Д-р Голдщайн прави уговорката, че това изследване е само основа и тепърва ще трябва да се правят продължителни анализи.

Битово отопление: първи бич за въздуха

На база данните д-р Голдщайн споделя няколко ключови наблюдения. "Индустрията не е толкова зле, колкото очаквах", казва той, като има предвид, че тя не е имала значително влияние върху замърсяването. Въпреки това е забелязвал от пътуване до Перник, че там има въглищен ТЕЦ. Според него топлоцентралата е достатъчно близо, за да има движение на замърсители към столицата.

"Има корелация между праховите частици и човешкото поведение, особено битовото отопление", е едно от основните заключения на д-р Голдщайн. Той изчислява средните данни за станциите в "Надежда" и "Хиподрума" за тези няколко месец и изводът му е, че събота, неделя и понеделник са с най-високите средни концентрации. Това според него сочи по-скоро, че именно битовото отопление е по-голям замърсител от трафика, тъй като именно през почивните дни хората прекарват време в домовете си, съответно има повече горене.

Отоплението обаче не е самостоятелен вредител.

Когато се погледнат средните стойности в часовете сутрин, между 5 и 10, се наблюдава връх на замърсяването с ФПЧ в 6. Като цяло тови времеви диапазон се характеризира със застудяването през нощта и сутрешен час пик. Подобна е ситуацията следобед, между 17.00 и 19.00 часа, когато отново въздухът изстива и трафикът се увеличава.

Последният ключов пик на замърсяване е между 10 вечерта и полунощ. Тогава печките са запалени, увеличава се влажността, застудява, като влажността улавя праховите частици и ги задържа. Ключова роля има и топографията на Софийската котловина.

"Плененият въздух няма къде да отиде и праховите частици се натрупват", уточнява той.

Любопитното е, че няма данни за 8 вечерта, тъй като тогава се случва автоматичното калибриране на станциите на Изпълнителната агенция на околната среда.

Долината на смога

Голяма част от ситуацията все пак се диктува от метеорологичните условия, посочва ученият.

"България попада под уникално влияние на това, че е в центъра на различни въздушни течения", казва той, като споменава студеният въздух, който идва от Русия, както и влиянието на средиземноморския климат. "Освен това въздухът е "пленен" от почти всички страни в София", допълва метеорологът. Съответно колкото повече вятър има, толкова повече въздушните маси се разместват и замърсяването може да се намали.

Но това далеч не е задължително. Впечатление прави състоянието на 23 декември 2018 г., когато е имало сравнително много вятър, но и много висока стойност на замърсяване. Обяснението на Голдщайн е, че вероятно е имало натрупване на ФПЧ през последните дни. Друга теория на метеоролога е, че вятърът може да е довял замърсяване от друг източник. Празничните фойерверки също трябва да се вземат предвид, припомня той.

Все пак обаче е нужно повече от една зима, за да се потвърдят хипотезите му. "Това е само моментна снимка през зима, която се е приемала за сравнително мека", казва той.