С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 21 дек 2019, 12:54, 4634 прочитания

Румънското туристическо царство

Над половината от туристите във Велико Търново са румънци, но броят им се свива

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Над половината от чуждите туристи са от северната съседка, но броят им напоследък се свива.
  • Нова ниша през годината са круизните пътувания по Дунав, в които градът е включен в програмите.
  • Има видим ръст на частните апартаменти и къщи, които се отдават под наем на туристи.
125 млн. лв. са приходите на великотърновските компании в сектор туризъм за миналата година.
"Велико Търново е град с население 75 хил. жители, а ежегодно е посещаван от близо 1 млн. туристи." Или поне така пише в официалния сайт на състезанието за европейска столица на културата, в което старата българска столица стигна големия финал, но в крайна сметка загуби битката с Пловдив. Как е пресметнат средногодишният брой туристи в града е трудно да се каже: според данните на Националния статистически институт например през миналата година пренощувалите гости в цялата Великотърновска област са 215 хил. души, а според данните на регионалния исторически музей - топ обектът в града (а и в България) "Царевец" е посетен от 245 хил. души. Независимо от числата обаче, че във Велико Търново има много туристи, може да се види дори с една бърза разходка - например по известната самоводска чаршия.

Много по-важният въпрос от броя посетители е обаче какво точно те носят на местната икономика. А то сякаш не е много за разлика от съотношението жители - гости: при обща икономика за 5.4 млрд. лв. приходите от туризъм на всички компании от сектора в областта за миналата година са 125 млн. лв. Това, разбира се, е ръст спрямо предходните години. Не отчита и изцяло ефекта върху свързани индустрии като транспорт, търговия, услуги. Но същевременно числата са явен сигнал и за това, че потенциалът на един от най-красивите региони в България в сферата на туризма не е съвсем разгърнат.


Румънците...

Не е нужно човек да обикаля дълго из Велико Търново, за да усети, че определено става дума за туристически град - групи, които разглеждат забележителности, десетки заведения, магазини, занаятчийски ателиета. Градът е сред малкото, в които сезонност на практика няма - макар топлите месеци да са по-силният период за посещения, основните атракции като "Царевец" работят 365 дни в годината. Традиционно най-слаби са януари и февруари, когато местният бизнес разчита основно на отделни празнични дни. Сред гостите преобладават чужденците - техният дял е около 60% от всички гости годишно. Има, разбира се, определени периоди, в които българите са най-много, но те често са свързани с празници или значими исторически дати.

Една бърза разходка покрай доста от забележителностите лесно може да покаже кой е основният чужд пазар за местния туризъм: на много места има надписи на румънски, той е и най-често чуваният език покрай забележителностите, макар че миксът е впечатляващ: в есенно Търново може да бъдат срещнати китайци, руснаци, испанци, французи и др.



По оценки на местния бизнес румънците са поне половината от чуждестранните туристи в града, като в предходни години делът им е бил по-висок. А профилът им не се различава много от този на българите - пътуват предимно индивидуално със собствен транспорт, основно за уикендите и големи национални празници, както и комбинирайки почивка в града с такава на българското или гръцкото крайбрежие. Съответно една голяма част от тях се настаняват в по-малки хотели, къщи за гости, дори частни апартаменти и квартири.

Много представители на местния бизнес свързват потенциален допълнителен ръст на румънския пазар с проекта за ремонт и разширение на пътя Русе - Велико Търново, който би съкратил часовете за пътуване. Потенциал има и в удължаването на престоя - сега рядко той е повече от 2-3 дни.

... и всички останали

В последните две години според местния бизнес има видимо увеличение на туристите от други държави. Велико Търново традиционно е част от обиколните турове в страната за културен туризъм и ръстът при тях логично носи и повече бизнес в града. С такива турове на посещения идват испанци и французи, които имат най-голям дял в организираните почивки, но и англичани, италианци и др.

"Най-бързо развиващ се сега е азиатският пазар", коментира Иво Стайков, управител на един от най-големите хотели във Велико Търново - "Гранд хотел Янтра" (част от "Шарлопов груп"). През последните две години ръстът при него е 20-25%.

Всъщност Търново заедно с Казанлък и Карлово, където се провеждат празници на розата през пролетта, са единствените дестинации в България, които привличат интереса на туристи от Япония и Китай. Разликата сега е, че Велико Търново е попаднало в туровете на около 10 туроператора за азиатски туристи, основно от Китай, които не са само в България. Обикновено става въпрос за турове с продължителност около две седмици, чиито програми комбинират разглеждането на забележителности в Румъния, България, понякога Сърбия и други държави в региона.

Новата ниша, която през тази година се усеща в града, са круизните пътувания по река Дунав, които традиционно тръгват от Германия или Австрия. През 2019 г. градът заедно със съседното Арбанаси са включени в такива програми за обиколка на Централна и Източна Европа. Очакванията са, че тази тенденция ще продължи и през следващата година, но традиционно този тип туристи идват само през деня.

Новите гостилници

Недовършената магистрала "Хемус", несъществуващият разширен път Русе - Велико Търново, трафикът в града и липсата на достатъчно паркоместа са видимите инфраструктурни проблеми, които със сигурност създават трудности на местния туристически бизнес. Но чисто като туристическа инфраструктура през последните години има видимо подобрение. По данни на националния туристически регистър 236 места във Велико Търново приемат туристи. В съседното Арбанаси техният брой е 42. В района има един петзвезден хотел и осем четиризвездни, което вероятно е най-високото ниво в България за град с подобна големина в страната. През последните години част от хотелиерите в града инвестираха в обновяване на базите, но големи инвестиции в нова туристическа база по-скоро няма с изключение на Арбанаси (виж съседния текст).

Това, което видимо се променя във Велико Търново, е увеличението на малките семейни хотели и частни апартаменти и квартири, които се отдават на туристи. Ако допреди пет години те бяха основно във и в близост до стария град, напоследък все повече навлизат и в другите квартали и в близките села. В момента само в платформата Airbnb във Велико Търново има 228 места за настаняване. А причините за това са различни: от една страна, в града идват доста индивидуални туристи, основно от България и Румъния, което създава пазар за такова търсене. От друга, на този пазар започват да навлизат и собственици на апартаменти, които традиционно ги отдават под наем на студентите в града, но имат "празни" периоди покрай ваканциите и официалните празници, което пък е пиков период за туристическите настанявания.

На бизнес ниво местният туризъм се сблъсква, както на много други места, с липсата на обучени кадри, макар в града да има гимназия, която подготвя такива. "Проблемът е особено голям в ресторантьорството", коментира Иво Стайков.

На този етап, в който по-големите хотелиери правят договарянето за следващия активен сезон, започващ от пролетта, прогнозите са, че ситуацията ще бъде сходна с настоящата година. А тя е сравнително добра на фона на проблемите в другите сегменти на туризма - например по Черноморието.

Капитал градове: Велико Търново


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Децентрализацията на столичните райони остава само предизборен лозунг Децентрализацията на столичните райони остава само предизборен лозунг

Първите три месеца от новия общински мандат така и не донесоха на районните кметове повече средства или правомощия

20 фев 2020, 1393 прочитания

София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел

Оказва се, че Столичната община е кандидатствала за евросредства за изпълнението му без съгласието на общинските съветници

19 фев 2020, 2287 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Десетте най-четени истории от "Капитал Градове" през 2019 г.

Във фокуса на интереса онлайн са били финансовата схема зад проекта "Исторически парк", транспортните теми и успелите хора и бизнеси

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10