Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 20 дек 2019, 10:30, 18852 прочитания

Как Бостън почисти водата си

И защо София може да направи същото с въздуха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво прави един град забележителен? Хората, които живеят в него, университетите му, архитектурата, природните дадености? Всеки от тези компоненти е важен. Но има още нещо, което отличава някои градове от други. Това е начинът, по който се справят с големите проблеми пред бъдещето си.

Да вземем София и Бостън


Първият има огромен проблем с въздуха си. София, разбира се, не е Делхи или Пекин, но е безспорно - качеството на въздуха в града понякога е отвратително, а друг път е просто опасно. Доскоро проблемът се измерваше оскъдно и не можеше изобщо да се види целият му обем, а дори данните за броя на децата с астма в града, не са публични. Надеждата на жителите на столицата и на онези, които се борят за по-чист въздух, е съдебно дело срещу общината, което да я накара да си върши работата. През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община трябва да информира гражданите в реално време за качеството на въздуха и да мие машинно улиците в града, включително в кварталите, 2 пъти месечно от май до септември и веднъж месечно в останалото време от годината. Вместо да предприеме мерки обаче, общината е наела адвокат и се защитава в съда срещу неправителствената организация "Група за чист въздух", като следващото заседание по делото е насрочено за 17 февруари 2020 г.

Бостън обаче е добър пример, че промяната е възможна. Големият проблем там през 80-те години на миналия век не е въздухът, а водата. Пристанището и заливът около града са толкова мръсни, че му печелят националното прозвище "пристанището на срама". Причината: всички населени места наоколо не пречистват отпадните си води и ги изсипват заедно с цялата утайка директно в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат директно във водата. Тя е толкова замърсена, че на дъното има 2 до 3 метра натрупан отровен слой с гъстотата на майонеза, а изследване открива рак в огромна част от уловените там риби. "Ако паднеш във водата на пристанището, шегуват се местните, тогава по-добре не излизай." Никой от управляващите няма интерес да промени това, защото става дума за огромни инвестиции, в голямата си част "невидими", в комбинация с много видимо вдигане на сметките на населението.

И все пак Бостън се променя. Ако днес, 30 години по-късно, водата около града е една от най-чистите на континента, това е не толкова заради местната власт, колкото заради група отдадени професионалисти и един съдия. Човекът, който най-добре може да разкаже това, се нарича Пол Леви.



"Трябва да има някого, на когото му пука"
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Описва себе си не като експерт, а като човек с много интереси, който обича трудни задачи

Фотограф: Капитал

"Винаги се започва оттам", казва Леви. Шейсет и седем годишен днес, той е вторият директор на дружеството, което се заема да изчисти водите на Бостън - Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority). За да се стигне до създаването на това дружество, историята започва от едно НПО и едно предградие на брега на океана - Куинси. Кметът на Куинси заедно с Conservation Law Foundation завеждат дело срещу щата Масачузетс за неспазване на държавните разпоредби и изхвърляне на непречистени води в океана заедно с отделените от тях отпадъци.

Бостън през 80-те не се различава особено от София днес: структурата, която би трябвало да се справи със замърсяването, се нарича Metropolitan District Commission и е неефективна, пълна с политически назначения и корупция, които водят до куриозния случай, в който десетки деца си нарязват краката заради некачествено покритие на дъното на басейн. Политиците, които надзирават работата на комисията, нямат никакво желание да й възлагат да се занимава с изчистването на водите, защото по думите на Леви "те са назначили голяма част от хората там и знаят, че не могат да се справят". И като капак – държавната агенция за защита на околната среда си затваря очите пред всекидневните безобразия на пречиствателните станции заради политически натиск. Софийският аналог на всичко това е Столичният инспекторат.

Единственият изход от ситуацията в Бостън е делото, заведено срещу щата. То стига до федерален съд и той решава, че Масачузетс нарушава разпоредбите на закона, и нарежда на щата да спре. Това помага.

"Федералният съдия в Щатите е нещо като господ", обяснява Леви. Над него няма никого – той е назначен доживот и е свободен да решава по собствено усмотрение дела без политически натиск. Съдията нарежда на щата да изчисти пристанището. Това задължение, наложено със силата на съдебната принуда (в един момент съдът дори забранява издаването на нови строителни разрешителни), най-накрая задейства политическата машина и тя започва да мисли по темата.

Предизвикателството е чутовно

Пристанището и зоната около него е замърсявана десетилетия наред от милиони хора и няколко общини. Трябва да се построи нова пречиствателна станция на един от островите край Бостън, която да може да обработва до 4.5 млрд. литра вода на ден в пиковите моменти, ново предприятие, което да обработва отпадъците в тор, и два подводни тунела. Само за първите етапи от проекта сумата е 4-5 млрд. долара към 1985 г. "Това означава сметките за вода на домакинствата в региона да се вдигнат от 185 на 1200 долара годишно, или над 6 пъти", обяснява Леви.

И тъй като никой политик не може да си позволи това, е намерено друго решение. Създадена е Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority) – особено творение на американската система, което е държавно дружество и в същото време може да емитира дълг на финансовите пазари, с който да финансира дейността си. Последното е важно, защото ако дружеството е взело назаем пари, за да построи пречиствателна станция, и е сметнало, че за покриването на плащанията по дълга дадена община трябва да повиши разходите си за вода, то има право на прихващания от другите средства на общината, ако тя реши да не изпълнява задълженията си. Частните кредитори също така имат право да осъдят дружеството и да назначат прокурист при неизпълнение на поетите ангажименти.

Тази сложна система гарантира две неща - сравнителна независимост от местната власт и в същото време удобно оправдание за политиците пред избирателите им, които биха се оплакали от новите сметки. Тук

На сцената излиза Леви

Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Бил е член на кабинетите на двама от най-известните американски губернатори - Майкъл Дукакис в Масачузетс и Бил Клинтън в Арканзас. Леви описва себе си не като експерт, а като човек с много интереси, който обича трудни задачи. Когато е одобрен за ръководител на новото дружество, той подхожда към ситуацията със "смирена арогантност". Това, обяснява Леви, е нещо, което е научил още като студент – "увереност, че можеш да се справиш с всеки проблем, независимо колко е сложен, но и смиреност, че вероятно има нещо, което не знаеш, така че искаш да учиш".

Подкрепен от съда, който иска от него доклади всеки месец за напредъка му, Леви започва да създава стъпка по стъпка организация, която в крайна сметка ще успее да разреши проблема на Бостън. Първо наема добри експерти по надзор и поръчки, като им плаща пазарни заплати. "Трябваха ми специалисти, които да знаят какво правят. Когато правиш нещо такова, трябва да си уверен в експертизата си да създаваш договори и да ги контролираш", обяснява той. След това създава необходимата атмосфера в организацията, че тя прави нещо важно и всеки член на екипа е отдаден на тази цел. "В един момент харчехме по един милион долара на ден за строителство. Всеки, който си мисли, че може да успее без отдаден екип и лидери на всяко едно ниво, бърка", казва още той.

За да обърне обществените нагласи, Леви започва да работи с медиите и учениците. "Обикалях училищата, за да говоря с учениците и да им обяснявам какво става с водата и замърсяването. Всяка седмица се виждах с журналистите – за да обяснявам какво правим и да съм сигурен, че са разбрали." Това не го спасява от недоволство: когато избират мястото за сметище, хората от близкия град започват кампания срещу него с постери из Бостън и дори смъртни заплахи по телефона.

Леви напуска организацията в началото на 90-те, но вече е успял да приключи първия етап по-рано от сроковете и с по-малки разходи от предвиденото. "Това никога не беше ставало в Бостън", казва той. Двайсет и осем години и 4.5 млрд. долара по-късно Бостън е различен град. Едно скорошно изследване показа, че ползите от по-чистата вода за метрополията се измерват в десетки милиарди долари в най-различни области - от рекреативната индустрия, през здравеопазване до рибарството.

С уговорката, че всички местни обстоятелства са важни и различни в отделните държави, Леви дава

Няколко съвета за българските градове

и на хората, които се борят за по-чист въздух. "Някой трябва да задвижи този процес. Може да не е същият човек, който ще управлява процеса, но някой трябва да види как това може да сработи."

На думите му може да се вярва - след водната криза на Бостън той първо е декан в Harvard Medical School, а после поема една от харвардските болници - Beth Israel Deaconess Medical Center, и преобръща посоката й, като я превръща от почти фалирал модел в работещ такъв. Случаят е част от изучаваните в бизнес училището на Харвард.

"Трябва от самото начало да се мисли как да се създаде работеща коалиция. Ако например съпротивата би дошла от хората, които нямат средствата да се отопляват с друго, нека ги присъединим отрано. Нека да им се каже "целта ни е да подобрим вашия собствен въздух - в домовете и квартала ви. За вас и за децата ви". Нека говорим какво би било възможно, ако има пари - субсидии за гориво, филтри. Но разговорът не трябва да е заплашителен, а окуражителен. На кого биха повярвали те? Може би на политиците, но не съм сигурен. Но може би на докторите си от местната болница. Или на религиозните си водачи", дава примери той.

Кметовете, казва той, имат интерес от този процес. "Предполагам, че в определени квартали има местни здравни ефекти. И ако съм кмет, единият начин да изградя собствената си политическа кариера е да призная тези проблеми и да отида при правителството и да поискам да се вземат действия. Или да изградя коалиция с други кметове и да отидем заедно с искания." Правителството е по-тежък партньор, но то също има нужди. "То иска да остане на власт. България пък иска да развива туризма. А мръсният въздух е лоша реклама. Ако съм например кмет и съм приятел с премиера, защо да не отида и да му кажа: "Имаме проблем в моя град, който разболява много хора. Може да създадем експериментална програма, която да финансира енергийния избор на хората в даден квартал, за да демонстрираме какво се случва с въздуха там." Така, посочва Леви, променяш акцента на разговора и даваш възможност на хората, които биха се противопоставили на идеите, да спечелят от тях.

Другото важно, което правиш, е, че

Започваш с нещо по-малко и локално

"Не започваш с идеята да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова идея, експеримент. После следи индикаторите, които са ти важни, за да регистрираш промяна. Например колко често децата от този квартал ходят при доктори за случаи на астма." Това, казва Леви, който в свободното си време от години тренира женски училищни отбори по футбол, помага за няколко неща. Първо, създаваш ангажираност и отчетност. Хората обичат да виждат и усещат напредъка си. Другият ефект е, че създаваш местна база, която се вълнува от проблема, разчиташ на местни медии, които го подкрепят, местни компании, които също ще са важни. Дори може да има местна работна програма. Ако има университет наоколо, той може да е част от програмата.

"Ако пробваш всичко наведнъж, ще се провалиш и няма да знаеш защо, казва Пол Леви. Ако започнеш с нещо малко, ще откриеш кое работи и кое не."

Капитал #51

Текстът е част от брой 51 на седмичния Капитал (20 декември - 9 януари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не 7 Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не

Освен намаления трафик из европейските булеварди и отоплението в домовете на източноевропейците, запрашаване от Туркменистан и Казахстан също може да е изиграло роля

31 мар 2020, 9850 прочитания

Още икономически мерки срещу кризата в София Още икономически мерки срещу кризата в София

Общинските съветници от всички партийни групи имат предложения, които най-вероятно ще гласуват дистанционно

31 мар 2020, 1514 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Румънското туристическо царство

Над половината от туристите във Велико Търново са румънци, но броят им се свива

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10