обезателно трябва да се развиват услуги, за да задържат младите хора. Малки ИТ фирми и аутсорсинг компании могат много да дръпнат средните доходи.

    Ако общината е пасивна по отношение на инвестициите, защо преизбират кмета вече 2-ри път на първи тур? С магистрала или без, трябва им индустриална зона. Ако до 2025 г. очакват Хемус и тунел под Шипка, трябва да имат план сега и да започнат да разработшат и строят до 1-2 години. Ако ще чакат пътищата да станат, ще сгрешат много.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Големият проблем е липсата на международно летище наблизо. Боко хариза летището в ГО на Вълка и, съвсем очаквано, работата се забатачи.

    Трябва държавата да си върне контрола и да инвестира в ъпгрейд - както направи с пловдивското. И след това да пусне субсидии за бюджетни авиолинии.

    Не става дума за кой знае какви пари. Ъпгрейд-а ще струва 10-тина милиона. А субсидиите ще излязат около 2-3 милиона на година.

    Но ако това стане регионът ще живне. ВТ има огромен потенциал за целогодишен туризъм. А веднъж тръгне ли летището ще се отворят и ниши за аутсорсонг компании, за ИТ компании и пр.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    В ГЕРБ още не са осъзнали, че инфраструктура не значи само магистрали. Магистралите свързват един регион на БГ с друг. А летищата ни свързват с основния ни пазар - Западна Европа. Ако я няма тази връзка няма как да има икономически растеж.

    Ако погледнем районите с икономически растеж в БГ всичките са в близост (макс. 100-150км) до международно летище. Всичко останало тъне в застой.

    Не знам колко време ще им потрябва на ГЕРБ да ги осмислят тези простички неща.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Че всичко е въпрос на глупост, а не липса на пари си личи и от факта, че никой досега не се е сетил да пусне субисдии за автобусни линии до летището в Букурещ. То е с много по-голям пътникопоток и добри връзки с цяла Европа и, де факто, може да обслужва част от Северна БГ. Но това което липсва са редовни линии от градовете в Северна БГ до летището в Букурещ. Има някакви маршрутки дето минават 2-3 пъти на ден между Букурещ и Русе и това е. Т.е. на ден има осигурен обществен транспорт за максимум 30-тина души и то само до Русе.

    Това, което трябва да се направи е да се пуснат редовни автобусни линии (поне 3 пъти дневно) от Северна БГ (Търново, Плевен) до летището в Букурещ.

    Това може да стане с цената на 200-300 хиляди лева субсидии годишно. А това са жълти стотинки. Де факто и общините биха могли да си го позволят. Така поне отчасти ще се компенсира липсата на близко международно летище.

  • 5
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    До коментар [#4] от "Николов":

    Вместо да развиваме летищата в София, Варна и Пловдив, които са на същото разстояние от Търново, както и транспортните връзки към тях, да тръгнем да наливаме пари за чуждо? Откъде ви идват такива нелепи идеи? Летище в 60-хилядния Търново пък е още по-наивно. То от Бургас и Пловдив почти нема редовни линии, пък в Търново щело да има, дето основно идват румънски туристи.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "xfh59608894":

    Търново и ГО са една агломерация с общо около 100 хиляди жители. А в радиус от 100км живеят още близо 200 хиляди.

    Но основния поток няма да са тези хора, а туристите. Защото ВТ има потенциал за целогодишен туризъм.

    Да, сега това са основно румънци. Ама не защото румънците са такива ценители на българската история, а просто защото само те могат да стигнат до ВТ. Ако има полети на бюджетни компании ВТ ще догони и мине като поток от туристи Пловдив. А ако се гледа целогодишния поток може да доближи Бургас където потокът е ограничен до 3-4 месеца в годината.

    Проблемът е, че сега няма как туристи от З. Европа да стигнат до ВТ. Имам предвид кратките екскурзии (до 3 дена - уикенд плюс петък или понеделник), които са най-бързо растящият туристически сегмент. Такива туризъм вирее в непосредствена близост до летищата (макс 50-60км разстояние) защото просто няма време за по-дълго пътуване.

    Туризмът в Пловдив дръпна много покрай Райън Еър, която водеше именно такива туристи. ВТ и региона могат да имат в пъти повече такива туристи от Пловдив - стига да има как те да стигнат до там.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "xfh59608894":

    Едното не изключва другото. Има смисъл да се развиват и летището във Варна и това в Бургас, и това в Пловдив.

    Писах по-горе - най-бързо растящият сегмент в туризма са кратките екскурзии (до 3 дена). Те виреят само в непосредствена близост до летище. Ако летището е на 150-200км такъв туризъм е на практика невъзможен.

    И то се вижда с просто око - както сам писахте - основните чуждестранни туристи в ВТ са румънците. Щото само те могат да стигнат до ВТ за макс 4-5 часа.

    Но ако има евтини полети до летището в ГО то там ще идват и немци, и французи, и всякакви други.

    Да се постигне това не изисква големи суми- 10-20 милиона за ъпгрейд на летището и по около 2-3 милиона на година за субсидии на полети. Тези пари са жълти стотинки на фона на излишъците дето ГЕРБ ги трупа. А и ще се изплатят многократно с приходите от туризъм.

  • 8
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    До коментар [#6] от "Николов":

    А пък в радиус 100 км от летище Бургас живеят милион и половина души, а има редовни линии до само два града. Около Пловдив пък живеят 2 млн. и са с една линия. Та защо реши, че Търново, Горна Оряховица и останалите населени места от региона могат да генерират по-голем трафик?

    Идват основно румънци в Търново по същата причина, поради която и в Одрин, Ниш или Кавала отиват най-много българи - достатъчно близо до нас за да ги посетим с автомобили, но недостатъчно атрактивно за да се изсипят масово от другия край на континента или света със самолет. Търново е красив и исторически важен за нас град, но подобни си имат под път и над път из цела Европа. Не е дестинация, в която специално ще дойдат милиони туристи. По-скоро ще се отбият между другото като част от по-голема познавателна обиколка из страната.

    Нелепо е да се твърди, че Пловдив се е развил като тур. дестинация заради летището с неговите 2 полета седмично до Лондон или колкото са там. Както и че Търново може да надмине Бургас по туристопоток. Бургаска област привлича 1/3 от всички чужди туристи в България и реализира почти половината от всички нощувки на чужди граждани за страната изобщо. Около Търново нема нито море, нито ски или СПА-курорти, че да има нужда от летище. Нито пък е голем индустриален център като Пловдив, нито има достатъчно население в региона. Не е реално да се мисли за летище там, особено на фона на летищата в Пловдив и Бургас, които са с по 1-2 редовни линии, въпреки в пъти по-големия потенциал за генериране на трафик от Търново.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#8] от "xfh59608894":

    В ВТ няма как да се изсипят "милиони" туристи просто защото няма как да стигнат до там.

    А и не е необходимо да са милиони.

    Достатъчно е да бъдат 300-400 хиляди. Годишна субсидия от 2-3 милиона лева за бюджетни авиокомпании би се изплатила многократно при такъв поток.

    И не виждам смисъл защо трябва да противопоставя ВТ на Бургас или на друг град.

    БГ има ресурс да отпусне такава субсидия за всяко от 4-те провинциални летища. Това биха били 10-12 милиона лева годишно, които са жълти стотинки на фона на милиардните излишъци. А и биха се изплатили на момента чрез допълнителните приходи от туризъм.

  • 10
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    До коментар [#9] от "Николов":

    И в Банско нема летище, но туристите намират начин да стигнат до там, нали така? Когато има силен и търсен туристически продукт, липсата на летище не е пречка, нито липсата на магистрали. Това е само оправдание за мрънкане. Просто Търново не е дестинация, в която специално биха дошли "стотици хиляди туристи" - със или без летище. И къде точно виждаш "противопоставяне" с Бургас или друг град? Става въпрос за сравнения, доказващи колко нереално е да се говори за летище в Търново. Субсидията може да подпомогне некъде, където вече има разработено летище, но само на нея да се разчита и да се кроят планове от нулата ...? Ще пуснеш субсидии, но никоя авиокомпания нема да дойде, това ще се случи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK