Портрет на благоевградския художник като млад

Програма "Войнов", 1980

Портрет на благоевградския художник като млад

Сашо Стоицов за позабравеното наследство на бунтарите в града през 70-те и 80-те години

Светослав Тодоров
6482 прочитания

Програма "Войнов", 1980


"Страхотна атмосфера" и "динамика" не са думи, с които много хора описват Благоевград сега, но именно така художникът Сашо Стоицов си спомня родния си град в края на 70-те и през 80-те години на ХХ век.

Той е от поколението на първите художници в града, които се дистанцират от догмите на времето и прокарват идеите на съвременното изкуство в страната. "Бяхме друга губерния", казва Сашо Стоицов и така с няколко думи описва странните игри между зависимост и независимост на времето. "В града няма и някаква особена традиция на художници и изобразително изкуство, така че това допълнително ни освободи от рамки и очаквания."

Сред съмишлениците му са още Васко Иванов, Пламен Бонев, Георги Ковачев, Христо Шапкарев. Поколението му има известна свобода на действие - Благоевград е далеч от другите големи градове и институционалната преса на София, която покрай спецификите на времето е трудно достъпна.

"Закрепостяването донякъде предпоставяше към създаването на малки и активни сцени." Когато искат да избягат от още условности, просто не изпращат покани до кметството и партийните представители за изложбите си. Исторически съвременното изкуство в България прескача институциите и си проправя път през лендарта, като Благоевград не прави изключение - брегът на Струма става място за акции, инсталации и пърформънси.

Това не пази модерно мислещите от консерватизма на публиката: "Това, че използвах фотография във работата си, за много хора автоматично означаваше, че това просто не е изкуство." На 11 ноември 1989 г., ден след като Тодор Живков е свален от власт, в града се организира първата Национална изложба на съвременно изкуство "11-11", а Стоицов възроди провеждането й с издания през 2014 и 2016 г.

Парчета от тази история бяха припомнени в книгата "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015" на Весела Ножарова и в скорошната ретроспективна изложба "Open Art Files: Записки и бележки под линия" в галерия "Капана", Пловдив, където бяха показани различни представители на българското съвременното изкуство. Творбите на Сашо Стоицов, с единия крак във времето си, а с другия - някъде в бъдещето, бяха от тези, които провокираха най-голям интерес от страна на посетителите. Изложба или изследване, което да събере специфичността на групата творци в града от онова време, засега липсва. Това не е само по вина на куратори или изкуствоведи.

Малко от този дух оцелява след 1989 г. и заради самите артисти. "Много от художниците си помислиха, че вече просто не е нужно да се прави авангард, тъй като няма кой да го купи. Хвърлиха се в нещата, които отричаха, и сега отричат това, което са правили преди."

Стоицов остава в града до 1998 г., след което 15 години живее в Ню Йорк. "Да си там е една невероятна школа. Виждаш как пред теб се зараждат нови течения, все по-ясно различаваш американското и европейското изкуство", казва Стоицов. Никога не е имал период от дистанциране от българското изкуство и от разстояние е следял всичко. "Дори когато се върнах, знаех повече от някои колеги какво се случва в страната." От 2013 г. живее в София, но остава свързан с Благоевград. Оттогава организира годишен симпозиум между юли и август, на който кани съвременни художници.

Сашо Стоицов казва, че Благоевград все повече му прилича на "малко гръцко градче, където времето тече бавно", но въпреки това според него ще има интерес, ако се роди място, посветено на съвременното изкуство. "Израстват поколения, които имат мътни представи за изкуството, които нито са виждали, нито са сънували такива неща."

Въпреки че той има малко надежди, че градът ще тръгне в радикално различна посока, той е оптимистичен за това, което се случва в по-широк план: "Мисля, че в момента България е много хубаво място за изкуство - има свобода, има енергия, създава се изкуство, различно от това на другите страни, включително от околните държави."

"Страхотна атмосфера" и "динамика" не са думи, с които много хора описват Благоевград сега, но именно така художникът Сашо Стоицов си спомня родния си град в края на 70-те и през 80-те години на ХХ век.

Той е от поколението на първите художници в града, които се дистанцират от догмите на времето и прокарват идеите на съвременното изкуство в страната. "Бяхме друга губерния", казва Сашо Стоицов и така с няколко думи описва странните игри между зависимост и независимост на времето. "В града няма и някаква особена традиция на художници и изобразително изкуство, така че това допълнително ни освободи от рамки и очаквания."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе