Благоевград и регионът - в търсене на повече индустрия, но силно зависими от туризма

Близостта до София не е гаранция за успех и област Благоевград трябва да се концентрира върху задържане на кадрите и развитието на промишлеността, за да усети икономически възход. Туризмът в областта пък има още голям потенциал за развитие, който трябва да се разгърне и развие. Това е накратко изводът от Срещата на бизнеса в Благоевград и региона, която се проведе в "Регнум Банско ски хотел и СПА" в Банско.

Дискусията, част от проекта "Капитал Градове", събра на едно място новоизбрани кметове и зам.-кметове, представители на бизнеса и образованието. В рамките й се коментираха някои от пропуснатите възможности: задържането на излизащите студенти от университетите в региона, повече промишленост, повече разнообразие в туризма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Плановете на общината

"Благоевград е на уникално място, на 200 км от Солун и на 100 км от столицата на България. На стратегическо място е, минават много транспортни средства по магистрала "Струма", въпросът е как да ги вкараме в града", каза Румен Томов, кмет на община Благоевград. По думите му трябва да има развита промишленост в региона, като тя до момента липсва и това ще е една от основните му цели в бъдещия мандат.

Румен Томов уточни, че планира обособяване на терени за нови инвестиции чрез разширяване на съществуващите две индустриални зони, но не се предвижда изграждане на нова. По думите му има инвестиционен интерес от голяма германска фирма, която може да докара над 300 работни места в региона, но не каза коя е тя. Напреднали са преговорите с още една, която да осигури още толкова работни места.



Качеството на живот обаче е това, която ще стимулира хората да продължават да живеят в града. Затова и той сподели план да се изгради нов парк, за който вървят процедури по проектиране от тази седмица. "Промених една идея на предното управление за терен на военното поделение. Нямаме големи зелени площи в града", каза той.

По думите му община Благоевград оперира европейски проекти на стойност около 150 млн. лв.

Хора, улици и университети

Без хора няма да има полза от тези усилия, а и как инвеститорите да се задържат. Порочният кръг е, че в региона няма бизнес, който да привлече хората, а компаниите не идват, защото се сблъскват с липса на подготвени кадри.

Люпчо Христов, оперативен директор на местната ИТ компания "Клеврет", идентифицира отлива на кадри като един от най-сериозните проблеми. "Трябва да си задаваме въпроса какво би подтикнало хора като тях да остават тук", казва той. Според него компаниите ще имат повече стимул да се развиват в региона, ако освен кадри имат и достъп до събития, които да промотират бизнеса.

"Една фирма не търси просто 20 души, търси среда от 200 души, за да може да има движение между компаниите, когато има текучество, да има кой да дойде", обобщи той, като спомена, че те нямат проблем с текучеството, тъй като се стараят да осигурят желаната среда за работа на служителите.

"Имаме над 5 хил. завършили студенти. За съжаление те се реализират основно извън Благоевград. Много малко дори от гражданите на Благоевград остават тук. Потокът, който минава през града, е транзитен", обясни Тодор Тодоров, оперативен директор на Американския университет в Благоевград. Той добави, че завършващите, които остават все пак, често работят в университета една-две години, "докато натрупат увереност", тъй като средата им харесва, и остават в административния отдел или в отдела по подбор. "И ние се опитваме да сме добър работодател, не само ковачница на кадри", допълни той.

Росен Христов, старши мениджър "Корпоративни продажби", Vivacom, сподели, че според него пътят е чрез "посланици на добра воля на Благоевград". "Общината, бизнесът или хората с интерес за такъв в града трябва да имат посланици на средата в Благоевград и да прокламират позитивните й страни", каза той.


Туризмът: небето е граница

"Възможностите, които регионът дава в туризма, са неограничени", каза Антон Пенев, изпълнителен директор на Travel Academy. Той изброи ски туризма, планинския туризъм, конферентния и СПА туризма, като уточни, че конферентният туризъм бележи сериозен ръст в областта през 2018 г.

Миналото на областта обаче оказва своето влияние. Бурхан Немутлу, генерален мениджър на Regnum Bansko Apart Hotel&SPA Travel, припомни, че като курорт Банско се разви бързо в миналото, но без никакви планове и затова се получи презастрояване без достатъчно инфраструктура. Другият проблем са кадрите, които ревниво се пазят. Людмила Зойкова, току-що постъпила на поста зам.-кмет на община Сандански, заяви, че все пак има негласно споразумение между хотелиерите да не си крадат кадрите.

Що се отнася до бъдещето, идеите бяха доста. Сашка Вучкова, зам.-кмет на община Банско, обясни, че мероприятия през юли и август, като фестивали например, могат да поддържат притока на посетители и извън зимния сезон "Не се използват достатъчно възможностите, които Пирин дава. Хората не знаят за високите планински езера тук", посочи тя.

Според Антон Пенев организираният туризъм остава в миналото и спомена като пример фалита на туристическия конгломерат Thomas Cook, което чертае тенденцията, че туризмът трябва да се насочи към привличане на индивидуалните клиенти. На въпрос кои са пропуснатите възможности в региона той даде пример с т.нар. нишов туризъм и места като Лещен, Ковачевица и Долен, където се намира една от най-старите църкви у нас, която по думите му обаче не се поддържа.

Бурхан Немутлу намекна, че летище в региона ще е от полза, за да се докарат богати туристи. Според него и визовият режим за държави като Турция, Албания и Косово, който е стриктен, и еднократните визи са валидни за малък период от време и пречат на туристическия поток оттам.