За град като Велико Търново, в който бизнесът е предимно местен, производителят на електроника "АК Пластроник" е едно от малкото изключения. Собственост на шведската група AQ, бившият Завод за запаметяващи устройства днес работи основно за шведско-швейцарската АВВ, а за последните пет години оборотът му се е увеличил три пъти. Потенциал за допълнителен растеж също има, но, както навсякъде в страната, основният риск остава наличието на кадри, най-вече инженери.
Добрата новина е, че шведската група носи със себе си и нова култура в компанията. А кризите постепенно местят повече производства от Западна Европа към българския завод. Но заплахата тук е в недостига на инженери.
Готова кутия
"АК Пластроник" работи в областта на индустриалната автоматизация, като произвежда контролер модули (кутиите, които предават командите от компютъра към машините) най-вече за АВВ. "Разработката е на АВВ, а нашата работа като подизпълнител е да го изработим възможно най-качествено и ефективно", казва директорът на завода Мирослав Младенов. В предприятието се произвеждат пластмасовите кутии, насищат се платките и накрая всичко се сглобява и тества, така че е готово за крайния клиент, на когото директно се доставят устройствата. "Това е най-висшата степен на подизпълнител, не правим заготовка, а завършен продукт, т.нар. box build", обяснява той.
Компанията работи почти изцяло за износ - Швеция, Германия, Сингапур, Малайзия и т.н., като по думите на Младенов оборотът в България е пренебрежимо малък.
По стъпките на клиента
Шведската AQ всъщност е произлязла от АВВ. Създадена е през 1994 г. чрез сливането на две подразделения на базираната в Швейцария група, като и досега АВВ остава основен клиент, както и причина AQ да се установи в България. Заводът във Велико Търново реално е третата инвестиция на шведската група в страната - първата е през 1996 г., когато след идването на АВВ в България AQ става собственик на завода за трансформатори в Годеч (сега "АК Магнит"). Седем години по-късно придобива и бившата фабрика "Електрик" в Радомир (сега "АК Електрик"), а в Търново влиза през 2014 г., когато купува мажоритарния пакет в "Карат електроник" (някогашния Завод за запаметяващи устройства) от "Златен век холдинг". В момента малко над 5% в компанията държат физически лица и "Отечество 2000 холдинг".
"Причината AQ да избере Велико Търново е, че градът има традиции в електрониката", казва Младенов. Макар и отдавна затворен, тук се е намирал някогашният радиозавод, произвеждал една от гордостите на социализма - цветните телевизори "Велико Търново". Под едно или друго име Заводът за запаметяващи устройства пък практически не е спирал работа и след промените. "Тук има изградени знания и опит как се шприцват пластмасови изделия, а също и как се проектират и изработват електронни изделия, така че по исторически причини тази фабрика е била много подходяща за това, което им е трябвало", уточнява Младенов.
Културна (р)еволюция
Със смяната на собствениците започва да се променя и културата в завода. Основната задача на AQ е да въведе нова, по-демократична форма на управление, където гласът на служителя е важен и реално допринася за безопасната, качествена и ефективна работа на екипа. Компанията използва различни инструменти за подобряване на микроклимата във фирмата, като лийн културата е част от тях. Чрез Кайзен методологията пък се сондират мнения и предложения на всички нива в организацията, което в началото се е стимулирало с дребни награди. С времето нагласата се променя и сега всеки месец ръководството получава по 3-4 идеи за подобрения. "Това е много важно, защото мениджърите няма как да знаят всичко, работниците трябва да кажат от какво имат нужда. По такъв сигнал преди време променихме ъгъла, под който работниците сглобяват уредите, и сега правят по 70 вместо по 50 единици за деня", казва Младенов. А от това печелят всички.
В момента в завода работят 120 души, около 20 от тях са инженерите. "Нямаме проблем с намирането на работници, но има недостиг на инженери", казва Младенов. И добавя: "Това е проблемът на цялата индустрия." В региона такива кадри произвеждат два университета - в Габрово и Русе, и това практически е една от причините AQ да избере Велико Търново. "Нашият бранш обаче е изключително динамичен, много е трудно една образователна институция да е в крак с последните новости, затова когато постъпи нов човек, ние трябва да положим допълнително усилия да го обучим", уточнява Младенов.
За новите кадри се разработват планове за обучения според профила - по-стеснени за асемблаторите и доста по-широки за инженерите. Това включва всичко от курсове по английски и Excel до основи на електрониката и познания за конкретната работа. Когато се подбират асемблатори, значение имат не толкова опитът и образованието, колкото сръчността, интелигентността и вниманието към детайла. "Идват най-различни хора и интересното е, че на тези с най-ниско образование им е най-интересно и най-много напредват в обученията", казва Младенов.
Печелившата страна, засега
Икономическото забавяне в Европа на практика се отразява положително на българското производство на AQ. Още 20 души предстои да бъдат наети в търновския завод скоро, а след Нова година ще има и по-голямо разширение. "Причината е, че фирмите на Запад са принудени да оптимизират разходите си, за да оцеляват, и тук идва нашата възможност - при нас разходите са по-ниски, а в същото време произвеждаме качествено", казва Младенов. В случая в Търново ще бъде прехвърлено част от производството от Швеция.
При подобна оптимизация на разходите на шведската група преди три години търновският завод отново се оказа печелившата страна. Тогава в "АК Пластроник" бяха трансферирани проекти от Швеция заедно с ноу-хау и машини, като екипът във Велико Търново се удвои, а оборотът се увеличи повече от два пъти. Като цяло от влизането на AQ компанията расте, като само за 2018 г. има лек спад на приходите, но по-висока печалба (виж таблицата).
Решението са хората
Има обаче потенциален проблем. "За да бъдем ефективни, ни трябват млади инженери с остър ум, които всеки ден да мислят как нещо да бъде направено по-добре. За съжаление паузата, която се получи при наборите 1980-1990, когато всички искаха да бъдат банкери, адвокати и счетоводители и никой не искаше да бъде инженер или да работи в производството, реално доведе до една голяма липса в момента. Освен това в Българя се отвориха много чуждестранни предприятия и навсякъде има нужда от инженери", казва Младенов. По думите му заплатите в страната вече не са толкова изостанали от другите страни. "Ако България не успява да създава инженери или прогресивно мислещи хора, скоро няма да бъде интересна държава за външни инвестиции."
Въпреки това "АК Пластроник" може да се похвали с двама завърнали се от чужбина български инженери - единият след 16 години в Англия, а другият след 5 години в САЩ. "Те са на ключови позиции и благодарение на тях успяваме дори да създаваме нови продукти тук", казва Младенов.
В момента компанията разработва контролен модул за електрически камиони за Volvo Trucks, като дизайнът вече е уточнен и в момента се изработва прототипът. "Избраха нас, защото сме бързи и гъвкави. Ние не сме специализирани в масово производство, не можем да произвеждаме части за коли, но в електрическите камиони можем да участваме, защото там обемите са по-малки", уточнява Младенов. И добавя: "Това е първият случай, в който не просто произвеждаме, а измисляме как да направим нещо." А това показва, че потенциал очевидно има. Дали обаче компанията ще продължи да се развива в тази област ще зависи най-вече от хората.
0 коментара