Как Бостън почисти водата си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Бостън почисти водата си

Shutterstock

Как Бостън почисти водата си

И защо София може да направи същото с въздуха

Огнян Георгиев
20049 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Какво прави един град забележителен? Хората, които живеят в него, университетите му, архитектурата, природните дадености? Всеки от тези компоненти е важен. Но има още нещо, което отличава някои градове от други. Това е начинът, по който се справят с големите проблеми пред бъдещето си.

Да вземем София и Бостън

Първият има огромен проблем с въздуха си. София, разбира се, не е Делхи или Пекин, но е безспорно - качеството на въздуха в града понякога е отвратително, а друг път е просто опасно. Доскоро проблемът се измерваше оскъдно и не можеше изобщо да се види целият му обем, а дори данните за броя на децата с астма в града, не са публични. Надеждата на жителите на столицата и на онези, които се борят за по-чист въздух, е съдебно дело срещу общината, което да я накара да си върши работата. През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община трябва да информира гражданите в реално време за качеството на въздуха и да мие машинно улиците в града, включително в кварталите, 2 пъти месечно от май до септември и веднъж месечно в останалото време от годината. Вместо да предприеме мерки обаче, общината е наела адвокат и се защитава в съда срещу неправителствената организация "Група за чист въздух", като следващото заседание по делото е насрочено за 17 февруари 2020 г.

Бостън обаче е добър пример, че промяната е възможна. Големият проблем там през 80-те години на миналия век не е въздухът, а водата. Пристанището и заливът около града са толкова мръсни, че му печелят националното прозвище "пристанището на срама". Причината: всички населени места наоколо не пречистват отпадните си води и ги изсипват заедно с цялата утайка директно в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат директно във водата. Тя е толкова замърсена, че на дъното има 2 до 3 метра натрупан отровен слой с гъстотата на майонеза, а изследване открива рак в огромна част от уловените там риби. "Ако паднеш във водата на пристанището, шегуват се местните, тогава по-добре не излизай." Никой от управляващите няма интерес да промени това, защото става дума за огромни инвестиции, в голямата си част "невидими", в комбинация с много видимо вдигане на сметките на населението.

И все пак Бостън се променя. Ако днес, 30 години по-късно, водата около града е една от най-чистите на континента, това е не толкова заради местната власт, колкото заради група отдадени професионалисти и един съдия. Човекът, който най-добре може да разкаже това, се нарича Пол Леви.

"Трябва да има някого, на когото му пука"

Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Описва себе си не като експерт, а като човек с много интереси, който обича трудни задачи
Фотограф: Капитал

"Винаги се започва оттам", казва Леви. Шейсет и седем годишен днес, той е вторият директор на дружеството, което се заема да изчисти водите на Бостън - Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority). За да се стигне до създаването на това дружество, историята започва от едно НПО и едно предградие на брега на океана - Куинси. Кметът на Куинси заедно с Conservation Law Foundation завеждат дело срещу щата Масачузетс за неспазване на държавните разпоредби и изхвърляне на непречистени води в океана заедно с отделените от тях отпадъци.

Бостън през 80-те не се различава особено от София днес: структурата, която би трябвало да се справи със замърсяването, се нарича Metropolitan District Commission и е неефективна, пълна с политически назначения и корупция, които водят до куриозния случай, в който десетки деца си нарязват краката заради некачествено покритие на дъното на басейн. Политиците, които надзирават работата на комисията, нямат никакво желание да й възлагат да се занимава с изчистването на водите, защото по думите на Леви "те са назначили голяма част от хората там и знаят, че не могат да се справят". И като капак – държавната агенция за защита на околната среда си затваря очите пред всекидневните безобразия на пречиствателните станции заради политически натиск. Софийският аналог на всичко това е Столичният инспекторат.

Единственият изход от ситуацията в Бостън е делото, заведено срещу щата. То стига до федерален съд и той решава, че Масачузетс нарушава разпоредбите на закона, и нарежда на щата да спре. Това помага.

"Федералният съдия в Щатите е нещо като господ", обяснява Леви. Над него няма никого – той е назначен доживот и е свободен да решава по собствено усмотрение дела без политически натиск. Съдията нарежда на щата да изчисти пристанището. Това задължение, наложено със силата на съдебната принуда (в един момент съдът дори забранява издаването на нови строителни разрешителни), най-накрая задейства политическата машина и тя започва да мисли по темата.

Предизвикателството е чутовно

Пристанището и зоната около него е замърсявана десетилетия наред от милиони хора и няколко общини. Трябва да се построи нова пречиствателна станция на един от островите край Бостън, която да може да обработва до 4.5 млрд. литра вода на ден в пиковите моменти, ново предприятие, което да обработва отпадъците в тор, и два подводни тунела. Само за първите етапи от проекта сумата е 4-5 млрд. долара към 1985 г. "Това означава сметките за вода на домакинствата в региона да се вдигнат от 185 на 1200 долара годишно, или над 6 пъти", обяснява Леви.

И тъй като никой политик не може да си позволи това, е намерено друго решение. Създадена е Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority) – особено творение на американската система, което е държавно дружество и в същото време може да емитира дълг на финансовите пазари, с който да финансира дейността си. Последното е важно, защото ако дружеството е взело назаем пари, за да построи пречиствателна станция, и е сметнало, че за покриването на плащанията по дълга дадена община трябва да повиши разходите си за вода, то има право на прихващания от другите средства на общината, ако тя реши да не изпълнява задълженията си. Частните кредитори също така имат право да осъдят дружеството и да назначат прокурист при неизпълнение на поетите ангажименти.

Тази сложна система гарантира две неща - сравнителна независимост от местната власт и в същото време удобно оправдание за политиците пред избирателите им, които биха се оплакали от новите сметки. Тук

На сцената излиза Леви

Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Бил е член на кабинетите на двама от най-известните американски губернатори - Майкъл Дукакис в Масачузетс и Бил Клинтън в Арканзас. Леви описва себе си не като експерт, а като човек с много интереси, който обича трудни задачи. Когато е одобрен за ръководител на новото дружество, той подхожда към ситуацията със "смирена арогантност". Това, обяснява Леви, е нещо, което е научил още като студент – "увереност, че можеш да се справиш с всеки проблем, независимо колко е сложен, но и смиреност, че вероятно има нещо, което не знаеш, така че искаш да учиш".

Подкрепен от съда, който иска от него доклади всеки месец за напредъка му, Леви започва да създава стъпка по стъпка организация, която в крайна сметка ще успее да разреши проблема на Бостън. Първо наема добри експерти по надзор и поръчки, като им плаща пазарни заплати. "Трябваха ми специалисти, които да знаят какво правят. Когато правиш нещо такова, трябва да си уверен в експертизата си да създаваш договори и да ги контролираш", обяснява той. След това създава необходимата атмосфера в организацията, че тя прави нещо важно и всеки член на екипа е отдаден на тази цел. "В един момент харчехме по един милион долара на ден за строителство. Всеки, който си мисли, че може да успее без отдаден екип и лидери на всяко едно ниво, бърка", казва още той.

За да обърне обществените нагласи, Леви започва да работи с медиите и учениците. "Обикалях училищата, за да говоря с учениците и да им обяснявам какво става с водата и замърсяването. Всяка седмица се виждах с журналистите – за да обяснявам какво правим и да съм сигурен, че са разбрали." Това не го спасява от недоволство: когато избират мястото за сметище, хората от близкия град започват кампания срещу него с постери из Бостън и дори смъртни заплахи по телефона.

Леви напуска организацията в началото на 90-те, но вече е успял да приключи първия етап по-рано от сроковете и с по-малки разходи от предвиденото. "Това никога не беше ставало в Бостън", казва той. Двайсет и осем години и 4.5 млрд. долара по-късно Бостън е различен град. Едно скорошно изследване показа, че ползите от по-чистата вода за метрополията се измерват в десетки милиарди долари в най-различни области - от рекреативната индустрия, през здравеопазване до рибарството.

С уговорката, че всички местни обстоятелства са важни и различни в отделните държави, Леви дава

Няколко съвета за българските градове

и на хората, които се борят за по-чист въздух. "Някой трябва да задвижи този процес. Може да не е същият човек, който ще управлява процеса, но някой трябва да види как това може да сработи."

На думите му може да се вярва - след водната криза на Бостън той първо е декан в Harvard Medical School, а после поема една от харвардските болници - Beth Israel Deaconess Medical Center, и преобръща посоката й, като я превръща от почти фалирал модел в работещ такъв. Случаят е част от изучаваните в бизнес училището на Харвард.

"Трябва от самото начало да се мисли как да се създаде работеща коалиция. Ако например съпротивата би дошла от хората, които нямат средствата да се отопляват с друго, нека ги присъединим отрано. Нека да им се каже "целта ни е да подобрим вашия собствен въздух - в домовете и квартала ви. За вас и за децата ви". Нека говорим какво би било възможно, ако има пари - субсидии за гориво, филтри. Но разговорът не трябва да е заплашителен, а окуражителен. На кого биха повярвали те? Може би на политиците, но не съм сигурен. Но може би на докторите си от местната болница. Или на религиозните си водачи", дава примери той.

Кметовете, казва той, имат интерес от този процес. "Предполагам, че в определени квартали има местни здравни ефекти. И ако съм кмет, единият начин да изградя собствената си политическа кариера е да призная тези проблеми и да отида при правителството и да поискам да се вземат действия. Или да изградя коалиция с други кметове и да отидем заедно с искания." Правителството е по-тежък партньор, но то също има нужди. "То иска да остане на власт. България пък иска да развива туризма. А мръсният въздух е лоша реклама. Ако съм например кмет и съм приятел с премиера, защо да не отида и да му кажа: "Имаме проблем в моя град, който разболява много хора. Може да създадем експериментална програма, която да финансира енергийния избор на хората в даден квартал, за да демонстрираме какво се случва с въздуха там." Така, посочва Леви, променяш акцента на разговора и даваш възможност на хората, които биха се противопоставили на идеите, да спечелят от тях.

Другото важно, което правиш, е, че

Започваш с нещо по-малко и локално

"Не започваш с идеята да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова идея, експеримент. После следи индикаторите, които са ти важни, за да регистрираш промяна. Например колко често децата от този квартал ходят при доктори за случаи на астма." Това, казва Леви, който в свободното си време от години тренира женски училищни отбори по футбол, помага за няколко неща. Първо, създаваш ангажираност и отчетност. Хората обичат да виждат и усещат напредъка си. Другият ефект е, че създаваш местна база, която се вълнува от проблема, разчиташ на местни медии, които го подкрепят, местни компании, които също ще са важни. Дори може да има местна работна програма. Ако има университет наоколо, той може да е част от програмата.

"Ако пробваш всичко наведнъж, ще се провалиш и няма да знаеш защо, казва Пол Леви. Ако започнеш с нещо малко, ще откриеш кое работи и кое не."

Какво прави един град забележителен? Хората, които живеят в него, университетите му, архитектурата, природните дадености? Всеки от тези компоненти е важен. Но има още нещо, което отличава някои градове от други. Това е начинът, по който се справят с големите проблеми пред бъдещето си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    Кажете какви са данъците върху имотите в богатите градове на Запад.

  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Да, наистина интересен мат'рял. Основният извод за мен е, че точно забележителните хора правят един град (или държава) забележителен. Тези, които са готови да положат собствени труд, време и средства за общото благо. Някой да познава такива хора в България? Дори и да има, те са смачкани и оплювани от народо-населението, за което "забележителни хора" са Бойко Борисов, Слави Трифонов или бияча Кубрат Пулев. Пак ще го кажа: прост народ - слаба държава!

  • 3
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Ако съм например кмет и съм приятел с премиера, защо да не отида и да му кажа: "Имаме проблем в моя град, който разболява много хора.
    ...
    ТИ ЛУД ЛИ СИ БЕ!
    Човека го интересува да гепи нещо от контрабандата, бизнеса на някого
    ХАХа!
    Все едно да идеш при някой мандражия и да му каже "Бе знаеш ли, че сирене може да се прави и от мляко?Дай да ти покажа!"

  • 4
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#1] от "smotlixx":

    Ем из онея дни четох статия за Торонто, годишния данък за фамилна къща беше към 9 хиляди канадски долара.

    До коментар [#2] от "olga_kokoshkina":

    И как твоят коментар е по-различен, от тези на хората, които плюят? Ще ти кажа - не е.




  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    И какво излиза?

    За да ти е чисто - трябва съдебна система.

    За да работят институциите - съдебна система.

    За качествени назначения - съдебна система.

    ГЕРББСПДПС не говорят за това. Не решават този проблем. Само Христо Иванов се опита - затова го и махнаха.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "olga_kokoshkina":

    Има, даже са много. Ама няма как да пробият нито в политиката, щото кой да гласува за тях, нали "всички са маскари". Не могат и да принудят държавата, защото съдебната система е овладяна на 80%.

    Изберем ли качествени хора на изборите, всички проблеми ще се изчистят от само себе си.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "smotlixx":

    На тези хора изобщо не са им проблем данъците. Няма да чуеш Швед или Норвежец да се оплаче от високи данъци. Най-много се оплакват гражданите с най-ниски данъци - разпитай в България да видиш.

    Масачузетс освен големи данъци има и много индустрия, и много население. Проблемите там са големи и искат големи средства. В България с много по-малко пари могат да се постигнат видими промени, ако някой има смелостта за това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK